Вълненията в България продължават, а с това и непрестанните коментари. Прави впечатление, че както у нас, така и в чужбина се промъкват някои неточни тези, които могат сериозно да изкривят публичния дебат и на практика да подменят същината на протестите.
Такива са например коментарите, че страната е поредната жертва на бюджетните икономии, както и че хората са популисти, тъй като искат нова конституция да им плати сметките и да им осигури по-добър стандарт на живот.
Тези две твърдения са абсолютно неверни.
Причината за протестите в страната не бяха бюджетните икономии. Такива на практика нямаше – поне не в мащабите, които си представят в Европа. Държавните разходи нарастваха през всяка една година на кризата, а през 2013 г. са гласувани на рекордни нива – за пръв път държавата ще преразпредели над 30 млрд. лева.
Икономиите бяха под формата на замразени пенсии (без минималната), помощи и заплати (последното е спорно, ако се съди по разходите за заплати в администрацията, които не спряха да нарастват).
Точно през тази година обаче имаме раздвижване в тези плащания – пенсиите например ще се увеличат от април, заложени са и повече разходи за заплати в бюджетната сфера и социални помощи.
Така че макар и да има недоволство от провежданата бюджетна политика – със сигурност много групи (пенсионери, майки и т.н.) биха желали постоянен ръст на всякакви социални плащания – не това е водещият мотив на протестите. Нормално подобни искания почти не се и чуват.
Причината за протестите не се крие в бюджетната политика, а в бедността и високите сметки.
През последните четири години заетостта в страната се срина, а това моментално рефлектира върху бедността. Това е най-категоричната причинно-следствена връзка в страната – като няма работа, бедността расте. Неслучайно вече две години говорим за създаването на работни места като водещо предизвикателство, което постоянно се пренебрегва. Подобна структурна политика на пазара на труда, която да улесни откриването на нови работни места не бе провеждана.
На фона на липсата на работни места и нарастваща бедност се появиха и по-високите сметки за ток. Това е искрата на протестите – работа няма, а монополистът изведнъж сервира висока сметка за ток. Тук въобще не става дума за бюджетна политика и икономии, а за сбъркани структурни политики на пазара на труда (пречки пред новите работни места) и в енергетиката (поддържане на монополите).
Проблемът не е в конституцията, а е икономически
Остава въпросът защо гражданите искат нова конституция, като проблемът изглежда да е икономически и решим в рамките на тази конституция.
Истината е, че подпалени от липсата на работа и високите сметки, гражданите поискаха и нещо друго, а именно демокрацията да заработи. Това не бива да ни учудва, тъй като този филм сме го гледали многократно. Нима Арабската пролет не беше по този сценарий? На 17 декември 2010 г. Мохамед Буазизи се самозапали в Тунис, след като местната власт му отне препитанието – конфискувайки количката и стоката му, тъй като нямал разрешение да продава на улицата.
На следващия ден започна Арабската пролет, която бе провокирана именно от липсата на работа и перспектива, но резултира в демократични искания. Нещо подобно наблюдаваме и в България.
Много коментатори с лекота определиха исканията на протестиращите като хаотични и често безумни. Но как въобще е възможно някой да очаква единни и само смислени искания от подобна маса хора? Та в парламента имаме 240 човека, който не могат да се разберат и имат тотално различни идеи, много от които също трудно могат да се определят като разумни.
Няма как да събереш група хора на едно място, било то 240 в парламента или 10 хиляди на улицата, и да не чуеш всякакви абсурдни неща. Още повече, че когато има подобни вълнения, на улицата излизат и всякакви крайни типове, които искат "смърт на капитализма” и т.н. Това е очаквано, въпросът е дали ще надделее разумът или популизмът.
По-добре да се говори за конституцията, отколкото за привилегиите през бюджета
За мен доминантните искания имат своята посока – по-малко бедност (разбирай да има работа), не на монополите (разбирай свободен избор) и работеща демокрация (разбирай правова държава и граждански контрол). Последното е голямо предизвикателство, но дебатът за конституцията може да бъде ползотворен – макар и повечето решения да не изискват промяна на основния закон.
