Ръстът на България ще е по-слаб от очакваното и още по-бавен догодина

Европейската комисия ревизира надолу пролетната си прогноза за икономическия растеж на България през тази и следващата година, сочейки като основни причини за понижението влошеното доверие в банковата система след кризата в "Корпоративна търговска банка", зависимостта на страната от вноса на руски газ, чието евентуално прекъсване би се отразило тежко върху икономиката, крехкия пазар на труда и опасността от продължаващо свиване на вътрешното потребление.

Затова от Брюксел смятат, че България няма да достигне заложения 1.7 на сто ръст на икономиката и той ще е 1.2 на сто, както между впрочем прогнозираха наскоро и български бизнес организации

Понижението за следващата година е още по-голямо – вместо 2 процента, каквито бяха очакванията преди половин година, сега Еврокомисията предвижда ръст на икономиката ни от едва 0.6 на сто догодина.

Намален ръст в условията на растяща несигурност – така Еврокомисията обобщава очакванията си за България. Тя отбелязва, че затварянето на четвъртата най-голяма банка в страната, което е оставило вложителите без достъп до депозитите им месеци наред, е намалило доверието в системата и е разкрило нередности в банковата дейност. Затегнатите впоследствие стандарти за кредитиране от страна на другите банки, са потиснали частните инвестиции. Те, както и публичните, ще намаляват и в следващите две години, смята Еврокомисията.

Като един от основните рискове пред икономиката ни отново е посочена зависимостта от внос на руски газ, която при прекъсване на доставките може допълнително да попречи на икономическия растеж. Намалялото доверие в банковата система и по-строгите условия за достъп до кредити – са сред другите посочени рискове. В комбинация с крехкия трудов пазар, те могат да доведат до намаляване на вътрешното потребление и допълнително да подкопаят доверието в икономиката, предупреждава Европейската комисия.

Тя очаква още през тази година България да прескочи допустимия праг от 3 на сто за дефицита и да влезе в свръхдефицит от 3.6 на сто. Той, според днешните разчети, няма да бъде преодолян и в следващите две години – дори ще расте с по 0.1 на сто на година. Тези равнища на дефицита у нас са близо два пъти по-големи от заложените в пролетната икономическа прогноза през май. Предвижда се и увеличение на дълга, който през 2016 г да достигне 30 на сто от БВП.

В оповестения във вторник "есенен" доклад Европейската комисия понижи своите прогнози и за икономическия растеж и за инфлацията в еврозоната през тази и през следващата година. Според анализа крехката икономика ще се нуждае от още една година, преди да достигне дори само скромно ниво на растеж.

Според новите прогнози на ЕК, брутният вътрешен продукт на еврозоната ще се повиши с 0.8% през 2014-а година при предишна прогноза в пролетния доклад на Комисията за икономически растеж от 1.2 процентни пункта. ЕК намали драстично и прогнозата си за растеж на БВП през 2015 година до 1.1% от 1.7% през май и очаква икономически растеж от 1.7% през 2016 година.

Основна причина за по-ниските прогнози е доста по-слабото представяне на икономиките на Франция и на Италия, отбеляза ЕК. Генералният директор на икономическия департамент на ЕК Марко Бути посочи, че Комисията вижда спиране на икономическия растеж в Германия през второто полугодие,  продължителна стагнация във Франция и продължаваща рецесия в Италия.

В същото време ЕК намали и своите инфлационни прогнози и вече очаква повишение на индекса на потребителските цени в региона с едва 0.5% през 2014 година, с 0.8% през 2015 и с 1.5% през 2016-а година.

Относно безработицата в региона, ЕК прогнозира понижение на нивото на безработица през настоящата година до 11.6% (от 11.9% през 2013-а), до 11,3% през 2015 и до 10.8% през 2016-а година.

Европейската комисия намали и прогнозите си за растежа на БВП в целия Европейския съюз до 1.3% през настоящата година вместо прогнозирания през май ръст от 1.6% , а за догодина вместо очаквания по-рано растеж от 2 на сто ще  бъде постигнат 1.5%. Чак през 2016 г. ръстът ще е 2 на сто.