Расте броят на квазимедиите в България

Публичните институции в страната могат да си "купят" влияние, твърди Държавният департамент на САЩ

Колаж: <i>Mediapool.bg</i>

Налице е значителна трансформация на медийната собственост в България, водеща до радикално нарастване на корпоративната и политическата пропаганда.

На пазара се наблюдава нарастване на квазимедиите – финансирани отвън пропагандни говорители и проправителствени издания, водещи клеветнически кампании срещу политици, журналисти и медии, които "не следват официалната линия".

Това е основното заключение по отношение на медийната среда в България в годишния доклад на Държавния департамент на САЩ за състоянието на правата на човека през 2016 г., който бе публикуван преди три седмици.

Министерствата могат да си "купят" медии

В доклада се цитира индекс на Международния борд за изследвания и обмен, според който у нас продължават сериозните проблеми, произчитащи от собствеността на медиите.

"Притеснително е, че корпоративният и политически натиск, съчетан с нарастващата и непрозрачна концентрация на медийната собственост и на разпространението, както и правителственият контрол върху разпределението на ресурсите и подкрепата за медиите, сериозно рушат медийния плурализъм", се посочва в доклада на Държавния департамент.

В него се цитира проучване на Асоциацията на европейските журналисти в България, според което "културата на натиск" непрекъснато ограничава медийния плурализъм. 72% от анкетираните журналисти са били свидетели на натиск върху колеги, а 67% признават, че политиците сериозно се намесват в тяхната работа. През миналата година асоциацията изрази тревогата си, че публичните институции могат да си "купят" медии и да влияят върху редакционното съдържание благодарение на нормативни разпоредби, според които е възможно директно предоставяне на публичен ресурс за ефирно време без прозрачен конкурс.

За поредна година в доклада на Държавния департамент се споменава за натиска чрез глоби и санкции от страна на бившето ръководство на Комисията за финансов надзор (КФН) в лицето на Стоян Мавродиев върху "Икономедия" и изданията им "Капитал" и "Дневник". Посочват се и случаите с пребития журналист в Поморие Стоян Тончев, с писмото на бившия министър на културата Вежди Рашидов срещу журналиста от БНТ Георги Ангелов, изгонването от "Нова телевизия" на карикатуриста Чавдар Николов, делото на "Инвестбанк" срещу Иван Бакалов и др.

България – "символ на влошаването на медийната свобода"

За прозрачност и регулации на медийната собственост на европейско ниво през 2013 г. се бореше т. нар. "Европейска медийна инициатива", която се надяваше да събере 1 милион подписа в подкрепа на каузата.

Инициативата целеше да се възползва от възможността, предвидена в Лисабонския договор, с 1 милион подписа на европейци от поне 7 държави да се предизвика законодателно предложение по въпроса от страна на Европейската комисия. През 2014 г. обаче кампанията приключи безуспешно, след като събра едва 204 812 подписа. Тогава организаторите от "Европейски алтернативи" отчетоха, че от България, "която е символ на влошаването на медийната свобода", са събрани извънредно много подписи, над необходимата квота за страната.

Българите нямат вяра на медиите си

Преди дни и международната организация "Репортери без граници" излезе с обширен материал, в който се критикува "сериозното ограничаване на свободата на печата в страната".

Повечето български медии се намират в ръцете на малцина предприемачи, които в тясна координация с политиците им предписват редакционната линия, се посочва в публикацията. Според нея правителството си купува лоялни медийни публикации чрез субсидиране на медиите, главно с европейски пари. Тъкмо поради това през последните години България се свлече от 35 до 113 място в ранглистата за свободата на печата и независимо, че е член на ЕС, остава след страни като Украйна, Косово и Уганда.

"Тревожен сигнал е фактът, че днес едва всеки осми българин вярва в независимостта на медиите. ЕС трябва много по-ясно, отколкото досега да настоява българското правителство да разпределя финансовите помощи от ЕС по един наистина прозрачен начин. То трябва да зачита такива основни ценности на общността като медийния плурализъм и професионалната свобода на независимите журналисти", казва изпълнителният директор на "Репортери без граници” Кристиан Мир.

Журналистите в България често пъти са подложени на ограничения в своята работа в резултат от силния политически или икономически натиск. Оцеляването на много медии зависи от финансовите помощи, чрез които правителството директно въздейства върху публикациите, като ги раздава само на добронамерени медии, твърди "Репортери без граници". Голяма част от тези пари идват от фондовете на ЕС, както наскоро по убедителен начин доказа в свой доклад Югоизточноевропейската медийна организация SEEMO. Организацията твърди, че между 2007 и 2012 година по непрозрачен начин са били раздадени 3.6 милиона евро само на печатни издания, като медиите са се отплащали с проправителствени публикации.

