Работодателите се оплакаха от нови косвени данъци

Разходите им нарастват заради вдигането на максималния осигурителен доход, квотите за назначаване на хора с увреждания и болничните

Валери Симеонов и Васил Велев, сн. БГНЕС

Увеличаването на максималния осигурителен доход от 2600 но 3000 лв. и въвеждането на задължителна квота за назначаване на хора с увреждания във фирмите представляват нов вид данъци за работодателите. В понеделник те се оплакаха на вицепремиера Валери Симеонов и от значително нарасналите им разходи за заплащането на първите три дни болнични за служителите и срещнаха неговата подкрепа.

След срещата си с Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Симеонов обяви, че вдигането на максималния осигурителен доход е отстъпление от управленската програма на ГЕРБ и "Обединените патриоти", която предвижда да не се променят данъците в четиригодишния период на работа на третото правителство на Бойко Борисов.

Увеличаването на максималния осигурителен доход е удар върху печелившия бизнес и ще доведе до изтичане на работна ръка, обяви председателят на АИКБ.

Срещу това намерение вече се обявиха от бранша на информационните и комуникациони технологии, според който тази мярка ще доведе до отлив на инвестиции и работна ръка. В същото време работодателите постоянно се оплакват от недостиг на квалифициранаи кадри.

Миналия петък стана ясно, че в ГЕРБ няма общо съгласие за вдигането на този праг. Менда Стоянова, председател на бюджетната комисия в Народното събрание, тогава коментира, че това е нарушение на тригодишната бюджетна прогноза на правителството, която се ползва от бизнеса, за да си прави планове.

Същия довод изтъкна сега и Симеонов. "Както виждате, още няма и година и половина, ние вече посягаме върху тази тема и увеличаваме данък, защото това не е нищо друго освен увеличаване на данък", допълни Симеонов. Според него подобна мярка ще е "удар" върху печелившия бизнес.

Въпреки резервите към вдигането на максималния осигурителен праг, в публикувания в понеделник проект на държавния бюджет за 2019 г. това намерение присъства

"Това е един нов увеличен данък за най-високо квалифицираните специалисти. Бизнесът категорично не е съгласен", заяви Велев.

Той и вицепремиерът изразиха несъгласие и с въвеждането на задължителни квоти за назначаване на хора с увреждания във фирмите.

"В предприятия с до 50 работни места – двама човека, с работни места между 50 и 100 и нагоре това са 2 процента. Това смятаме, че е абсолютно несъстоятелно, води след себе си до съответни санкции, които са в размер на 30 процента от минималната работна заплата", заяви Симеонов. По думите му при сегашния остър дефицит на работна ръка няма работодател, който да не назначи инвалид на работа, стига той да може да му върши работа.


"Квотите, съпроводени със забрана за освобождаване, всъщност са забрана за назначаване, и на практика такива хора, при тези проекти за текстове, няма да бъдат назначавани и ще има една глоба, плащана от работодателите, тоест нов данък", посочи Велев и тезата му бе подкрепена от Симеонов.

Вицепремиерът обяви, че настоява спешно да се приемат законодателни текстове, които да дадат възможност на хора от трети държави, основно от български произход, да могат да получат право да работят в България за определен срок, но да не могат през това време да напуснат страната ни и работят в други държави от ЕС.

На срещата е постигнато и общо становище, че трябва да се отмени изискването първите три болнични дни да се плащат от работодателя. Това бе въведено с аргумента, че при изплащането им от държавното осигуряване се злоупотребява от работниците, но данните на фирмите сочат, че при сегашното положение измамите са нараснали.

"Тази мярка се въведе, за да се намалят злоупотребите. Всъщност те се увеличиха. Без да са нараснали заетите, разходите за болнични се удвоиха. Хората в това предприятие в крайна сметка плащат два пъти за  едно и също", каза Велев. В момента работодатели и служители плащат отчисления за фонда за заболявания и временна безработица към държавното осигуряване, а в същото време фирмите са длъжни да плащат първите три дни болничен, които са и най-често използваните.

Очевидно бизнес средата у нас не е добра, въпреки полаганите усилия, коментира още Велев.

"Общественият дебат напоследък е изместен и не е фокусиран върху това да ускорим растежа и да произвеждаме повече, а е изместен в посока да се задоволят групови интереси – как да се разпределят благата. Такива разговори трябва да се водят в демократично изградени институции, какъвто е Съветът за тристранно сътрудничество. Апелираме за ефективна работа, а не за двустранни срещи“, заяви той.

"Защо търсим срещите – имаме ръст от порядъка на 3.5% на БВП за полугодието. Имаме ръст в разходите за възнаграждение на работодателите в порядъка на 8.5% за полугодието, но в същото време производителността расте с по-малко от 3% и сме на 12-о място по ръст на БВП в ЕС. В същото време имаме спад на чуждестранните инвестиции в дялово участие. Имаме спад на местните инвестиции. Имаме ръст на българските инвестиции в чужбина. Очевидно бизнес средата у нас не е добра, въпреки полаганите усилия“, коментира председателят на АИКБ.

Още от Бизнес

Защо бившият шеф на КПКОНПИ става консул?