Радан Кънев: Очаквам ЕС да започне ефективно да помага на разследванията у нас

Огромната задача на новия политически проект е да представи политически хората, които създават нови работни места и благосъстояние, без да зависят от властта. Това е предимно бизнес, ориентирани към производство и експорт. Защото те зависят най-малко от обществените поръчки и властта. Този тип предприемачи са притиснати от много неблагоприятни условия, хванати за гушата от властта. Това е в голямата си част семеен бизнес. Ако той не е представен политически, политически ще бъдат представени обръчите от фирми, които грухат обществени поръчки, казва лидерът на ДСБ и съпредседател на РБ Радан Кънев пред Mediapool.bg.

След оставката на Тодор Танев написахте във Фейсбук, че ГЕРБ опитват да покрият скандала с правосъдието със смяната на образователния министър. Не беше ли и образованието част от плана за реформи? Как така този пост се оказа маловажен, че да служи като камуфлаж?

В ГЕРБ оставката на Танев беше решена отдавна. Просто премиерът избра момента, в отчаян опит да покрие изводите от доклада на Европейската комисия. А изводите са, че ние с Христо Иванов бяхме прави да се оттеглим. Ние знаехме предварително, че отмятането от конституционния компромис и бетонирането на Висшия съдебен съвет (ВСС) ще доведе до съсипваща критика.

Образованието ще се реформира, когато от МОН си тръгнат партийните секретарки. МОН може да се обърне или към учениците, или към партиите. Не може двете едновременно. Именно с партийната администрация проф. Танев не можа да се пребори.

ДСБ не участва в заседанията на РБ за излъчване на нов министър на образованието, това не е ли фактическият разпад на Блока?

ДСБ не се интересува от постове и назначения. Не участваме в пазарлък кой да си купи фабрика на 8-ми септември. Не пречим на колегите да номинират министър. Но ги предупреждаваме, че затъването в този пазарлък, на фона на скандалите в правосъдието, обезсмисля Реформаторския блок.

Точно преди да излезе доклада на Еврокомисията, РБ не се присъедини към декларацията на ГЕРБ за оставка на ВСС, а написа своя. Защо?

Няма как да се присъединим към опит на ГЕРБ да си измият ръцете с нас. Това беше опит да се вкара цялото мнозинство, че дори и тези от РБ, които вече не сме част от мнозинството, плюс бившия министър на правосъдието Христо Иванов, в оправдателен режим. И то за отговорност, която е на ГЕРБ, ДПС, БСП, АБВ и Патриотичния фронт. Ако ВСС днес е бетониран, това се дължи изключително на ГЕРБ, подчертавам – на ГЕРБ, защото това бяха анонимни поправки, вкарани през комисия, която бе председателствана именно от ГЕРБ.

Споделяте ли мнението на Христо Иванов, че чрез атаката срещу съдебния съвет ГЕРБ практически пази главния прокурор? И смятате ли, че сега е времето на тази оставка?

Това е втора важна плоскост, защото е ясно, че това паническо искане за оставка от страна на ГЕРБ е реакция към евродоклада. И този опит за измиване на ръцете е опит на хората, които оплескаха отношенията с ЕК и в крайна сметка доведоха ситуацията до този доклад, с тези му констатации. Така че трябва да погледнем внимателно доклада – да видим какви проблеми се посочват и решенията.

Оставката на ВСС Реформаторският блок за първи път я поиска декември 2014 години, искаме я и сега. Но като прочетем доклада, трябва ясно да видим, че първите две оставки, които трябва да паднат във ВСС, са тези на архитектите на мнозинството в съвета – на главния прокурор Сотир Цацаров и председателя на ВАС Георги Колев. А след като докладът препоръчва изрично независима външна проверка на прокуратурата, аз съм наистина изумен от факта, че главният прокурор все още не си е подал оставката, по своя воля, а не защото Цветан му я иска.

ГЕРБ работи ли за Цацаров?

Не мога да преценя дали ГЕРБ работи за Цацаров, Цацаров работи за Пеевски, Пеевски работи за ГЕРБ. Напълно извън подобни отношения съм. Като един от лидерите на парламентарното мнозинство съм бил извън тези отношения и против тях, а към днешна дата точно тези отношения ме изкараха в опозиция.

Значи можете все пак да прецените, след като твърдите, че са ви изкарали в опозиция?

Не, не знам кой на кого се отчита. Знам обаче, че има видима взаимовръзка между тях. И именно тя изключва участието на ДСБ и моето лично участие в управлението.

И въпреки всичко – поискахте оставката на ВСС, но ЕК отбелязва и положителни неща, които са изцяло заслуга на малцинството в съвета.