Аз поне нямам спомен в България да се е говорило повече за конституцията, отколкото за привилегиите през бюджета, тоест харчовете. Това може и да е смешно на някои, например когато всеки си е написал собствен вариант на конституция и я публикува в фейсбук, но на мен ми се струва по-близо до същността на демокрацията – граждани да обсъждат основния закон и правата си, а не да искат привилегии през бюджета.
В крайна сметка всички знаем, че нещо с демокрацията (или правовия ред и справедливостта) в страната куца, така че няма защо да се плашим от това, че хората показаха недоволството си. То е рационално, а сега остава и решенията да бъдат такива.
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
53 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
На автора не му е ясно или се прави на ущипан. Причината за недоволството е СИСТЕМАТА НА СИСТЕМАТИЧНИТЕ ОГРАБВАНИЯ! Бедността е продукт на тази система. Бюджетните привилегии дават пари с предимства някому все пак за да прави нещо. Комисионните на енергийната мафия са многократно по-големи от щетите на бюджетните привилегии. Ако се прекъснат червата на енергийните мега крадци от ранга Овчаров, бедността би намаляла значително. Конституцията е политическият чадър над тази узаконена мафиотска "държава". Къде бута народа този автор?....към не пипайте системата, хленчете за трохичките.
Паралелни светове са това - говорят различни езици... 20 г. създаваха капиталисти - криво ляво създадоха нещо...Франкенщайнче малко - но каквото такова... След 20 г. се разбра, че в държавата има и бачкатори и че и те имат някакви права - каквито такива... Да се разберат политици и протестиращи днес в България е все едно да се разберат Франкенщайн и брачеда му...никакъв шанс... Ако трябва 5 пъти ще приемат конституция и 10 пъти ще свикат ВНС но олигарсите и престъпно забогателите няма да ги пипнат - не и този път...
Проблемът е в разбирането на демокрацията от властимащите и това на хората. Хората искат демокрация в действителност, а не само на хартия, защото в последните 20 години в България на практика няма демокрация. Къде е демократичното разделение на властите в действителност - и малките деца знаят, че тези уж независими власти не са такива, защото всеки, който дойде на власт слага там свои хора и те стават зависими. Къде са равните права между хората - и малките деца знаят, че от 20 години има привилигировани …
хора и групи, които имат специални достъпи до обществени поръчки, до съдебна система до степен да извършват престъпления и да не ги съдят, до прокуратура,за да не ги разследват, до полиция, до банки, до правителство и парламент. Къде е закона за референдумите, но такъв, който наистина да дава възможност на хората да се произнесат по начин, който да задължи властта да се съобрази с тяхната воля. Къде са честните избори и равния достъп до възможността да бъдат избрани хора и организации различни от партиите, на които се нагледахме през последните 20 години. С други думи Къде е тази демокрация на практика. Това искат протестиращите - демокрация наистина, а не на хартия.
Брей, Петьо, "...и на практика да подменят същината на протестите...", ама ти си знаел каква е същността на протестите ли бе? Браво, машаллах, ашколсун, имаш самочувствие ти! На поназнайващ!
Браво! Много точна статия!
Прави впечатление, че почти всички медии "мощно разтръбяват" като "протестен митинг" всяко събиране на група хора, пък били те и двадесет-тридесет. Нещо повече, на практика участват в организирането им, като публикуват предварително сборните им пунктове и часове и подканят всички да се присъединят към тях. Не е ли необичайна тая "медийна активност" в сравнение с толкова други граждански протести, прожеждани по време на управлението на крадливата тройна коалиция ? Съвсем спонтанно човек започва да се пита, кой поръчва музикта на медиите в България ?
32: Представата за Андрешко като за отрицателен герой се насажда от тези, които са спестили от закуски първите си милиони. Не без успех по една-единствена причина - за 20-на години същите тези хора успяха да да съсипят българското образование. В резултат на това от училище излиза голяма маса неуки българи, които не са намерили време да прочетат "Андрешко". Човек, който наистина е прочел разказа на Елин Пелин, не би могъл да възприема главния му герой като отрицателен. Отделен въпрос е, че Андрешко спасява закъсалия си съселянин не от бирника (данъчния), а от съдия-изпълнител, а самият разказ няма пряко отношение към българина като данъкоплатец.