Журналистическото разследване на Спас Спасов (журналист в "Дневник") доказа, че само за две години в десет общини са били раздадени допълнително 1.4 милиона евро – пари от ЕС – за да се осигурят благоприятни публикации.

Малцина на брой предприемачи владеят повечето медии в България и ги използват, за да постигнат своите – обикновено икономически – цели. Проблемът с преплитанията, зависимостите и непрозрачността ясно се онагледява от случая с Делян Пеевски, най-влиятелния медиен предприемач в България. Неговият холдинг "Нова българска медийна група" (НБМГ) поддържа тесни връзки с всяко от управляващите правителства, посочва "Репортери без граници".

"Днес предприемачът и депутат притежава повечето централни и регионални вестници (вкл. "Телеграф", "Монитор”, "Политика"), няколко от най-четените информационни портали - например "Блиц" и "Пик" (Пеевски не ги притежава официално – бел.ред. Mediapool) , както и телевизията с национален обхват ТВ 3 (вероятно се има предвид Канал 3, която също не се притежава официално от Делян Пеевски – бел.ред.Mediapool). Освен това той контролира голяма част от разпространението на вестници и като предприемач е сред най-платежоспособните рекламодатели в страната", се посочва в публикацията.

Според "Репортери без граници" същинската структура на медийната империя, която Пеевски изгради заедно с майка си Ирена Кръстева, продължава да е неясна – включително и след решението им през август 2015 г. публично да оповестят съпритежаването на многобройни медии. В много случаи сложните бизнес-модели и различните посреднически фирми пречат да се видят ясно структурите на собствеността.

Организацията твърди, че изискванията за прозрачност в България са слаби и почти не се прилагат. Положението не се промени и с влизането в сила през 2014 г. на закон, според който фирмите, регистрирани в чуждестранни данъчни оазиси, нямат право да притежават медии. Според наблюдатели, този закон се е прицелвал най-вече в конкурентите на Пеевски на медийния пазар.

"Толкова по-очевидни обаче са връзките на Пеевски с политическите елити. Кредитът за изграждането на неговия медиен холдинг навремето дойде най-вече от КТБ, където по онова време държавата държеше голяма част от активите си. По онова време медиите от НБМГ пишеха много лоялно за българското правителство и остро нападаха лидера на опозицията и тогавашен кмет на София Бойко Борисов. Когато Борисов беше избран за премиер, те незабавно преминаха на негова страна и оттам насетне започнаха с ентусиазъм да пишат вече за делата на правителството, да оклеветяват политическите му опоненти и да сплашват онези журналисти, които пишеха критично за връзките на Пеевски с властващите", посочва "Репортери без граници".

Най-сериозен е натискът върху вестниците

Политическият контрол върху медиите, търговското влияние и влиянието на собствениците върху редакционното съдържание са най-големите проблеми за медиите в България, показва и анализ за медийния плурализъм, представен от Фондация "Медийна демокрация" в края на 2016 г.

Оценките показват висока степен на политически контрол в сектора на печатните медии, среден риск по отношение на телевизиите и относително слаб контрол върху радиостанциите. Медийните собственици и други търговски субекти редовно оказват влияние върху редакционното съдържание, смята проф. Нели Огнянова, преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски”.

Политическият контрол върху медиите показва висок риск (79%). Съществуват общи законови разпоредби срещу политически намеси, но притежаването на медии или други форми на пряк или непряк контрол от страна на политици не е изрично забранено или ограничено от закона, отбелязва в доклада си фондацията.

"В България в момента съществуват две партийни телевизии ("Алфа” и СКАТ), а шест вестника са официално собственост на народния представител Делян Пеевски. Налице са системни случаи на конфликт на интереси между медийни собственици, от една страна, и управляващи партии, политически групи и политици, от друга. Политическите зависимости засягат като националните, така и регионалните медии. Оценките показват висока степен на политически контрол в сектора на печатните медии, среден риск по отношение на телевизиите и относително слаб контрол върху радиостанциите. Въпреки че водещата информационна агенция се финансира от държавния бюджет, тя има репутация на политически независима", отбелязват експертите.

---------------

This publication has been produced within the partnership with Osservatorio Balcani e Caucaso for the European Centre for Press and Media Freedom (ECPMF), co-funded by the European Commission. The contents of this publication are the sole responsibility of media partner Mediapool.bg and can in no way be taken to reflect the views of the European Union.

Още от България