Радев се обяви за пазител на демокрацията и свободата на словото

Парламентарната република атрофира, войната с корупцията се води основно от гражданите и медиите

Радев се обяви за пазител на демокрацията и свободата на словото

Президентът Румен Радев обяви демокрацията и свободата на словото за застрашени и определи като своя мисия тяхното отстояване.

"Моята дейност като президент през следващата година ще бъде посветена на защитата на демократичните права на българите, на върховенството на закона", заяви Радев в отчета на първата си година като държавен глава.

"Свободата на словото е под въпрос в третото десетилетие на демократични промени. Парламентарната република атрофира, парламентът се превръща в нотариат, който официализира решенията на правителството. Доверието към парламента е критично ниско. Трябва да отстояваме демократичните си права. Ще настоявам за прозрачност на собственост, управленски решения и харчене на публични средства. Ще стимулирам обществения дебат за свободата на словото. Ще работя за реформа на правосъдната система и антикорупционното законодателство", обяви президентът.

Радев използва отчета си, за да критикува остро управляващите, като заяви, че не само парламентарната демокрация е атрофирала, а и на този фон "прокламираната стабилност звучи като тържествен марш на място".

Все пак Радев заяви, че няма война между институциите, но има ценностни разминавания. Той конкретно критикува премиера Бойко Борисов, че си е позволи заедно с германския канцлер Ангела Меркел да оповестява покана към чужд държавен глава (бел. ред. турския президент Ердоган), а българският президент го е научил от медиите.

Той разкритикува управляващите и за блокираната модернизация на армията и критичното състояние на сектора за сигурност.

Радев за пореден път се обяви и срещу приетия антикорупционен закон и подкрепи вота на недоверие за корупцията, иницииран от БСП. По думите му войната с корупцията се води основно от гражданите и медиите.

Радев обаче отхвърли коментари, че следваната от него политика се доближава повече до позициите на лидера на БСП Корнелия Нинова и също така декларира, че няма намерение да прави самостоятелен политически проект. По думите му е отминало времето, когато президентът следи безкритично какво прави правителството.

Радев призова за усилия за преодоляване на моралната криза, която се дължи на корупцията и липсата на справедливост.

Във външнополитически план президентът отчете като успех започнатото от него нормализиране на отношенията с Русия и разкритикува премиера Бойко Борисов, че досега не е искал да поставя пред турските ни партньори въпросите за намеса в изборите и в работата вероизповеданията.

Радев и вицепрезидентът Илияна Йотова демонстрираха единомислие през първата година от съвместната си работа, но въпреки това стана ясна принципната им разлика относно Истанбулската конвенция, която се ползва с подкрепата на Йотова, а Радев заяви, че не е сега моментът да бъде ратифицирана.

Парламентарната република атрофира

"Парламентарната република атрофира, парламентът се превръща все повече в нотариат, който подпечатва указите на правителството. Когато най-висшият орган на държавата отслабва, отслабват всички институции", заяви в отчета си президентът.

По думите му България е в критичен момент от своето развитие.

Той посочи, че ще настоява за прозрачност на собствеността, на управленските решения и на харченето на публични средства.

"Ще продължавам да работя за реформи в правосъдната система и антикорупционното законодателство, които да отговорят на високите обществени очаквания. Въвеждането на електронното управление е без алтернатива и не може да бъде отлагано повече. Децентрализацията на общините е задължителна стъпка, ако искаме да имаме инициативно и ангажирано гражданско общество и да преодолеем тежките регионални дисбаланси. Необходими са неотложни мерки в системата на образованието, свързани не само със заплати и ремонт на училища, а с изграждането на система за развитие на съвременни компетенции в младите хора, за стимулиране на научните изследвания и иновациите", посочи Радев.

Европредседателството не е алиби за бездействие

По думите му европредседателството не е алиби за бездействие по болните за българина теми.

"Макроикономическите показатели са добри, но те не могат да скрият други тревожни статистики. Нивото на чуждестранните инвестиции е крайно ниско. Продължава обезлюдяването на обширни райони от страната, а демографските показатели са катастрофални. На този фон често прокламираната стабилност звучи като тържествен марш на място. Партократските механизми убиват свободната воля на депутатите. Доверието в Народното събрание е критично ниско", каза президентът.

Свободата на словото е под въпрос

"На третото десетилетие от промените е под въпрос едно фундаментално демократично право - на свобода на словото. Българското общество трябва да се пребори за него и то зависи от морала и волята на всеки собственик, журналист и коментатор, както и от волята на всеки зрител. Това е ангажимент на всеки активен гражданин", заяви той. След което посочи, че българите трябва да отстояват демократичните си права, без да чакат разбиране или съдействие от Европа.