Малкото положителни неща в българското правосъдие се дължат на факта, че хора отвътре надигнаха глава – и във ВСС, и извън него. Ако нещо дава шанс да България да се справи с тая криза, в която е изпаднала, това е фактът, че председателят на ВКС Лозан Панов и над 200 български съдии започнаха да говорят истината – такава, каквато неофициално, я знаем отдавна.

В доклада на ЕК влезе аферата "Яневагейт“ - нещо, което за обществото у нас остана неразбираемо, заради мълчанието на институциите. Как така българските институции не видяха скандала, а европейските го виждат?

Аз мисля, че обществото разбра. Съдебната система се прави на неразбрала. И конкретно прокуратурата. Докато ставаше дума за записи, можеше да се крият зад оправданието, че те не са законни. Впрочем, ние нямаме отговор на този въпрос – законни ли са или не. Но откакто госпожа Ченалова говори пред медиите, има ясно и легитимно основание за започване на наказателно производство. Тук прокуратурата е длъжна да го започне, топката е в нейното поле. Това, че не го започва, показва наличието на опасни взаимовръзки.

Неслучайно ние от ДСБ поискахме да се посочат поименно прокурорите, които ще водят това разследване, да се отчитат публично и да се знае кой носи отговорността и тяхната работа да бъде подпомогната от европейски консултанти. Много е положително това искане в европейския доклад за независима проверка на прокуратурата, защото ЕК излиза от сферата на празните приказки, в които бе затънала дълги години. Вече не наблюдаваме констатации на проблеми, които ние до болка знаем, а опит за помощ през европейски инструмент.

Тази помощ трябва да започне с казуса "Яневагейт“, с изключително тежкият прецедент с обществената поръчка за автомагистрала "Хемус“ и други подобни чувствителни теми. Аз очаквам ЕС да започне ефективно да помага на разследванията в България.

Това няма ли да се изтълкува като намеса във вътрешните дела на България?

България е част от най-голямата общност на върховенство на закона и благосъстяоние на света. Ако ползите от тази общност ние ги разбираме Пеевски да краде 30% от еврофондовете и да се хрантутят партийни структури по цялата страна с европейски пари – това не е нещо особено. Защото, ако пресметнем парите, които България смята като членски внос, т.е. българският данъкоплатец плаща на ЕК, заедно с всички данъци, които над два милиона българи в Европа плащат на различни европейски държави – ще видим, че страната ни така е на нула. Да бъдеш част от най-голямата общност на благосъстояние и законност означава останалите да ти помогнат в сферата на благосъстоянието и законността. Това не е намеса във вътрешните работи на България, а полза от Европа. И се надявам тази помощ да дойде от европейски прокурори, които да надзирават българската прокуратура.

Смятате ли, че прокурори от други страни на ЕС биха били достатъчно наясно със случващото се, с нормативната база, защото това е една доста специфична материя?

Има достатъчно читави хора в българската съдебна система, те трябва да бъдат подпомогнати. Ако 100% бяха гнили, въпросът ви щеше да бъде основателен, но тъй като читавото се вижда, тук има хора, на които трябва да се помогне, за да осъществят операция "Чисти ръце“. Без операция "Чисти ръце“ от една обновена прокуратура, независима, по румънски модел, България не може да се пребори с корупцията, която я завлича в пропастта.

Къде тук е отговорността на Бойко Борисов?

Отговорността му е като на лидер на най-голямата партия в България. В България от 10 години има доминираща партия и доминиращ политически лидер, за добро или за лошо. Това обаче не означава да си подаряваме часовници на избори, а означава огромна отговорност. Така че неговата отговорност е 100%. Аз не приемам, че не може да си реши проблемите с Цветанов. Негова отговорност е да си ги реши.

Как проблемите с Цветанов, за които говорите, оказват влияние върху случващото се със съдебната система у нас и не е ли Борисов този, който се обажда, изпраща есемеси и нарежда кой да се "опрасква“?

Аз мога да кажа това, което съм видял. Видях с очите си архитектурата на провалянето на конституционния компромис, сглобяването на това мнозинство от над 200 народни представители, което, както провали възможността за публична отчетност на прокуратурата, така и бетонира настоящия състав на ВСС. Организаторът на това мнозинство беше Цветан Цветанов. Това е видяното от мен. Оттам нататък какво си говорят по петолъчката в ГЕРБ – нямам идея.

