Рапортуваме пред Брюксел с новия НПК

Точно 20 минути преди визитата в петък на комисаря по евроразширяването Оли Рен в парламента, депутатите смогнаха да изгласуват преходните и заключителните глави от новия Наказателно-процесуален кодекс (НПК). Остава обаче открит въпросът доколко "така-важният-за членството-ни-в-ЕС" закон ще се приложи ефективно в съдебната практика.

Новият кодекс, изготвен от предишния кабинет, беше силно критикуван и от лявата, и от дясната опозиция в предишното Народно събрание, но вече като управляващи социалистите решиха да не правят нов проект и да прокарат наследения с цел да отчетем закона преди мониторинговия доклад на ЕК през октомври.

Еврокомисарят Оли Рен каза, че в документа ще бъде отбелязано приемането на новия НПК, но акцентира върху необходимостта от прилагане на реформите и изтъкна неудовлетворението на ЕС от борбата с престъпността и корупцията по високите етажи на властта в България.

Кодексът влиза в сила след шест месеца, точно когато Брюксел ще каже дали отлага членството ни с една година.

С почти пълното закриване на следствието след прехвърлянето на 98% от делата към дознанието, парламентът натовари следователите да довършат 35 хиляди дела в рамките на половин година. Ако не се справят, а това е най-вероятният сценарий, огромният брой започнати дела ще трябва да бъдат прехвърлени към дознанието в МВР. Основните притеснения са свързани с факта, че дознателският апарат във вътрешното министерство няма необходимия капацитет, специализация и опит да се справи с множеството сложни дела, които ще го затрупат. Това на практика предвещава сериозна опасност от блокиране на досъдебната фаза, към която ЕС са особено критични.

Силна доза скептицизъм поражда спазването на скъсените сроковете за завършване на дознанието и съдебното производство. Представители не само на професионалната гилдия, но и редица депутати, които гласуваха новите текстове,  признават, че те са нереални предвид крайно ограничената кадрова и материална база на родните съдилища. Според някои мнения наложените кратки срокове ще насърчат корупцията сред магистратите.

В българската съдебна система за първи път се въвежда и фигурата "наблюдаващия прокурор". Моделът, който залага на идеята на контрол за законосъобразност и обективност на дознанието, е изкопиран от опита на Европа, но капацитетът на българска почва е несравним със западните ни съседки. Конюнктурните проблеми, свързани отново с малкия брой прокурори срещу купищата образувани следствия, поставят и тази добра идея обречена.

Друг сериозен проблем е, че дори и според управляващите, промените в конституцията в частта за съдебната власт трябваше да предхождат приемането на новия НПК.

Така или иначе новият парламент нямаше никаква възможност за избор, тъй като цялата държавна политика в момента е подчинена на една цел – да изпълним поетите пред ЕС ангажименти. И в крайна сметка това е верният подход, защото, дори и с всичките му кусури, новият Наказателно-процесуален кодекс е важна – макар и недостатъчна и закъсняла – стъпка към реформиране на съдебната система.