Работници протестираха пред парламента заради неизплатени заплати

Около стотина души от различни предприятия протестираха във вторник пред Народното събрание заради неизплатени заплати и с искане за по-тежки санкции срещу “работодателския произвол“. Те настояха за законодателни промени, които да регламентират наказателна отговорност за неизплащането на заплати и осигуровки.

Протестът събра работници на "Пикадили", "Макс Телеком", миньори от "Бобов дол", "Оброчище", шивачки от Дупница. На някои от протестиращите се дължат заплати за по два месеца, но на други за повече от година. Протестът им беше подкрепен от омбудсмана Мая Манолова, която е инициатор на редица законодателни промени за решаване на проблема, част от които бяха внесени в парламента и се очаква да бъдат приети.

“Искаме изплащане на заплати, искаме да ни платят здравните осигуровки, да ни платят всички обезщетения и всичко, което ни се полага по договор и по закон”, коментираха протестиращи.

Те уточниха, че са се обърнали към всички отговорни институции – НАП, НОИ, Инспекцията по труда, омбудсманът, били са констатирани нарушения и са направени предписания към работодателите им, но въпреки това възнагражденията им така и не са били изплатени.

Сред исканията на протестиращите са още увеличаване на санкциите за неплащане на заплати, промени в законодателството, които забраняват фирми, които дължат заплати на работниците, да бъдат прехвърляни на трети лица, промяна на реда на кредиторите при несъстоятелност на компания, така че работниците да получават първи дължимото.

По-рано министърът на труда и социалната политика Бисер Петков съобщи пред БНТ, че за първите 8 месеца тази година Главната инспекция по труда е констатирала забавени плащания на трудови възнаграждения в размер на около 23 млн. лева, като 13 млн. лева са изплатени след намеса на контролните органи.

Петков припомни, че има подготвен и внесен в парламента законопроект, който ще даде повече правомощия на Инспекцията по труда.

Една от промените предвижда да се увеличи срокът, в който напусналите работници могат да кандидатстват за обезщетение от Фонда за гарантиране на вземанията на работниците и служителите.
Предложението в законопроекта е този срок да се увеличи от 3 на 6 месеца, което ще разшири кръга на правоимащите лица.

”Някъде 30% от отказите за получаване на обезщетение от този фонд е точно заради това, че правоотношението е прекратено преди този тримесечен срок. Когато има сигнали, че работодателят бави възнагражденията, служителите трябва незабавно да подадат сигнал към Главна инспекция по труда”, съветва социалният министър.

В много от случаите, когато става въпрос за временни затруднения още в рамките на проверката, работодателят изплаща заплатите, каза той.
”Нулевата толерантност към тези явления, които не са несъвместими със света на труда в 21 век, е другото нещо, което ще доведе до изкореняването им”, допълни още социалният министър.