По друг начин ще ви задам въпроса. Докладът на ЕК констатира, че в съдебната система у нас има политическо влияние. От "Яневагейт“ разбираме, че премиерът "опраскване“ на съдия; после се разбира как член на ВСС докладва с есемес на Борисов, а той препраща на Лозан Панов. От тази гледна точка, каква е отговорността на Борисов за състоянието на съдебната система у нас?

Аз отговорих – 100%. Ако търсите отговор 120%, няма да го получите от мен, имах шест по математика до седми клас. Разбирам въпросо, обаче. Всичко това, за което говорите, подлежи на разследване. Търговията с влияние в съдебната система може да е дори престъпен състав, но докато нямаме независим прокурор, който да го разследва, ние не можем да говорим за персонална отговорност в този смисъл. Политическата отговорност е изцяло на Борисов. Аз неслучайно казвам, че с настоящия кабинет, в настоящия парламент, той със сигурност не може да изведе страната от политическата криза. Дали може с нов кабинет в този парламент, е въпрос до голяма степен и на отношенията му с Цветан Цветанов.

Това правителство се конструира и с ваша помощ. А вашият партиен заместник Петър Москов дори остана в кабинета след като си оттегли доверието. Как установихте, че кабинетът не може да извади държавата от кризата?

Ако проследите внимателно публичното ми поведение през цялата година на участие в управлението, непрекъснато съм давал сигнали, че нещата не вървят добре. И непрестанно съм казвал, че компромисите се правят в името на съдебната и конституционната реформа. В момента, в който реформата бе провалена, това обезсмисли всички компромиси, правени преди това. Така че отношението ми не е различно, изборът ми е различен.

Изборът ми се предопредели от гласуването на Конституцията. По същия начин можем да говорим за всеки представител на РБ или на ДСБ. В крайна сметка политиката е серия от лични избори. Тези, които направят еднакъв избор, продължават заедно, тези, които направят различен - продължават по друг път. Тук искам да обоснова и нещо, което реши нашето национално съвещание, а то е да останем отворени за диалог в рамките на РБ, но да настояваме да чуем къде са "червените линии" на партньорите. Може да се окаже, че те са достатъчно близо до нашата, макар да не са идентични. Искам да знам при какви условия РБ ще продължи да подкрепя правителство и при какви не. Защото моите условия ги казах и ги спазих. Ако няма "червени линии", това автоматично ни връща към ролята на НДСВ в рамките на Тройната коалиция, където "червената линия" беше достъп до ресурсите на властта.

В медиите вече изтече текстът на анекса към коалиционното споразумение, който вече се нарича меморандум. В него има ли "червени линии"?

Вече е меморандум, но не мога да ви кажа защо. Този документ се състои от две части – първата е предварителна безусловна декларация за верноподаничество, а втората са напудрени обещания. В този документ "червени линии" няма, аз съм меко казано, крайно резервиран към него.

Как гледате на факта, че Борислав Великов определи Даниел Вълчев като мотора на РБ именно в смисъла на преговорите с ГЕРБ по меморандума?

Мога да кажа съвсем отговорно, че ако Даниел Вълчев не се беше оттеглил от политиката през лятото на 2014 г., аз нямаше да подпиша предизборно споразумение с ДБГ. Така че на това негово разумно поведение оттогава дължим присъствието на ДБГ в този парламент. Връщането му в активна политическа роля като главен преговарящ от страна на РБ, превръща Реформаторския блок в НДСВ от 2007-2009 година. Много колеги сред тези, които преговарят, а не сред тези, които сме в опозиция, си дават сметка за това. Но тук има по-голям въпрос – през 2013 г България изпадна в дълбока политическа криза, която протестите по улиците дори бяха само едно от проявленията. Тази криза бе тотална липса на доверие към политическия елит, който управляваше България през предходното десетилетие. Ако ви прави впечатление, през 2013 г. всички лица на статуквото потънаха дълбоко. На улиците бяхме други хора, по телевизионните студиа бяхме други хора. В АБВ Първанов и Румен Петков се покриха. В ГЕРБ Цветанов се покри дълбоко, напред излязоха Томислав Дончев и Румяна Бъчаварова.

В рамките на РБ, аз като председател на ДСБ водих преговори с Йонко Грозев и Найден Зеленогорски като представители на ДБГ.

ДСБ е единствената партия, която осъществи реална поколенческа промяна. Тоест, смени цялото си ръководство, а не просто придърпа някакви лица зад кулисите.

В момента, в който минаха парламентарните избори, дойдохме си пак на трапезата, започна пак разговор за разпределяне на порциите и лека полека всички тези лица изпълзяха отново – Цветанов се върна в ролята си, Томислав Дончев и Румяна Бъчварова потънаха. В рамките на РБ отново старите лица излязоха напред. И сякаш цялата тази поколенческа промяна от 2013 година се оказа опит за кризисен пиар за пред лицето на обществото.

