Рахой и Пучдемон, двете главни действащи лица в каталунската криза

Карлес Пучдемон и Мариано Рахой

Ръководителят на испанското правителство Мариано Рахой и председателят на каталунското регионално правителство Карлес Пучдемон са главните действащи лица в схватката между Мадрид и каталунските привърженици на независимост.

МАРИАНО РАХОЙ

Рахой е председател на Народната партия (НП, консервативна) от 13 години и ръководител на испанското правителство от 2011 г.

Често наричат 62-годишния галисиец "политик, умеещ да оцелява". Той има навика да изчаква, когато води война на изтощение с противниците си.

Така успя да започне втори мандат през ноември 2016 г., след като остави левицата да се разцепи, докато Испания изкара десет месеца без правителство.

Рахой спечели парламентарните избори с 33 процента от гласовете, хвалейки се, че е изтръгнал Испания от икономическата криза с цената на непопулярни мерки за строги икономии и водейки кампания в защита на застрашеното единство на Испания.

Лишен от парламентарно мнозинство, той управлява с подкрепата на либералната формация "Сиудаданос", родила се през 2005 г. в Барселона като движение за борба със сепаратизма.

Неговата партия е едва петата политическа сила в Каталуня (тя получи 8,5 процента от гласовете на регионалните избори през 2015 г. и 13 процента на парламентарните през 2016 г.) и ръководи само една община в цялата автономна област.

Рахой е обвиняван, че води битка срещу новия автономен статут на Каталуня, одобрен през 2006 г. от испанския парламент. Този статут предостави разширени правомощия на регионалните власти и определи в преамбюла си Каталуня като "нация" в испанската държава.

Сезиран от НП, Конституционният съд частично анулира този статут през 2010 година. Това бе възприето като унижение от много каталунци.

Критици казват, че Рахой е пренебрегнал каталунския въпрос и е подхранил движението за независимост с нежеланието си да се вслуша в исканията и мирните демонстрации.

Яростен противник на всеки референдум за самоопределение на региона, Рахой изтъква, че това би противоречало на конституцията и че трябва да бъде поискано мнението на всички испанци, когато залогът е единството на страната.

КАРЛЕС ПУЧДЕМОН

Петдесет и четири годишният бивш журналист Пучдемон се бори за независимостта на Каталуня още от младежка възраст.

През януари 2016 г. бе издигнат на председателското място в правителството на областта, заменяйки на поста Артур Мас, чийто образ на новопокръстен сепаратист, корупцията в неговата партия и политиките за строги икономии раздразниха крайнолявото движение за независимост.

Член на консервативната партия на Мас, Пучдемон бе кмет на каталунския град Жирона и председател на асоциацията на общините, искащи независимост. От 2006 г. е член на регионалния парламент.

Пучдемон има репутация на инатлив политик. Винаги е настоявал, че Каталуня е "нация, която има правото да решава сама своето бъдеще" и поиска да организира законен референдум за самоопределение.

Част от каталунците са му признателни, че изпълни обещанието си да организира референдум на 1 октомври. Той обаче бе забранен от съда и белязан с полицейско насилие.

Обявеният резултат няма как да бъде удостоверен: "90,18 процента" казаха "да" за провъзгласяване на каталунска република, при 43 процента избирателна активност.

Но друга част от каталунците го обвинява в злоупотреба с демокрацията, предназначена да легитимира едностранно обявяване на независимост против общата воля. Мнозина го упрекват, че е създал собствена действителност и е обърнал гръб на нежелаещата независимост част от каталунците.

За организирането на забранения референдум срещу него се води следствие за неподчинение, недобросъвестност при изпълнение на служебни задължения и разхищение на публични средства.

Неговата решимост бе разколебана за известно време от натиска на икономическите среди и от по-умерените в неговия лагер. Вчера той дори обмисляше да свика избори, за да избегне челен удар.

Но в крайна сметка той се отказа от това, с риск един ден да бъде арестуван от полицията.

На 10 октомври предложи суспендиране на едностранната декларация за независимост и увери, че по този начин иска да даде възможност за преговори с Мадрид и евентуално международно посредничество.

После, на 19 октомври, уведоми испанското правителство, че Каталуня не е обявила независимост, но може да го направи, ако Мадрид продължи "репресиите" и по-точно ако отмени временно автономията.

След като правителството в крайна сметка обяви, че поставянето на областта под опеката на Мадрид е неизбежна, той остави последната дума на каталунския парламент да обяви или да не обяви независимост.

"Парламентът е този, който трябва да вземе решение, в зависимост от това, което реши парламентарното мнозинство", каза той вчера, без обаче да произнесе нито един път ключовата дума "независимост".

По БТА

Споделяне

Още по темата

Още от Европа

Трябва ли да се приеме гласуване по пощата и видеонаблюдение в секциите?