Работодателите едва ли ще дадат по-големи заплати

Какъв е първият ви коментар на предложените от министър- председателя снощи в обръщението му към нацията мерки?

По принцип положителна, защото всяка стъпка по посока увеличаване на доходите заслужава да бъде подкрепена. Подкрепата ми се базира и на това, че от тези първи мерки личи едно продължаване на модела на политика на доходите, който провеждахме и в предишния мандат, а именно: траен, умерен ръст на доходите, а не рязко скокообразно нарастване.

Трябва да се има предвид и нещо друго: решенията в сферата на доходите нямат само положителни страни. Увеличаването на минималната работна заплата, например, само по себе си ще помогне част от доходите, които са в свата икономика, да се покажат на светло. Но в същото време това увеличение ще доведе до нарастване на осигурителната тежест, защото таванът на осигуряване ще стане 1000 лева. Знаете, че по закон таванът на осигурителния доход е 10 минимални работни заплати. Мисля, че трябва в един момент да започнем дискусията дали няма да е по-добре да се обяви абсолютна сума като граница на осигуряване. Защото при продължаващо нарастване на работната заплата, може да се появи една нагласа в свободните професии, в някои от групите работещи, да започнат да скриват част от доходите, за да не се плащат допълнителни осигурителни тежести.

От друга страна, през 1999-та ние въведохме според мен разумен механизъм на съотношение минимална- средна работна заплата и това съотношение е едно към три. Сега, ако това съотношение трябва да бъде запазено, тогава трябва да се държи сметка за темпото, с което нараства минималната работна заплата. Дали то отговаря на нарастването на средната работна заплата? Защото в противен случай, може да се свие ножицата и съотношението да стане да речем 1:2, минимална - средна работна заплата, а анализите показват, че това действа демотивиращо за хората, които работят.

По ваше време правен ли е разчет за това дали едно такова увеличение на минималната работна заплата наистина ще изкара доходите на светло, защото в същото време се увеличава осигурителната тежест?

Минималната работна заплата е административна величина, определя се по административен път. На базата на своите приходи работодателят решава колко пари може да даде за труда. Почти сигурно е, че за него няма значение колко ще стане минималната работна заплата, колко ще стане осигуровката. Той, примерно, е отделил 300 единици за плащане на труда. Тези триста единици се разпределят и като заплата, и като данък общ доход, разпределят се и като осигуровка. Така че аз съм сигурен, че особено работодателите в реалния сектор, няма да увеличат разходите за труд заради увеличаването на минималната работна заплата. Разходите за труд ще ги увеличат в бюджетния сектор, тогава, когато трябва да пратят повече при увеличаване на минималната работна заплата. Но в бюджетния сектор само няколко хиляди души работят на минимална работна заплата. Ако продължи нарастването на минималната работна заплата с изпреварващи темпове, ще има приближаване на заплатите на много хора. Тоест, онези, които са взимали 100 лева, и други, които са взимали 120 лева, сега на практика приблизително ще влезнат в едни рамки, в една група. Това е нещо, което също трябва да се има предвид, защото не може доходите да бъдат натискани само от долната граница, от долната страна. Това е една система, която трябва да расте във всичките си части. Ето това е нещото, което трябва да се дискутира. Но в заключение искам да кажа, че политиката на нараствате на минималната работна заплата трябва да бъде продължавана, трябва да бъде подкрепена и това беше всъщност модела, който използвахме последните две години.

Друга една от мерките е повишаването на цените на електро- и топлоенергията с 10% от първи октомври. Не се предвиждат никакви социални помощи, за да се посрещне това повишение.

Ако увеличаването на заплатите засегне само минималните доходи, тежестта на това увеличение ще се пренесе върху хората със средни доходи, защото хората с високи доходи всъщност няма да го усетят толкова чувствително. Но увеличението не е просто каприз, увеличението е просто пазарна ситуация. И то трябва да бъде направено. От друга страна, не е добре, ако не се предвидят съответни мерки за подпомагане на хората с ниски доходи. Увеличението на минималната работна заплата не влияе на пенсионерите, няма пряк ефект. То ще има косвен ефект, ако доведе до нарастване на приходите в бюджета на НОИ, но няма да има пряк ефект върху бюджета на пенсионерите. Смятам, че в бюджета за 2002 г. , тъй като по-голямата част от зимните месеци са през следващата година, трябва да бъдат заложени и механизми за увеличаване на енергийната помощ за пенсионерите.

Другата социална мярка е двойното увеличение на детските надбавки от 1 януари следващата година.

Много дълго време детските надбавки не бяха увеличавани. И като първа стъпка заслужава да бъде подкрепена. Но тука голямата дискусия не е в механичното увеличаване на детските надбавки, колкото в промяната на механизма. Според мен, а и разчетите на експертите показваха, че не може да има сериозно и осезаемо увеличение на детските надбавки, ако продължава този подход на универсалното плащане а детските надбавки. За съжаление, в продължение на две години се опитвах да убедя обществото, но не успях, че трябва постепенно да се откажем от универсалните детски надбавки и да преминем към диференцираните, а именно детските надбавки да се получават само от онези семейства, които наистина имат реална нужда от тях. Хората с високи доходи няма да почувстват значимо подобрение на състоянието си при двойно увеличени детски надбавки.

И накрая: един политически въпрос: по принцип не ви ли притеснява, че тези мерки се обявяват преди мисията на МВФ да е дошла в средата на септември, когато ще се говори за ново споразумение?

Аз завиждам на министър Шулева, че тя не е свързана със споразумение с фонда. Това винаги е влияело върху отделните мерки в социалната сфера, които сме взимали през последните 4 години. И го казвам не като оправдание, а като реалност, хората го знаят това нещо. Но за съжаление ситуацията в България беше такава, че ние без споразумение с фонда не можехме и от тази гледна точка тяхното влияние беше наистина осезаемо върху социалната политика.