Това е грешно и фалшиво. Ако тези хора не си дават реална сметка за необходимостта да се оттеглят от активна политика, ако продължават да си представят себе си в ролята на разпределящите порциите, има опасност за демократичните партии. Тук ще дам пример дори с ДПС – някак си дори Доган и Пеевски бяха влезли на по-дълбоко, а сега виждате по какъв начин демонстрират пълната си власт. Ако тази поколенческа промяна не бъде извършена, ако хората, които предизвикаха политическата криза през 2013 г., не се оттеглят действително, в България може да се случат опасни трансформации – партиите с демократична програма да бъдат изместени от партии с недемократична програма. При всяко положение и ДСБ, и новият проект около него ще се подчинява на този императив, защото той е зададен от избирателите.

Какъв ще бъде този нов проект?

В него е заложена необходимостта да се излезе от рамката на досегашната партийна традиция, защото тя е порочна. В България в огромната си част партиите са организации на хора, които си търсят работа и съответно имат задължението да създадат необходимите места в бюрокрация или в различни обръчи от общински, държавни и частни фирми, за да ги назначат на работа. Това естествено, подбира некадърници. Това е част от старата система, в която хората се записваха в БКП, за да получат привилегия – т.е. да изместят някой по-добър от себе си за съответната позиция, заради партийното си членство.

Докато българските политически сили не се отворят към хората, които са се справили с настоящето си и които са си намерили работа по друг начин, няма никакъв шанс управляващите в България да са хора с по-големи качества от средните. А това е отчайващо необходимо за всяка държава.

Когато обявихте, че ще правите нов десен политически проект, твърдяхте, че ще има и бизнес-крило. Не е ли това опит да преопаковате онези обяснения на Ахмед Доган за обръчите от фирми?

Не, защото обръчите са на тъмно. Това е голямата разлика. Българският бизнес е изключителен герой. В среда на корупция, бюрокрация, лош пазар на труда и законодателство и поради факта, че много хора напускат страната, както и поради неадекватна на бизнеса образователна система – българският бизнес продължава да бележи ръст. В огромната си част това са хора, ориентирани към производство и експорт. Защото те зависят най-малко от обществените поръчки и властта. Този тип предприемачи са притиснати от много неблагоприятни условия, хванати за гушата от властта. Това е в голямата си част семеен бизнес. Ако той не е представен политически, политически ще бъдат представени обръчите от фирми, които грухат обществени поръчки.

Огромната задача на този нов проект е да представи политически хората, които създават нови работни места и благосъстояние, без да зависят от властта.

Предвиждате ли разпускане на ДСБ и "разтварянето“ му в новия проект?

Категорично не означава разпускане. ДСБ се доказа като партия, като парламентарна опозиция, като извънпарламентарна опозиция и като управляваща партия. Показахме, че можем да се качим по стълбата на Смирненски и да слезем по нея. Така че за мен ДСБ е крайъгълен камък на новата постройка на модерната десница в България. Но ние имаме недостатъци – вглеждаме се в пъпа си, капсулираме се. Затова е необходимо изграждането на автономни организации в силен съюз с ДСБ, но не в рамките на партийната структура.

Значи ли това, че се отказвате от РБ, защото сега сте в леко шизофренична позиция – една парламентарна група, половината управлява, другата половина е опозиция на тази, която управлява?

Не мисля, че позицията е шизофренична. Ние сме избрани като Реформаторски блок. Имаме съзнание за тази отговорност. Моята задача, откакто съм на високи позиции в политиката, е да събирам, а не да разделям. По тази причина не искам ДСБ да напуска Блока. Искам ДСБ да привлече Блока към разумна позиция. Дали ще успеем, зависи дали техните партийни ръководства си поставят "червените линии", за които говорихме.

Казахте преди малко, че партиите в България се изпълват предимно хора, които искат да си намерят работа в държавни и общински фирми и да оцеляват така. След като ДСБ излезе в опозиция имате ли хора на подобни длъжности?

Не сме назначавали хора на синекурни длъжности. Въпреки че имаше натиск в партията, в момента, когато дойдохме на власт. Тук искам да отдам дължимото на Петър Москов, той даде сериозен отпор на натиска за партизански назначения. Имаме хора на политически позиции, огромната част от тях напуснаха, но имаше такива, които решиха да останат.

В държавни и общински предприятия почти нямаме хора. Има такива, които със своите експертни качества са заслужили позициите си. Имали сме такива кадри и по време на тройната коалиция, със сигурност не са били политически назначения.