МАГАРЕНЦЕТО НА ХИТЪР ПЕТЪР
Протестите доведоха до различни мнения за необходимите промени у нас. Това е добре, защото в спора се ражда истината, но много от идеите приличат на сеното, което Хитър Петър завързал на една пръчка и провесил пред муцунката на своето магаренце. В стремежа си да стигне сеното, то припкало и хич не усещало, че носи хитрия си стопанин в посоката в която той пожелае. За да се достигне до реална и полезна промяна трябва да се изясни какво да се направи крачка по крачка. Всяка …
крачка трябва да създава необходимите и достатъчни условия за осъществяване на следващата крачка. За хората, които не са учили логика ще поясня казаното със следния елементарен пример. За да си купи един човек кола е необходимо: 1 – да има пари; 2 – да се продават коли; 3 – човекът да има нужда от кола. Едва когато има и трите условия можем да кажем, че въпросният човек НЕ може да НЕ си купи кола. По-долу ще се опитам да представя първите три крачки, които, според мен, не може да не доведат до наистина полезни промени.
1. Законово регламентиране на отношенията между партийните централи и редовите членове. Публична тайна е, че във всяка партия се правят какви ли не мръснишки номера за да може на избираемите места да се поставят онези кандидати, които са най-угодни на партийната върхушка. Обикновено това са най-некадърните, но и най-лицемерните подмазвачи от членската маса. Затова трябва да се регламентира, че кандидатските листи ще се редят от низовите партийни организации, т.е. от хората, които най-добре познават бъдещите кандидати. Самите партийни централи може да имат правото да отхвърлят компроментираните кандидати, но не и правото да налагат свои протежета. Естествено, колкото и да бъде детайлизиран този регламент, той няма да премахне напълно манипулациите, но значително ще ги намали. Ако някой се възпротиви, че това е вътрешнопартиен проблем, който се решава от устава, че се ограничава свободата на партиите и т.н., нека си направи следната аналогия. Собственикът на частното предприятие не получава държавни субсидии, а плаща данъци, осигуровки и редица други такси. Работниците са дошли в неговото предприятие не по принуда, а доброволно и въпреки това имаме трудово законодателство, което регламентира отношенията между работниците и работодателя. Тук става въпрос не за частно предприятие, а за държавно регистрирани и често, щедро субсидирани партии, които предопределят развитието на страната. Затова проблемът не е само вътрешнопартиен, а държавен и трябва да се регламентира от законодателя. Разбира се, парламентарно представените партии ще измислят какви ли не доводи срещу това предложение. Обаче, ако избирателите покажат (и докажат на изборите), че ще гласуват само за онези партии, които са ги убедили, че листите им са подредени от низовите организации, такъв закон неминуемо ще бъде приет. В противен случай тези партии ще останат само с най-твърдия си електорат, който може да е недостатъчен дори за влизането им в парламента. Въпросът е дали ние избирателите сме в състояние да направим тази първа, абсолютно необходима крачка? Ако я направим, може да тръгнем по дългия път на промяната, ако ли не, няма защо да се сърдим, че ни третират като овце.
2. Държавните субсидии трябва да осигуряват равнопоставеност между кандидатите. Сега те се дават „на калпак” на по-големите партии и създават неравностойност между кандидатите. На практика, данъкоплатците плащат за да може гаулайтерите на „големите” партии да ги лъжат още по-безочливо и безцеремонно. По-добре е чрез тези пари държавата да осигури телевизионно време за дебати, които да разкрият разликите между отделните кандидати. Още древните гърци са знаели, че в спора се ражда истината, а нашите партийни „величия” бягат от него като „дявол от тамян”. Държавата може да заплати необходимите предизборни плакати на отделните кандидати, да създаде места, където да се поставят тези плакати и др. Въобще, тя трябва да поеме онези неща, чрез които ще се осигури равнопоставеност в предизборната кампания. Ако някоя партия желае да има модерен офис със секретарки или да направи митинг със силиконови чалгарки, нека да си събере парички от членския внос и от даренията. Не е справедливо да се съдира кожата на данъкоплатеца за да се задоволят екстравагантните прищевки на партийните манипулатори.
