Радев иска военните да решават за новата техника, а Каракачанов - задължителна казарма

Армията отпразнува Гергьовден в кадрови колапс и съветски изтребители

Празникът на българската армия премина под знака на бедственото ѝ състояние, предстоящите многомилионни сделки за модернизацията ѝ и искането на новия военен министър Красимир Каракачанов за връщане на задължителната казарма.
 
Традиционният военен парад в София мина с полети на старите съветски изтребители МиГ 29 и поглед към предстоящата покупка на нови тип изтребители за 1.5 млрд. лева. 
 
Парадът бе първи за президента Румен Радев и новият военен министър Красимир Каракачанов, като и двамата призоваха за повече пари за отбрана, които да позволят по-високи заплати и купуването на ново модерно въоръжение. 
 
Радев поиска военните да имат по-тежка дума при решаването на предстоящите скъпи сделки в отбраната, като така на практика се застъпи за купуването на шведските изтребители "Грипен", които бяха избрани от работна група в МО, а Каракачанов заложи на силно популярната сред националистите идея за връщането на наборната военна служба.
 
”През последните десетилетия ролята и значението на въоръжените сили бяха системно подценявани за това днес армията е не само малка, но и некомплектована, с нисък социален статус с липса на пари за подготовка, с остаряло въоръжение”, каза президентът Румен Радев, който доскоро командваше военната авиация.
 
Каракачанов от своя страна посочи, че е необходимо ново въоръжение и стъпки в социалната сфера.
 
”Лесно е да служиш в една войска като на нашите съюзници, в която всичко е уредено. Истинско геройство е да служиш във войска като нашата”, каза новият военен министър.
 
Премиерът Бойко Борисов също поздрави военните за празника, като написа във Фейсбук, че "ще направим всичко възможно момчетата и момичетата, които пазят небето, морето и границите ни, да имат по-добър социален статус".
 
Армията през последните години затъва в кадрови колапс, като вече близо 6000 от длъжностите са незаети. Военните вече открито се оплакват, че не могат да изпълняват задълженията си заради липсата на достатъчно хора, техника и средства. 
 
Радев продължи натиска за изтребителите, Каракачанов – предпазлив
 
Президентът Румен Радев коментира и предстоящите сделки от модернизацията на армията.
 
”Политическо е решението, но военното дело и технологии са сложни и трябва политиците да се опират по-често на военната експертиза. Не  ние, политиците, ще изпълняваме сложни задачи с новата техника и ще рискуваме живота си а хората с пагони”, каза Радев.
 
В едно от последните си заседания назначеното от президента служебно правителство одобри класирането на подадените оферти в конкурса за нов тип изтребители, а от партията на Бойко Борисов обвиниха служебния кабинет, че се опитва да предреши конкурса.
 
Въпреки твърденията на служебното правителството, че решението не е обвързващо, президентът Румен Радев побърза да предупреди бъдещото правителство на Бойко Борисов, че ако не потвърди избора на служебната власт за покупка на изтребители "Грипен", "ще прегази военнотехническата експертиза".
 
"Необходими са ресурси за водене на пълноценна военна подготовка, която да генерира реални способности, покриващи стандартите на Алианса. Необходима е висока военна експертиза и спазване на принципите на прозрачност, равнопоставеност и обективност при формулиране на изискванията, избора и договаряне на параметрите на новопридобиваната военна техника“, каза държавният глава в събота.
 
 
Новият военен министър Красимир Каракачанов от своя страна коментира, че "това е въпрос, който трябва тепърва да бъде обсъден в министерството и в парламента”. 
 
"Да не забравяме, че освен авиация има флот, а и българска пехота. Тя последните 25 години е пренебрегвана, и се нуждае от специално внимание, отношение и финансиране, разбира се”, каза Каракачанов пред Нова телевизия.
 
Второто правителство на Борисов заложи в бюджетната рамка за следващите години средства за купуването на нови изтребители и кораби, като сегашният кабинет се очаква да финализира сделките. Няма предвидени обаче пари за купуването на нови бронирани машини за Сухопътни войски, които вече са на път да се превърнат само в пехота.
 
Работната група в Министерството на отбраната класира на първо място предложението на шведския консорциум СААБ за нови изтребители "Грипен", пред офертите на Португалия и САЩ за Ф-16 втора ръка и на Италия за втора ръка "Юрофайтер". Този избор бе одобрен на закрито правителствено заседание миналата седмица, но медиите не получиха никаква информация, тъй като тя била класифицирана. Служебните министри отказаха да коментират официално проекта, чиято цена се очаква да стигне 1.5 млрд. лева, и вместо това контролирано бе разпространена само неофициална информация.
 
"Връщането на казармата е неизбежно”
 
Каракачанов коментира, че връщането на наборната служба е неизбежно и ще се случи. Той отново повтори, че дебатът се води и в други европейски страни.
 
"В програмата за управление на правителството, което е ръководено от господин Борисов е записано: военно обучение в училищата, доброволната слъжба и разработването на проекти, свързани с наборната военна служба. Аз съм нейн привърженик, защото смятам, че е необходимо българската младеж да бъде подготвена и възпитана в дух на патриотизъм и на готовност да се защитава отечеството", каза Каракачанов.
 
Наборната казарма беше отменена през 2007 година, като в последните години на съществуването си тя се бе превърнала в истинска агония както за войниците, така и за Министерството на отбраната.
 
МО нямаше възможност да осигури навременното влизане на всички подлежащи на военна служба. Това доведе до абсурдната ситуация да се търсят връзки за влизане, а не за скатаване от казармата, тъй като определени държавни позиции в сектора за сигурност изискваха отбиване на военната служба.
 
МиГ-ове за парада
 
В парада по случай Денят на Храбростта и празник на Българската армия 6 май участваха 1200 военни, които бяха водени от три изтребители МиГ 29 и вертолети Ми-17 и "Кугар". 
 
Това бе и единствената техника, която бе показана на парада, който бе воден от командира на Военновъздушните сили генерал-майор Цанко Стойков.
 
Гергьовден започва да се чества още със създаването на Българската армия. С указ от 9 януари 1880 г. княз Александър Батенберг постановява честването на празника. В началото празникът се отбелязва скромно с панихиди в гарнизоните. От 1931 до 1933 година празникът е честван в София на така наречения "Площад на победите" в днешния квартал "Лагера". След това церемонията се провежда на площада пред храм-паметник "Св. Александър Невски".
 
Като празник на Българската армия Гергьовден е честван до 1953 г. Оттогава до 1991 г. празник на армията е 23 септември - датата, на която се отбелязва началото на Септемврийското въстание от 1923 г.
 
След промените от 1989 година за Ден на Българската армията е обявен 23 август - началото на Шипченската епопея. Като воински празник обаче 23 август е честван само през 1991 г. и 1992 г. От януари 1993 г. с правителствен указ 6 май отново е възстановен като Ден на храбростта и празник на Българската армия.
Още по темата
Още от България

Кой според вас стои зад решението за отстраняване на Силвия Великова?