Исторически съдебен процес в Турция

Ръководителите на военния преврат от 1980-та на съдебната скамейка

Ръководителите на военния преврат от 1980-та на съдебната скамейка

Исторически съдебен процес започна в Съда за тежки престъпления в Анкара срещу двамата все още живи ръководители на военния преврат в Турция от 12 септември 1980 г. Подсъдими по делото са седмият турски президент Кенан Еврен, който по времето на преврата беше началник на Генералния щаб, и ген. Тахсин Шахинкая, тогава командващ турските военновъздушни сили. Еврен и Шахинкая са съответно на 94 и 87 години и дори ако доживеят да чуят присъдата, заради преклонната си възраст няма да отидат в затвора, а само може да бъдат поставени под домашен арест, съобщават турските медии.

Пред съда в Анкара полицията е засилила мерките за сигурност. Съдебната палата е оградена с метални бариери, а в района на сградата са разположени бронирани и пожарни коли. Затворени са някои от пътищата в района. Въпреки това в района около съда се събраха хиляди демостранти - пострадали и близки на жертвите от преврата през 1980 г.

"Не сме забравили, няма да простим," пишеше на един от плакатите, които носеха демонстрантите. Други бяха издигнали снимки на убити и изтезавани от военната хунта, държана отговорна за смъртта на стотици хора. Сред демонстрантите, предимно с леви убеждения, имаше и малка група възрастни военни офицери, изключени от армията заради отказа си да участват в преврата.

Един символичен процес

"Това е само символичен процес," каза един от тях - бившият лейтенант Рахми Йълдъръм, цитиран от Ройтерс. "Не е достатъчно да бъдат съдени тези двама генерали. Решението за уволнението на 1020 офицери от армията беше подписано лично от Кенан Еврен," добави той.

Имената на стотиците убити по времето на военната хунта бяха прочетени по мегафони от автобус наблизо. "Те са сред нас," викаше тълпата след всяко прочетено име, преди да направи минута мълчание с вдигнат нагоре свит юмрук, напомнящ за политическите им симпатии.

Двамата подсъдими най-вероятно няма да присъстват лично в съда. 94-годишният ген. Еврен е паднал в болницата, където продължава лечението му след наскорошна стомашна операция, и си е счупил ръката, а Шахинкая, който страда от Паркинсон, се лекува вкъщи поради отказ да бъде настанен в лечебно заведение. Адвокатите им са предали в съда епикриза, според която двамата са неспособни да присъстват на изслушването в съда днес.

Първото съдебно заседание ще продължи три дни, като на него може да бъде решено да бъде изчетен обвинителният акт, в който се настоява за доживотни присъди затвор при строг тъмничен режим за единствените двама все още живи ръководители на преврата от 1980 г.

Тъжители по делото са правителството, парламентът, основната опозиционна сила - Народнорепубликанската партия и още една формация от опозицията - Партията на националистическото действие. Освен тях тъжби внесоха и много неправителствени организации и близо 340 лица.

Рекордният брой на тъжителите обаче не изненада ген. Еврен, който изрази единствено почуда от това, че сред тях не е и Сюлейман Демирел, премиер на Турция преди преврата, който впоследствие стана и деветият президент на Турция, пише в. "Хюриет". В свое изказване пред в. "Сабах" Демирел беше заявил, че не иска да бъда страна по делото, но превратът е причинил вреда и на него, както и на целия турски народ. След преврата през 1980 г. Демирел беше задържан за определен период, а впоследствие получи и забрана да се занимава с политическа дейност.

За 50 години четири военни преврата

На 12 септември 1980 г. висшето командване наармията, ръководено от ген. Кенан Еврен, осъществи безкръвенпреврат. Той последва възобновяването на уличните боеве междулевичари и националистиqотнели живота на стотици хора. Някои ръководни политици бяхазадържани, а парламентът, политически партии и синдикати -разпуснати. Управлението беше поето от петчленен Националенсъвет за сигурност, който временно преустанови съблюдаването наконституцията и започна да прилага временна конституция,предоставяща почти неограничена власт на военните командири.

Общо 650 хиляди души бяха задържани през този период, а досиетата на 1 683 000 души се пазеха в полицейските участъци. 230 хилядидуши бяха съдени по 210 хиляди дела, главно по политически причини. Освен тях 517 души бяха осъдени на смърт, а срещу 7000 бяха повдигнати обвинения за престъпления, наказвани със смъртна присъда. Петдесет от осъдените бяха екзекутирани.

