Расте пропастта в развитието между Южна и Северна България

Пропастта между развитието на Северна и Южна България продължава да се увеличава. Европейските средства през изминалия програмен период 2007 – 2013 г. не са довели до подобряване на положението.

Северозападният район и Северният централен район остават най-бедните не само у нас, но и в Европейския съюз, а Североизточният район – с най-висока безработица – 16.9% спрямо 13% средно за страната през 2013 г.

Така обещанията на всички управляващи за целенасочени инвестиции към най-бедните региони остават само на думи. Липса на икономически растеж, висока безработица и демографски срив – това е характерно за трите района в Северна България, става ясно от докладите за резултатите от изпълнението на регионалните им планове за развитие в периода 2007 – 2013 г. Документите бяха одобрени от правителството в сряда.

Тройно повече са инвестираните средства от еврофондовете в Южна България - близо 12 млрд. лв., спрямо Северна – близо 4 млрд. лв. Това сочат данните от информационната система за еврофондовете ИСУН към средата на март 2014 г.

Най-малко средства са инвестирани в Северозападния (1.17 млрд. лв.), а най-много в Югозападния (6.25 млрд. лв.). Причината за това не е в способността на местните власти и фирмите да усвояват европейски средства, а в големите стратегически инфраструктурни проекти, които са насочени на юг от Стара планина – магистралите "Тракия", "Марица" и "Струма", жп линиите София – Бургас и Пловдив – Свиленград. Големите водни проекти също са на юг с изключение на тези във Враца и Габрово.

Изводът – държавата води небалансирана политика по отношение на регионите, която не помага за сближаването им.

Северозападният район изостава по всички показатели

През изминалия планов период Северозападният район изостава по почти всички основни показатели спрямо останалите райони в страната. Районът е с трайно най-ниско ниво на развитие в целия Европейски съюз.

Запазва се негативната тенденция Северозападният регион да създава най-нисък брутен вътрешен продукт, съответно и доходите на хората са най-ниските.

Задълбочават се демографските проблеми и диспропорциите в териториалното разпределение на населението. Коефициентът на заетост намалява с 4.3% и остава най-нисък в страната.

Продължава негативната тенденция на увеличение на коефициента на безработица на населението в трудоспособна възраст, който нараства със 7% за периода 2007 – 2013 г.

Оценката за общото въздействие на Регионалния план за развитие на Северозападен район върху развитието на района е ограничено, е посочено в съобщението.

Северният централен район е в застой

През целия период на действие на плана от 2007 до 2013 г. в Северния централен район не се наблюдава осезаем ръст на индустриалното производство. Налице е устойчив дефицит на инвестиции в научноизследователската и развойна дейност.

Най-сериозният проблем е устойчивото нарастване на безработните – до 15.3% за 2013 г. Независимо че икономическата активност на населението като цяло регистрира ръст към края на програмния период, същият не е достатъчен за повече от предпоследно място на Северния централен район.

Оценката на общото въздействие показва драстично разминаване между потенциала за икономическо развитие и осъществения напредък. Налице са явни постигнати резултати, но ефектите от тях върху развитието на района са ограничени, е посочено в доклада.

Най-голямата безработица в Североизточния район

Както в началото на плановия период през 2007 г. така и в края му през 2013 г. Североизточният остава районът с най-голяма безработица – 16.9% при средна за страната 13% през 2013 г.

Задълбочават се и демографските проблеми и диспропорциите в териториалното разпределение на населението.

Североизточният район е подобрил екологията си, социалната и образователната инфраструктура през изминалите седем години. Има и устойчиво градско развитие, е отбелязано в доклада.

По произведен брутен вътрешен продукт районът заема четвърта позиция от шестте планови региона.