Радев отговори на Гешев: Прокуратурата може да се самоунищожи, ако не се бори с корупцията

"Една прокуратура може да се самоунищожи и самообезличи, ако не води ефективна борба с корупцията по високите етажи на властта и ако не преследва с еднакво настървениe всички олигарси". Това отговори в четвъртък президентът Румен Радев на твърденията на новия главен прокурор Иван Гешев, че има за цел да унищожи прокуратурата, както "Костов унищожи следствието".

Държавният глава проведе в четвъртък втория кръг от обществените консултации за конституционни промени в съдебната власт. Този път дискусията бе с представители на неправителствения сектор.

"Днешните консултации не са публичен линч над новия главен прокурор и новия председател на КПКОНПИ. Ако някой е дошъл тук с намерение за персонални нападки към г-н Гешев и г-н Цацаров, мястото му не е в днешния дебат. Консултациите при президента не целят унищожаването на българската прокуратура, не обслужват политически партии, нови политически проекти и нови избори, те не са и основното предизвикателство пред мандата на новия главен прокурор. Напротив – ако неговата кауза е обективна, независима и ефективна прокуратура – той може и би следвало да се възползва от тези консултации, защото те целят точно това", обяви президентът.

Той отхвърли и тезата на Иван Гешев, че започва консултации без ясна представа каква реформа точно желае да направи. Президентът напомни, че темата е за конституционния модел на българската прокуратура и като цялост на българската правосъдна система. Още преди седмица той обясни, че ще дебатът ще стъпи и върху препоръките на Венецианската комисия.

Бариера пред авторитаризма

Президентът обясни, че вижда промените в конституция като възможност да бъде укрепена демокрацията.

"Бих отишъл и по-далеч. Има ли място за промени в нашата Конституция, които да гарантират реално разделение на властите, които да сложат бариера пред колективната безотговорност, пред ерозията на държавността, пред възможностите за авторитаризъм, пред паралелната власт, работеща зад фасадата на демократичните институции? Има ли възможности и трябва ли да засилваме правата на българските граждани, да засилваме прозрачността, отчетността и отговорността на институциите и най-вече на управлението на държавата? Промяната, според мен, е належаща. Тя може да стане по два начина. Единият е начинът, по който сме се събрали тук – чрез диалог и чуваемост между институциите и гражданското общество, така както е в една нормална цивилизована държава – в обхвата, с механизмите и в рамките на закона. Може и по друг начин – под натиск на улицата, извън рамките на закона, но тогава последствията са непредсказуеми", каза той.

Цацаров и Гешев да работят спокойно

"Искам да кажа, че на новия главен прокурор и на новия председател на КПКОНПИ трябва да се даде възможност да работят спокойно. Задачата на новия главен прокурор е да убеди обществото, че брани закона, а не управляващите и определени олигарси. Пред новия председател на КПКОНПИ стои предизвикателството да превърне този орган от пасивен, чакащ и разчитащ на грешно попълнени декларации и подаден сигнал, в истински ефективен орган за борба с корупцията по високите етажи на властта, каквато е и неговата изразена амбиция и тя трябва да бъде подкрепена", каза Румен Радев.

Той обясни, че задачата пред Гешев и Цацаров е "много трудна" в "страна, в която корупцията е държавна политика". Президентът уточни, че цитира "предишния главен прокурор, който пък цитира един по-предишен главен прокурор".

"Наистина усилията и тази тежка задача на тези двама души трябва да се води в условия, изискващи подкрепа на обществото, защото това са изключително трудни задачи. Мога да кажа обаче, че ако те не навлязат в епицентъра на корупцията и престъпността, общественият натиск съответно ще нараства и е нормално да бъде така. Аз мисля, че обществото ни става все по-чувствително на тема "корупция", на тема "скандали", които много бързо затихват по медиите", коментира държавният глава.

Намалете политическото влияние във ВСС

Голяма част от участниците в срещата при президента поискаха намаляване на парламентарната квота във Висшия съдебен съвет, която е разглеждана като проводник на политическата зависимост на съдебната власт.

"Съдебната власт не е независима при наличието на такъв съдебен съвет", казва бившият конституционен съдия Владислав Славов, който е председател на Съюза на юристите в България. В момента парламентът излъчва 11 членове във ВСС, колкото заедно избират трите гилдии в съдебната власт – съдии, прокурори и следователи. Бившият съдия в Европейския съд в Страсбург Здравка Калайджиева каза, че има нужда от вътрешната независимост на структурите на съдебната власт.

Според съдия Емил Дечев от Съюза на съдиите парламентарната квота във ВСС трябва да се намали, а на прокурорите да им се забрани да участват в избора на председателите на върховните съдилища. Той представи идеята разследването на главния прокурор да се извършва от върховен съдия, който е ще е професионално независим от прокуратурата. По думите му този съдия ще може да преценява дали жалба срещу главния прокурор е обоснована, както и дали да се образува досъдебно производство и дали той да бъде привлечен като обвиняем.

В този контекст Иванка Иванова от фондация "Отворено общество" обясни, че в политическата квота на ВСС не трябва да има хора, които са прокурори, за да не са подчинени на главния прокурор. Мария Йорданова от Центъра за изследване на демокрацията също обясни, че главният прокурор да се разследва от някого извън прокуратурата, застъпи от своя страна.

Очаквано прокурорите и следователите не се съгласиха. Председателят на Асоциацията на прокурорите Евгени Иванов каза, че насочването на общественото мнение към прокуратурата не се отразява добре на системата. Той изрази убеждение, че дебатът ще се насочи към мястото на прокуратурата. Засега никой не насочва дебата към мястото на прокуратурата. По думите на Петко Петков от Камара на следователите мястото на следствието също е в съдебната система. Според него няма следовател, съдия и прокурор, който да не е независим.

След срещата президентът коментира, че вижда консенсус, че има нужда от промяна.