Радев трудно ще овладее инфлацията на собствените си обещания

Всеки, който поне е прехвърлил новинарските заглавия в последните дни, сигурно е прочел: "Мерките за овладяването на цените: Депутатите обсъждат предложенията на управляващите", "Новите законопроекти: Глоби до 100 000 евро за необосновано увеличение на цените", "Румен Радев: Необходими са спешни мерки за овладяване на цените" и пр. "Борбата със спекулата - ловът на риба в мътна вода са основният ни приоритет", декларира новият председател на бюджетната комисия в парламента Констатин Проданов от "Прогресивна България". Какво е "усещането" (друга дума от речника на новата власт за цените)? Че управляващите правят нещо голямо, невиждано и всеки момент ще видим - ако не намаление, то поне успокояване на цените.

Една "дребна" подробност 

Само че това "усещане" пропуска "дребната" подробност, че ако има държавна институция, която по мандат е призвана да "овладява" инфлацията в пазарната икономика (доколкото това изобщо е възможно), то това не е правителството, нито пък парламентът, а е централната банка (в случая на България – Европейската централна банка). Обикновено в такива ситуации централната банка вдига лихвите или пък по друг начин ограничава кредитирането. Правителството, разбира се, също може да направи нещо, но то не е държавен контрол на цените, а например "овладяване" на паричната маса, която самото то изсипва в потреблението – чрез раздути разходи за заплати и издръжка в бюджетния сектор.

Но понеже Румен Радев няма как да вдигне лихвите в еврозоната и не е ясно доколко е готов да реже разходи с Бюджет 2026 (все мерки, които биха звучали неразбираемо за хората), най-лесното е да възложи на икономистите си да съчинят или да "препишат буквално от немското законодателство" (по самопризнанието на Явор Гечев, водещият земеделски експерт на ПБ) коя от коя по-екстравагантни мерки за директен контрол върху цените. Звучи смело, новаторско. С това уточнение, че всички знаят, че няма да свърши работа. Или по-точно – няма да свърши работа на потребителите, защото няма да поправи с магическа пръчка цените, които им се виждат високи, но пък ще свърши работа на властта, защото ще покаже, че тя действа и си изпълнява обещанията. Така единствените потърпевши от целия експеримент ще са очакващите илюзорно овладяване на цените граждани (има хора, които отлагаха пазаруването си в очакване на мерките на Радев, б. р.), но също така и много бизнеси, за които на първо място е важна правната сигурност.

Още по темата

Новата власт въвежда три вида цени – справедливи, икономически необосновани и прекомерно високи

11 май 2026 16:41

Когато всеки момент регулаторът може да те глоби за "несправедливата", "икономически необоснована" или "прекомерно висока" цена (по терминологията на новата власт), със сума от 5000 евро до 100 000 евро за всеки отделен артикул или с до 10% от оборота, може би ще се замислиш дали не му е дошло времето да си оттеглиш инвестицията.

Усещане за фасада  

Защо с всеки изминал ден се налага усещането, че тактиката на екипа на Румен Радев за цените е на принципа "цялата пáра е в свирката"?

Първо, защото е ясно, че не само българското общество има проблем с инфлацията. Румен Радев също има принос към повишението ѝ с упоритите си публични внушения от последната година и насаждане на страхове за влизането в еврозоната. Всичко това покачи градуса на обществените очаквания за битка с високите цени до степен, от която за Радев няма връщане назад. Затова сега, иска или не иска, той трябва да овладява неовладяемото – а именно цените.

Второ, "овладяването" трябва да стане с нещо близко и разбираемо за обикновения човек. Лихвата на ЕЦБ и обявеното от Българската народна банка вдигане на "антицикличния капиталов буфер" очевидно не изглеждат като подходящ инструментариум. Но пък червено флагче със "справедливата цена" на кравето масло от 250 грама в сайта "Колко струва" е съвсем друго нещо.

Трето, компетентните хора в екипа на Радев знаят, че мерките им няма да сработят – или поне не в желаната посока. Според икономисти не е изключено да имат дори обратен ефект заради логичната в такава ситуация защитна реакция на бизнеса. Колкото и да сме подозрителни към която и да е власт, икономическите закони, свързани с инфлацията, не са теми, с които председателят на бюджетната комисия Константин Проданов или пък земеделският експерт Явор Гечев не са наясно. На въпрос на "Нова телевизия" дали предложените мерки ще свалят цените или поне ще ги замразят, финансистът Проданов поне отговори честно: "Нито едното, нито другото". Щели да премахнат само елемента на спекула. Но Проданов добре знае, че игрите на ценови контрол посягат на фундамента на пазарната икономика. В тази ситуация дори лявото и дясното остават на заден план, защото опитът да накараш държавата да смята кое колко трябва да струва е все едно да запишеш в закона, че Радев е супермен.

Но може би най-голямото доказателство, че битката на премиера е фасадна, е друго. Едва ли екипът му не е видял очевидното – НСИ измери годишна инфлация от 7.1% по българската методология и 6.2% по европейската към април 2026 г., при все че у нас месеци наред вече действа законова забрана за "икономически необосновано" повишени цени.

