Радан Кънев поиска драстично съкращаване на НСО

Национална служба "Охрана" (НСО) е остатък от комунистическия режим и има нужда от нейното драстично съкращаване, заяви съпредседателят на Реформаторския блок Радан Кънев в четвъртък. Той посочи "шокиращи данни", разкриващи, че НСО има 1200 души персонал и бюджет от 40 милиона лева, а целият екип за борба с тероризма разполага със 120 души и 4 милиона лева. Това са точно десет пъти по-малко хора и пари.

"Не искам да говоря за детайли като откриване или закриване на НСО. Въпросът е, че НСО е един остатък от комунистическия режим, който не съществува в демократичните държави, нито една европейска държава няма такъв аналог", коментира Кънев.

"За борба с тероризма отделяме в пъти по-малък ресурс, отколкото за охраната и обслужването, и нека да бъдем честни, и обслужването на един почти неограничен кръг лица, нещо също напълно непознато в европейската практика", допълни той.

Към момента Кънев няма конкретни идеи за поправки в закона, а и самата група на блока не е обсъждала неговите идеи за НСО. Той обаче посочи като добър пример Германия, където самата служба за борба с тероризма се занимава с охраната на високопоставените държавници, отделяйки за това много ограничен ресурс.

"Това са канцлерът Ангела Меркел, членовете на правителството и хора, които отговарят за силовите структури в държавата. Може би 15-16 души в 80-милионна Германия", изчисли съпредседателят на реформаторите. Според него в България има не повече от 12 души, за които изобщо трябва да се мисли за охрана.

"Така като ме гледате, нямам нужда от НСО. Естествено, че премиерът и вътрешният министър имат нужда от охрана", каза Кънев

Според него службата преди всичко трябва да изглежда малка, хората да знаят за кого се грижи и да харчи по-малко пари от отдела за борба с тероризма. Според него служителите на НСО биха били много по-полезни, ако бъдат насочени към този отдел.

"Тези великолепно подготвени хора, може би едни от най-добрите професионалисти в държавата, трябва да бъдат насочени към сигурността на всеки български гражданин, а не към сигурността на шепа лица", каза Радан Кънев.

Той обясни, че сега потенциалът на тези хора не се използва добре. "Има такива служители на НСО, които ги пращат за кисело мляко и до магазина. Това е унижение за тях и за данъкоплатците едновременно. Ние непрекъснато говорим за институции аз непрекъснато говоря за парите и сигурността на хората, дали ще се казва НСО, дали ще бъде присъединено към друга служба, това няма никакво значение", каза той.

Предстои парламентът да разгледа внесените от ГЕРБ четири законопроекта за специалните служби, включително и НСО. Към момента Националната служба за охрана (както и цивилното и военното разузнаване) на практика работят чрез подзаконови актове, голяма част от които секретни. Проектозаконът за НСО до голяма степен следва сегашния правилник на службата, утвърден от МС още през 1992 г. в далечната 1992 г. В проекта е записано, че НСО е "специализирана военизирана държавна служба към президента".

Камък в блатото хвърли бившият военен министър Бойко Ноев, който миналия месец коментира, че НСО "е наследникът на бившото УБО, което беше част от Държавна сигурност. Изведнъж тя възкръсна от пепелищата като феникс с 1200 служители, 40 млн. лв. бюджет, охраняваща трима държавници". По думите му, единият проблем е, че комисия с участието на главния секретар на МВР и шефовете на НСО и ДАНС решава кой ще бъде пазен и кой – не. Другият въпрос е защо се правят толкова големи разходи в момент, в който тероризмът е враг №1 на Европа и на континента се реорганизират специалните служби. Ноев посочи, че реално политиците и гражданите се охраняват от едно и също нещо – тероризма, но ако за едните има НСО с голям личен състав и бюджет, за другите има Специализиран отряд за борба с тероризма с около 100 души и една десета от парите на службата.