Ръстът на българската икономика ще се запази и през 2003-та

Г-н Стоев, каква е Вашата прогноза за българската икономика през 2003 година?

В краткосрочен план за 2003 г. очаквам да се запази положителната динамика от миналата година. Това означава, че в частния сектор ръстът на добавената стойност и на производителността на труда ще се запази в рамките на 9-10 процента. Мисля, че в някакъв смисъл това е с цената на по-голям дял сива икономика, тъй като наблюдаваме напоследък, че централната статистика не успява да улови цялата част от динамиката в икономиката. Мисля, че правителствените политики, които са концентрирани основно върху повече активност в пазара на труда, а не толкова намаляване на данъчно-осигурителното
бреме, ще доведат именно до такъв ефект - до увеличаване на сивата част на икономиката. И мисля, че рисковете за българската икономика по-скоро трябва да търсим в дългосрочен план, след 2006-2008 година.

Какви ще бъдат те?

Те са преди всичко в това, че пенсионно-осигурителната система се запазва в непроменен вид, т.е. държавната разходно-покривна система продължава да трупа голям дълг, дефицитът продължава да се покрива от централния бюджет и от общите данъци. Предполагам, че в момента, в който самата демография в България и производството стане такова, че стане невъзможно пенсиите да се покриват единствено от данъци, ще има някакъв проблем пред пенсионната система. Натискът ще бъде предимно върху централния бюджет, върху който, както знаете, има натиск от много страни, така че той просто трябва да направи някакво решение кое точно да покрие първо, кой дефицит - този на общините или този на пенсионната система, или този на здравната каса. Това ще доведе и до някакви социални проблеми.

Според Вас няма да има положителен ефект от новите мерки за ограничаване на сивата икономика на правителството - въвеждането на минимални осигурителни прагове, задължителната регистрация на трудовите договори. В каква посока, според Вас, трябва да действа правителството, за да излезе тази икономика на светло и като цяло да се повиши събираемостта на приходи в бюджета?

Мисля, че най-разумната политика би била намаляване на данъчно-осигурителната тежест върху разходите за труд на работодателите. В момента тези изчисления, на базата на средната работна заплата, са около 41 % от общите разходи за труд, което е значителна тежест и затова част от заетостта е на сянка. Така че ако правителството цели да изкара част от тази неформална заетост и неформална икономика на светло, по-скоро неговите усилия трябва да бъдат насочени към намаляване на данъчно-осигурителната тежест, а не толкова към прибягване към тояга от сорта на регистрация на договорите или пък увеличение на минималния осигурителен доход

Какво очаквате да бъде отражението през 2003 г. на начина, по който се развиха сделките за раздържавяването на "Булгартабак" и БТК?

От чисто икономическа гледна точка, разбира се, забавянето на приватизацията ще е изключително негативно. Първо, за самата БТК, пред която ще има още месец или година на неефективно управление, на субсидиране от една дейност в друга и съответно по-малки шансове да се приватизира на такава цена, на каквато биха приватизирали днес. На второ място, негативен сигнал за цялата инвестиционна общност, която беше почнала да се надява, че в България почват да важат правилата на пазарната икономика и съдът разглежда всеки един договор в рамката от общи правила за спазване на договорите, а не разглежда договорите по целесъобразност, т.е. не преценява дали един договор е твърде скъп или твърде евтин, или дали една цена е справедлива или не е.

Както е случаят с "Булгартабак".

Както е случаят с "Булгартабак и каквато грешка вече направи Върховният административен съд.

Според вас какъв ефект ще има върху българската икономика забавянето в световната икономика и слабият долар?

Мисля, че българската икономика в структурата си, в която тя е в момента, реализира една завидно позитивна динамика на фона на световната и европейската икономика. Струва ми се, че българската икономика, независимо какви са общите тенденции в глобален аспект, ще продължи с бързия растеж и това най-вече се отнася за частния сектор на икономиката. Колкото по-голям става
този частен сектор като относителен дял в икономиката, толкова по-бърз ще е растежът за цялата икономика във всички сектори, които са скачени към него.

По радио "Свободна Европа"