Още миналото лято мнозинството на ГЕРБ, ДПС, БСП и ИТН гласува безпрецедентни текстове за директен държавен контрол на цените, които забраняват увеличаването им (освен ако не е икономически обосновано) до 8 август 2026 г. Поводът беше исторически - въвеждането на еврото, поради което и мярката все пак успя да си проправи път въпреки икономическата ѝ несъстоятелност. Ефектът от нея беше, че търговците вдигнаха цените още преди законът да влезе в сила, но най-сериозната последица беше психологическата – властта да успокои хората, че все пак "юмрукът" на Националната агенция за приходите, Комисията за защита на конкуренцията и Комисията за защита на потребителите ще вдъхне "респект" сред бизнеса, докато преминат емоциите около въвеждането на еврото.

Още по темата

Надграждане: Кабинетът "Радев" създава звено за контрол на цените (обновена)

12 май 2026 12:56

От политико-психологическа гледна точка ходът се оказа умен. Данъчните правеха демонстративни проверки за цените - по-скоро за да се покажат по телевизията, отколкото реално да тормозят бизнеса. Неслучайно наложените санкции се оказаха малък процент (към 10-15% от проверените от НАП обекти, без да броим отменените от съда). Но, както се видя, подобни законови текстове не могат да направят нищо повече от това да поемат психологическия шок от първите седмици на нещо еднократно и историческо като въвеждането на нова валута. Оттам нататък дойде истинската криза - тази с Ормузкия проток и "духът от бутилката" бе изпуснат.

Несериозно отношение по сериозни въпроси 

Лихвите и озаптяването на банковия кредит (които не са работа на правителството), както и свиването на бюджетния дефицит не са единствените възможни антиинфлационни мерки. Може да се мисли например за реформа, която да отстрани слабите места в действащото в България антитръстово законодателство, а също и за цял пакет от мерки за решаване на структурните проблеми на селското стопанство.

В интерес на истината, новите управляващи дават заявка в тази посока – в двата законопроекта предлагат регистър за проследяемост на веригата на доставки, забрани на нови нелоялни търговски практики, въвеждане на т. нар. съвместно господстващо положение, за да може държавата да направи нещо реално срещу олигополите. Но първо, много си личи, че текстовете са писани "на крак", имат сериозни недостатъци и не са обсъдени в по-широк формат. И второ, това не са мерки, които ще свалят цените утре или след два месеца. Именно затова вероятно новата власт е решила да се застрахова и да надгради с тестовете за ценообразуването, които всъщност "взривяват" концепцията и я запращат директно към "комитета по цените" от социализма.

Между другото, много си личи също, че двата законопроекта, внесени от ПБ (Закона за защита на конкуренцията и Законът за защита на потребителите), са писани сякаш от два отделни екипа (под лидерството съответно на Явор Гечев и на Константин Проданов) и не кореспондират не само помежду си, но и с останалото действащо законодателство. Вероятно затова проектът на Гечев се бори срещу "прекомерно високите" цени, а този на Проданов – срещу "икономически необоснованите" и "несправедливите". ПБ така и не отговори убедително защо просто не продължи действието на закона за еврото, а пренася текстовете в постоянно действащия Закон за защита на потребителите.

Освен това телекомите и банките например, които бяха нарочени, че ще са сред първите, проверявани за "прекомерно високи цени", по методиката в първия закон ще трябва да изчисляват икономическата обоснованост на увеличението на цената, по втората методика във втория закон - цената в цялост, а по трети закон (за потребителския кредит) - дали не превишават заложения в него таван на лихвите и таксите. Това объркване е много лош знак за подхода към управлението, защото издава несериозно отношение по много сериозни въпроси.

Защо не включим и суперкомпютъра

Има и една техническа причина, поради която може да се допусне, че цялата пáра на Радев за цените наистина е в свирката. Ако си го представим практически, ценовият контрол е огромна работа за чиновниците. КЗК и в момента трябва да защитава конкуренцията в цялата ни икономика с едва 20 души в антитръстовата дирекция (по думите на председателя Росен Карадимов). Колко още трябва да бъдат назначени в НАП, КЗК и КЗП, за да следят на ежедневна база икономическата обоснованост и справедливост на цените на милиардите артикули на хилядите търговци. И това при все че НАП има много по-важна работа – да събира данъците в държавата и да се изправи срещу финансовата база на олигархичния модел, който Радев ще разгражда. Сигурно единствено суперкомпютърът в София тех парк ще може да се справи успешно в обработката и извличането на нещо смислено от целия този гигантски поток данни от свръхконтрола на цените.

Ами съдебната система? Вероятно първото място, към което ще се насочат глобите за цените, ще са папките в деловодствата на и без това задръстените от дела и проблеми съдилища.

Така че ако теглят чертата, Радев и хората му е по-добре да извадят между първо и второ четене екзотичните забрани на цени, да изчистят с подходящите експерти смислените текстове за прозрачност и конкуренция и да си признаят смирено пред избирателите, че фантазията им за управлението леко е надхвърлила възможностите.