Радев сезира КС заради финансирането на партиите от бизнеса

Президентът Румен Радев сезира Конституционния съд (КС) заради разпоредбите от Закона за политическите партии и Изборния кодекс, с които се разрешава бизнесът да финансира политическите партии под формата на дарения, съобщиха от прессекретариата на държавния глава.

M,eproekjcj обаче няма да налага вето на изборните правила, с които отпада машинното гласуване за местните избори наесен.

Според държавния глава "оспорените разпоредби подменят интереса, в името на който партиите ще осъществяват дейността си и накърняват конституционните основи на българската политическа система".

"Застрашен е основният принцип на политическия живот в страната – плурализмът", посочва Радев.

Според него се създават предпоставки даренията от юридически лица и еднолични търговци да се насочват към партиите, които участват във властта, защото те разпределят публичните средства и определят победителите в обществените поръчки и концесиите.

"Останалите, и особено малките партии, ще бъдат изтласкани в периферията на политическия живот", смята Радев.

Посочените рискове са пренесени и в изборния процес и според държавния глава застрашават устоите на демокрацията.

Радев наложи вето на разпоредбите, но управляващите не се съобразиха с него.

Партиите ще работят за определени търговци

В мотивите си да сезира КС Радев посочва, че заради промените партиите вместо да изпълняват конституционната си роля да работят за управление на държавата според волята на народа, ще "работят за печалбата на определени търговци, част от която ще се връща под формата на дарения".

"Волята, която формират търговските дружества и едноличните търговци, е насочена към тяхната дейност с цел печалба. Затова и тяхната воля да даряват партиите не може да се основава на убеждения, а ще е детерминирана от икономическите им интереси. Неслучайно чл. 11, ал. 3 от Конституцията изрично посочва само гражданите като субекти, чиято воля формират и изразяват политическите партии. В този смисъл предвиждането в чл. 23, ал. 1, т. 4 от ЗПП юридически лица и еднолични търговци въобще да правят дарения в полза на политически партии трудно може да намери опора в Конституцията", смята Радев.

Според него финансирането от юридически лица и еднолични търговци е още по-неприемливо.

Парите ще се насочат към властта

"Очаквано е даренията от юридически лица и еднолични търговци да се насочат към политическите партии във властта, тъй като те участват във формирането и провеждането на държавната политика, както и в разпределението на публичните ресурси. Създава се опасност на практика да бъде преодоляна конституционната забрана на чл. 11, ал. 2 нито една политическа партия да не се утвърждава като държавна. Сливането на партия и държава ще доведе до подмяна на конституционния модел на държавното устройство и управление, без да е извършена промяна в Конституцията", посочва Радев.

Според него правилата, с които законът въвежда концепцията на „широко отворени врати“ за дарения, няма да са в състояние да пресекат зависимостите между политическите партии и техните дарители.

"Многопластови зависимости"

"Многопластовите зависимости, които следват от даренията на юридически лица и еднолични търговци, изискват законодателят да приложи системен подход към тяхното преодоляване", настоява той.

Той посочва, че недостатъците на правната уредба в Закона за политическите партии се пренасят и в изборния процес.

"Финансирането на партиите и намаляването на възможностите за корупция в изборния процес трябва да бъдат част от цялостна рамка за почтеност, каквито приетите в този вид промени не представляват. С откриването на възможността юридически лица и еднолични търговци да финансират безвъзмездно партии, коалиции и инициативни комитети, регистрирали кандидати за участие в изборите, законодателят създава условия за несъразмерно толериране на политически субекти в предизборната кампания. То ще бъде производно на зависимостта между финансираните и финансиращите и на практика ще бъде налице преди избирателят да изрази свободно волята си", посочва Радев.