В едно радиопредаване беше изтъкнато, че равнопоставеността ще предизвика появата на хора като Кире Либерало. Забравиха да споменат за Йоло Денев, а това са две коренно противоположни, но знакови фигури. Затова ще се опитам да ги поясня. Кире Либерало се стремеше да се докопа до държавните парички. Партиите, които получават субсидии правят същото. Искането за равнопоставеност спира парите към партиите и ги насочва към онези мероприятия, които ще доведат до по-добра информираност на избирателите. Това са най-вече мероприятията в които едновременно и равностойно участват различни партии. Следователно, с по-малко пари ще се осигури по-добър краен резултат. Освен това, ще намалеят парите за купуване на гласове и други долнопробни дейности. Йоло Денев е добродушен човечец, който смята себе си за велик политик и затова се явява навсякъде. В Пловдив познавам няколко такива, дори много по-напористи от него. Тези хора неминуемо ще искат да се покажат на телевизионния екран за да изживеят своите 5 минути слава. Тук би могло да се предвиди, че ако на три парламентарни кампании те не успеят да получат поне един депутатски мандат, ще загубят правото си на по-нататъшно участие. По-добре е да заплатим и изтърпим участието на 10 йолоденевци, отколкото да осуетим равнопоставеното участие на един честен и свестен кандидат. Още повече, че честните и свестните хора са малко, а и малцина от тях ще тръгнат да се кандидатират. Затова е абсолютно необходимо да се създадат условия, които да позволят на честните и свестните да „излязат на светло”.
3. Отзоваване на депутатите. Само когато се осигури определена „критична маса” от що-годе свестни депутати ще има възможност да се създаде реален контрол от избирателите върху всеки отделен народен представител. Реалният контрол е „отзоваване” и е абсолютно необходим, защото дори най-честният човек може да бъде подкупен или принуден да извърши нещо нередно. Както се казва, змията се лови с чаталче на гушата и докато не й сложиш чаталчето можеш само да фантазираш, че тя няма да те ухапе.
Концепция за отзоваване е предложена от движението Модерна България. Тя предвижда след като изтече една година от мандата на депутата, 5% от гласоподавателите да могат да предизвикат частични избори, но при условие, че: а/ депутатът е напуснал групата на партията или коалициата с чиято листа е бил избран; б/ внесен е обвинителен акт в съда за умишлено престъпление от общ характер; в/ установен е по надлежен ред конфликт на интереси; г/ повече от 6 месеца не е участвал в работата на парламента. Тук възникват няколко елементарни въпросчета и възражения.
1. Тъй като е сравнително лесно да се направи подписка с 5% от гласоподавателите, следва, че постоянно ще има частични избори, а данъкоплатецът ще плаща за тях. Освен това, депутатът ще може да си развява байряка цала година, а ние ще трябва да го гледаме „влюбено”.
2. Ако не депутатът, а групата му си смени политиката, както направиха Атака, РЗС и Синята коалиция, трябва ли и той да се върти като пумпал? Ами ако това „въртене” е в съответствие с обществените интереси?
3. Какъв е „надлежният ред” за установяване на конфликт на интереси? Нека си припомним как Лъчо Мозъка ни убеждаваше, че хонорарът му от над 130 000 лв. е за „висококвалифицираните” му консултантски услуги. Нека си припомним как „многострадалната” Геновева Алексиева ни обясняваше, че е направила свидната си рожба доцент, защото така е повелявал законът. Има още много подобни примери.
Движението Модерна България обяснява всички тези „завъртулки” с нашата недостатъчно зряла демократична политическа култура. Считам, че отзоваването трябва да се базира на правилността и моралността в действията на депутата, а те не подлежат нито на срокове, нито на формализиране. За тях е необходимо само обстойно и обективно информиране. За да има правилна оценка, трябва да има компетентност и интерес (най-вече икономически). Без компетентност не можем да достигнем до най-правилната оценка, а без интерес почти винаги ще имаме неправилна оценка. Всеки от нас е достатъчно компетентен, при наличие на необходимата информация, да прецени до каква степен действието на даден депутат е правилно и морално. Крайният резултат на оценката ще се гарантира, когато тя се обвърже с икономическия ни интерес. Предложената по-долу обобщена схема за отзоваване изхожда от тези положения. Тя може да се осъществи както при мажоритарна, така и при пропорционална избирателна система. За предпочитане е пропорционалната защото при нея избирателните райони са по-големи, което налага и по-голям икономически интерес, т.е. трябва да се съберат много повече пари за да се достигне до частични избори и евентуално отзоваване.