"Безразличието на Брюксел не трябва да ни демотивира, а да ни направи по-ревностни. Това е битка за нашите права", каза президентът.

Антикорупционният закон крие риск от злоупотреби

"Приетият антикорупционен закон не просто е слаб, но и крие риск от злоупотреби", посочи Радев.

"С ясното съзнание за неговата неефективност му наложих вето. С него управляващите изпълниха ангажиментите си формално към Европейската комисия, но не и към българските граждани. Видно е, че и занапред борбата с корупцията ще се води от гражданите и медиите", каза той.

Според президента, при попълването на състава на новия антикорупционен орган няма да има баланс между институциите, което още отсега поставя под въпрос неговата независимост.

Нова доза критики за отбраната

Президентът посочи, че сектор сигурност е в критично състояние. Не успях да убедя управляващите в спешната необходимост от ревизия на приетия от тях план за отбрана, за да се увеличат разходите за отбрана до 2% от БВП, каза той. И допълни, че планът ще се преразгледа през септември, но с неясен резултат.

"На КСНС се постигна важен консенсус около интегрираното развитие на сектора, ускоряване на модернизацията, по-добри условия за личния състав. Тенденциозно сформираната комисия за нов изтребител блокира цялостния процес на модернизация на въоръжените сили. МО беше принудено да налива ресурси в техника, която няма отбранителни способности. Така положението е още по-тежко - нито нова, нито стара ремонтирана техника", каза Радев.

Той заяви, че проблемите на личния състав остават нерешени, а постигнатото от министъра на отбраната увеличение на заплатите се разминава с очакванията.

Няма война, има ценностни разминавания с правителството

Все пак Радев заяви, че няма война между институциите, но има ценностни разминавания.

"С парламента работим в рамките на законите. С премиера Борисов показахме, че можем да работим заедно и то ефективно. Но не приемам например български премиер и германски канцлер да оповестяват своето решение за покана на чужд държавен глава в България, а българският президент да го научава от медиите. Това не го считам за обида към мен, а към България и това нарушава духа на Конституцията", посочи Радев.

Той коментира още, че президентът не дължи обяснения и извинения на властта, ако не подкрепя решенията ѝ.

"Нямам никакво намерение да създавам самостоятелен политически субект, това съм го обявил отдавна и не съм се отклонил в тази посока", заяви държавният глава в отговор на журналистически въпрос. "Нормално е моите разбирания и тези да срещат подкрепа и разбирания в една или друга политическа сила", добави той.

Да изведем българо-руските отношения от ледената епоха

Президентът Румен Радев отчете подобряването на отношенията с Русия като своя заслуга в първата година от мандата си. "Вярвам, че 2018 г. е възможност да изведем българо-руските отношения от ледената епоха, в която ги заварих", добави той.

По думите му ългарската външна политика трябва да се формира у нас и да се отстоява навън, а не обратното".

За отношенията ни с Турция, Радев коментира, че обстановката налага България да води активен диалог с големите съседи на ЕС.

"Турция не просто е голям съсед на ЕС, тя е наш много важен съсед. С Турция имаме дългогодишни прекрасни отношения. Ние сме съюзници и партньори. Тези отношения обаче трябва да почиват на ясно изразени принципи за добросъседство, взаимно уважение и ненамеса във вътрешните работи. Турция явно имаше намеса в изборния процес. Не само това, има опити за намеса и в работата на Българското мюсюлманско вероизповедание. Когато говорим за отношения с Турция, трябва да бъдем много честни, много правдиви, открити един към друг, за да има ефект. България трябва по всякакъв начин да помага, да се избегнат рисковете, да има ясна перспектива в отношенията между ЕС и Турция. Тук ние можем и трябва да помогнем. Това трябва да става с ясно поставяне на откритите теми. Надявам се г-н Борисов да ги поставя, защото досега не съм чул неговото мнение по тези въпроси", каза Радев.

Не е моментът да ратифицираме Истанбулската конвенция

Попитан дали се чувства изместен от премиера във формирането на външната политика, президентът Румен Радев критикува действията по приемането на Истанбулската конвенция.

"Тя е много показателна какво не трябва да правим - да подписваме документ, без да е дебатиран тук, без да знаем реално какво следва от него. Също така от сърцето на Европа да се дават декларации, че ние ще я приемем, без да се е произнесъл българският парламент и без да е изчерпан един задълбочен пълноценен дебат в обществото", коментира Радев.

"Не е моментът да ратифицираме Истанбулската конвенция. Има много по-важни теми - корупция, престъпност и демографска катастрофа. Ние изчезваме като нация. Тази конвенция не трябва да се използва като параван, за да отвличаме вниманието на хората. Приемането на конвенцията без работещи закони няма да свърши работа", посочи той.

Още от България