Работодателите: Само дългосрочно предлагане на ток ще успокои пазара

Работодателските организации призоваха правителството най-сетне да приеме законови поправки, с които да задължи производителите на електрическа енергия да предлагат на борсата за ток дългосрочни договори, вместо цялата енергия да се изсипва в търговете за следващия ден, защото това води до сегашните високи цени за бизнеса, които остават такива дори след държавната компенсация. Това се посочва в становище на Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР), разпространена в понеделник.

Миналата седмица Министерството на енергетиката обяви, че ще внесе поправки в Закона за енергетиката, сред които се предвижда таван за цените на държавните енергийни фирми. Отново обаче няма нищо за дългосрочното предлагане на електроенергия на борсата, какъвто ангажимент поеха управляващите, а в началото на мандата си шефът на енергийния регулатор Станислав Тодоров анонсира промени в борсовата търговия в тази посока, които още не са факт.

От АОБР отбелязват, че в периода 1-27 май 2022 г. средноаритметичната цена на електрическата енергия е 399.50 лв./MВтч, а среднопретеглената – 401.74 лв./MВтч и макар компенсациите заради скъпия ток да тушират частично скъпата енергия, цените остават доста по-високи спрямо тези на европейския бизнес.

Работодателите също така отбелязват, че помощите са временна мярка, а пазарът се нуждае от дългосрочни решения. Като такова те посочват предлагането на т.нар. дълги договори - със срок на доставка от минимум 6 месеца или една година, каквито в момента няма, а правителството само обещава, че ще ги възобнови.

"Настоящата практика на предлагане на продукти със срок на доставка от седмица, месец или тримесечие не може да се окачестви като предлагане на дългосрочен продукт", пише в позицията.

В нея се припомня, че от миналия юли работодателите настояват за законо задължаване производителите да предлагат дългосрочни продукти, защото в момента те естествено предпочитат да продават за следващия ден, където цените са най-високи и реализират най-добри печалби. Онези, които все пак предлагат седмични или месечни доставки си слагат рискова премия върху цените, което отново води до скъпа енергия. Като пример е дадена държавната ТЕЦ "Марица Изток 2", която единствена предлага тримесечни доставки, но ги оскъпява със 100 лв./МВтч, което прави цените им като тези на краткосрочния спот пазар и ги обезсмисля.

Така у нас над 80% от търгуваната електроенергия в страната се продава в сегмента "ден напред", докато в Западна Европа делът на ежедневната търговия е 20-40 процента. Друг проблем е, че около 70% от електроенергията на свободния пазар се предлага от дружества от групата на БЕХ. Това създава пазарна концентрация и пазарното поведение на тези участници оказва съществено влияние върху целия електроенергиен пазар в страната, посочват от АОБР.

Според асоциацията високата експозиция на потребителите към краткосрочния пазар у нас води до по-високи средни цени за индустрията спрямо западноевропейските ни конкуренти. Средната цена за периода януари-април 2022 г. у нас е 200.55 евро/MВтч. След приспадане на осреднения размер на компенсацията за същия период, осреднената цена на електроенергията става 121.30 евро/MВтч. В същото време средните цени на електроенергията за индустриални потребители с консумация над 100 гигаватчаса годишно. във Франция, Германия, Белгия и Нидерландия варират между 49 и 89 евро/MВтч в зависимост от страната и профила на потребление.

Вижда се, че въпреки получаваните компенсации, цената на електроенергията за индустрията в България продължава да е неконкурентна, отбелязват бизнес организациите.

Те призовават министъра на енергетиката Александър Николов да се предвидят текстове в Закона за енергетиката, които да гарантират предлагането на определени обеми електрическа енергия от производителите с господстващо положение със срок на доставка от поне 6 и/или 12 месеца.

Същевременно, механизмът за компенсиране на високите цени на електрическата енергия следва да бъде запазен до края на кризата, като за електроенергията, закупена по дългосрочни договори, да не се дължат компенсации.