Да кажем, че от даден избирателен район се избират 5 депутата. Една от партиите, участвали в изборите е получила 20% от подадените гласове, т.е. тя „вкарва” един депутат. Ако той не оправдае доверието на избирателите, ТЕ СЪБИРАТ СРЕДСТВАТА, необходими за провеждането на частични избори, включително и парите, които депутатът е изразходил при своята предизборна кампания. Именно необходимостта да се бръкнем в джоба ограничава мераците ни за безразборни отзовавания. Това е напълно справедливо, защото ако аз като избирател съм проспал редовните избори с което съм допуснал да бъде избран калпав депутат, редно е сега сам да си платя за проспаното време. Ако не съм готов да си платя, значи провинението на депутата не е чак толкова голямо. Проблемът тук е да се детайлизира как ще се събират парите за да не се възползват различни измамници. Със събраните пари се провеждат частични избори и ако депутатът получи 20% (или малко под 20%) от подадените гласове (независимо че някой от неговите съперници може да е получил 30-40 или дори 80% от гласовете), той си остава депутат. По този начин: 1 – държавата няма да се натоварва с допълнителни разходи; 2 – ще се създадат условия за отчитане на реално изразходените от кандидатите пари в предизборната кампания, което ще намали купуването на гласове и другите шмекерии; 3 – отзоваването ще е възможно, но само при действително проявена некадърност от страна на кандидата. Ако той не е проявил некадърност, а само е допуснал някаква нелепа грешка, неговите 20% ще се запазят и няма да може да бъде елиминиран.
Да кажем, че някой олигарх иска да премахне неудобен депутат. Той ще трябва не просто да плати частичните избори, но да проучи кои са онези 20% избиратели, които са гласували за депутата и да ги подкупи за да не гласуват пак за него. А ако депутатът вече е доказал, че е добър, тези 20% ще станат много повече. Едва ли някой олигарх ще си даде парите за такава невъзможна процедура.
Когато стане възможно да се избират свестни депутати, когато стане възможно да се отзовава всеки реално провинил се депутат, ще може да се мисли за реформи в съдебната система, в здравеопазването, в образованието и т.н., защото едва тогава ще може да се създаде реално гражданско общество. Докато не получим реална възможност за отзоваване на депутатите, те ще продължават да ни лъжат, а ние ще припкаме като магаренцето на Хитър Петър след всяка поредна илюзия, представена ни като бляскава партийна програма за светлото ни бъдеще.
Може би тук му е мястото да се спра и на един принцип. Често ние си създаваме идеали и упорито вървим подир тях. Такъв беше идеалът на комунизма. Такъв все още е идеалът на неолибералната пазарна икономика. А е необходимо просто да се огледаме около нас и да видим какви недостатъци съществуват днес и сега. Още повече, че тези недостатъци ни удрят пряко по джобчето и лесно се забелязват от всички. Да помислим и да набележим мерки как и кога можем да ги отстраним. Отстранявайки ги един по един, ние бавно, но сигурно се придвижваме напред, защото идеалът не е нищо друго, освен онова, което няма недостатъци.
Не съм юрист, нито пък политолог и казаното вероятно има много недостатъци, но съм сигурен, че има достатъчно свестни хора, които ще могат да променят нашата калпава система. Свестните хора се отличават и с това, че не могат да действат по принципа на „здравите лакти”. Затова те са се свили в черупките си и стискат зъби. Трябва да се създадат необходимите и достатъчни условия, които да позволяват на тези хора да се проявяват при всеки отделен проблем. В противен случай ние избирателите ще си останем в ролята на магаренцето на Хитър Петър и ще припкаме след поредната залъгалка, подхвърлена ни от нечистоплътни „величия”.