Работнически неволи

Работнически неволи

В огромен комплекс в Шънчжън, в самото сърце на промишления център на Китай, близо четвърт милион работници сглобяват електронни устройства, предназначени за западните пазари. Това съоръжение е просто едно от многото на компанията Foxconn, която бълва продукти за Apple и други западни марки, и дава работа на близо 1,5 милиона души в цял Китай. В САЩ Foxconn се превърна в символ на икономическата заплаха, която представлява евтината работна ръка в чужбина. Оказва се обаче, че работниците в Китай и САЩ са изправени пред една обща заплаха: те получават все по-малка част от печалбите от икономическия растеж през последните десетилетия.

"Делът на труда" от националния доход намалява в цял свят от 80-те години на 20-и век. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), клуб на предимно богати държави, изчислява, че работниците са получили само 62% от целия доход през първото десетилетие на 21-и век, срещу 66% в началото на 90-те години на миналия век. А такова намаление не би трябвало да има. В продължение на десетилетия икономистите приемаха дяловете от доходите за труда и капитала за даденост (с изключение на краткосрочните промени вследствие на бизнес циклите). Когато Никълъс Калдор изброи шест "общи факта" ("stylized facts") за икономическия растеж през 1957 година, направи впечатление приблизително постоянният дял от доходите, отиващ при работниците. Мнозина сега се чудят дали това важи за тях.

Намаляващият дял за работниците насочва на мисълта, че увеличаването на производителността вече не води до масово повишаване на възнагражденията. Вместо това все по-голяма част от печалбите от растежа отива за собствениците на капитала. Дори сред хората на заплата, богатите се представят много по-добре от останалите: делът от доходите, спечелен от единия процент работници на върха на йерархията, е нараснал от 90-те години на 20-и век, въпреки че общият дял на работниците е намалял.

В САЩ свиването на дела от доходите за работниците от началото на 90-те години на миналия век до средата на първото десетилетие на този година е приблизително два пъти по-голямо, на равнище от около 4,5%, ако единият процент работници на върха на йерархията бъде изключен.

Работниците в САЩ имат склонност да обвиняват за тази тенденция евтиния труд на по-бедни. В общи линии те имат право, според ново изследване, чиито съавтори са Майкъл Елсби от Единбургския университет, Барт Хобийн от Федералната резервна банка на Сан Франциско и Айшегюл Шахин от филиала на Федералния резерв в Ню Йорк. Тримата са изчислили колко точно промишлени сектори в САЩ са изложени на чуждестранна конкуренция и са сравнили резултатите с намаляването на дела на работниците във всеки от тях. Тримата изследователи установили, че колкото по-голяма е зависимостта от вноса, толкова повече намалява частта от доходите за работниците.

При условие че работническият дял в САЩ е намалял с 3,9% през последните 25 години, 3,3% може да бъдат приписани на сметката на Foxconn и други компании от този род. Няма как обаче търговията да е причина за всички неволи на работниците в САЩ или в други страни. Работниците в голям брой развиващи се държави - от Китай до Мексико - също не успяват да се доберат до печалбите от растежа през последните две десетилетия. Най-вероятният виновник са технологиите, на които, според изчисления на ОИСР, се пада приблизително 80% от спада на работническия дял в страните членки на организацията. Foxconn, например, търси нещо различно у новите си работници: електрическа схема. Фирмата обяви, че ще инсталира 1 милион роботи в заводите си догодина.

По-евтините и по-мощни роботи и компютри позволяват на фирмите да автоматизират все по-голям набор задачи. Ново изследване на Лукас Карабарбунис и Брент Нейман от Чикагския университет показва нагледно как стоят нещата. Двамата са изчислили, че цената на инвестиционните стоки спрямо потребителските е намаляла с 25% през последните 35 години. В резултат за фирмите е примамливо да заменят човешкия труд със софтуер, когато е възможно, което е допринесло за свиване на работническия дял с 5%. На места и в промишлени сектори, където цената на инвестиционните стоки се е понижила повече, намалението на работническия дял съответно е по-голямо.

Другото изследване затвърждава техните заключения. Въпреки акцента върху търговията Елсби, Хобийн и Шахин отбелязват, че производителността на американския работник е нараснала повече от трудовите възнаграждения през 80-те и 90-те години на 20-и век, преди периода на най-бързия растеж на вноса. Изследванията, посветени на нарастващото неравенство между работниците, стигат до сходни изводи. През последните десетилетия работните позиции, изискващи средна квалификация, са намалели рязко като дял от общата трудова заетост, докато делът на хората, имащи висококвалифицирана и нискоквалифицирана работа, се е увеличил.

Проучване, направено от Дейвид Отър от Масачузетския технологичен институт, Дейвид Дорн от Центъра за парични и финансови изследвания и Гордън Хансън от Калифорнийския университет, Сан Диего, сочи, че компютъризацията и автоматизацията са "убили" работните позиции на средно ниво през 90-те години на миналия век. Търговията пък е станала причина за нарастващото неравенство в работните възнаграждения през първото десетилетие на този век.

Ударът, нанесен от търговията и технологиите на размера на заплатите, е насърчен в някои случаи от трудовото законодателство. В края на 70-те години на 20-и век европейските работници се радваха на висок дял от трудовите доходи благодарение на строгото регулиране на трудовия пазар. Частта на работниците надхвърли 75% в Испания и 80% във Франция. Когато либерализацията на трудовия и стоковия пазар обхвана Европа в началото на 80-те години на 20-и век - обосновано частично с упорито високата безработица - делът на работниците намаля рязко. Приватизацията отслаби допълнително техните позиции.

Такива тенденции може да изкушат правителствата да приемат нови мерки за защита на работниците като средство за поддържане на техния дял. Възможно е обаче регулациите вместо това да доведат до увеличаване на безработицата или дори до още по-бързо преминаване към автоматизацията. Влиянието на търговията може да бъде смекчено в бъдеще, с повишаването на възнагражденията в страните с нововъзникващи пазарни икономики, но е възможно това просто да ускори автоматизацията, както във Foxconn.

Все по-скоростните технологични промени и нарастващата производителност създават потенциала за бързо подобряване на стандарта на живот, ако обаче произтичащото от тях повишаване на доходите подмине възнагражденията на работниците, това твърдение може да се окаже невярно.

По БТА

Споделяне
Още от Свят