Армията в Турция свали от власт още три правителства през втората половина на 20 век.

На 3 май 1960 командващият сухопътните сили ген. Джемал Гюрсел настоя за политически реформи и подаде оставка, когато исканията му бяха отхвърлени. На 27 май беше извършен почти безкръвен военен преврат, ръководен от служители и кадети от военните колежи в Истанбул и Анкара. Те основаха 38-членен Комитет на националното единство с председател Гюрсел. От общо 601 души съдени, 464 бяха намерени за виновни. Трима бивши министри, в т.ч.. премиерът Аднан Мендерес, бяха екзекутирани, а 12 други, включително президентът Джелял Баяр, получиха смъртни присъди, по-късно заменени от доживотен затвор.

През 1971 г. при т. н. "Преврат с меморандум" армията изпрати предупреждение до правителството да възстанови реда след продължили с месеци стачки и улични боеве между левичари и националисти. Няколко месеца по-късно премиерът Сюлейман Демирел се оттегли и беше създадена коалиция от консервативни политици и технократи, която да възстанови реда под наблюдението на армията. В няколко окръга беше въведено военно положение, което не беше напълно премахнато до септември 1973 г.

Последната намеса беше през 1997 г., когато първото ислямистко правителство беше принудено чрез натиск зад кулисите да се оттегли в намеса, известна като "постмодерен преврат".

Дните на военни интевенции са отдавна минали в Турция.Реформите, които наложи по време на десетилетието си на властпремиерът Реджеп Тайип Ердоган в рамките на кандидатурата наТурция за членство в ЕС, видимо овладяха властта, с кояторазполагаше втората най-голяма армия на НАТО.

Процесът срещу Еврен довнася горчив привкус наразпокъсаното съдебно преследване на стотици хора запредполагаеми заговори за преврат срещу правителството наЕрдоган и ще хвърли нова светлина върху едно време на жестокирепресии преди 30 години, пише агенция Ройтерс.

Процесът ще бъде тясно следен от стотици военни, включително висши командири от активния състав на армията и резерва, и цивилни, които сега са съдени като членове на предполагаемите заговори за преврат "Ерегенекон" и операция "Чук" срещу сегашния премиер Реджеп Тайип Ердоган.

"Преминаваме от време, в което превратите бяха възприемани като легитимни, към такова, в което пучистите са съдени. Този случай е важен с оглед на стабилността на турската демокрация," каза политическият коментатор Орал Чалъшлар, който е изтърпял четири години в затвора след преврата през 1980 г.

Защитата на Еврен

Девет години след преврата Еврен беше президент и прекара голяма част от пенсионерските си години, радвайки се на хобито си да рисува в средиземноморски курорт. Изложба с негови картини на полуголи жени, изобразени в турски бани, през 1997 г. шокира ислямистите.

Еврен каза, че не съжалява за преврата, твърдейки, че той е възстановил реда след години на хаос, в които 5000 души загинаха в насилие между крайно леви и крайно десни фракции. "Трябваше ли години на ред да ги храним в затвора вместо да ги обесим?", казва Еврен в реч през 1984 г., година след като армията върна властта на избрано от народа цивилно правителство.

Еврен няма да се предаде без борба. В червена книга от 160 страници той излага защитата си, в която твърди, че съдът няма правомощията да го съди, и заявява, че понеже превратът е бил успешен, той не представлява престъпление. "Извършването на преврат не е престъпление. Законът разглежда единствено опита за преврат като престъпление," посочва той в защитата си, заявявайки, че понеже конституцията от 1982 г., изготвена под негово ръководство, е все още в сила, той е един от основателите на сегашната система.

"Ако ме съдите, вие самите извършвате революция", заявява Еврен.

Вицепремиерът Бекир Боздаг отхвърли тази защита. "Това е все едно да кажеш, че опитът за убийство е наказуем, но действителното убийство не е," каза Боздаг. Включването от страна на военните на член в конституцията, който сега е премахнат, осигуряващ защита от съдебно преследване на извършителите на преврата, показва, че са го смятали за престъпление, добави той.

Споделяне
Още от Балкани

Как оценявате кризисните икономически мерки на правителството?