Раул Кастро си отива, но политическият курс в Куба остава

Раул Кастро

Това е последният му ден начело на Кубинската комунистическа партия: днес Раул Кастро отстъпва пред ново поколение - исторически момент след шест десетилетия управление на братята Кастро, който обаче с нищо не променя политическия курс.

"Със задоволство осъзнавам, че предаваме ръководството на страната на група подготвени управленци, които защитават принципите на Революцията и социализма", каза той в петък при откриването на конгреса на партията в Хавана, представен като "конгрес на приемствеността".

Очаква се 60-годишният президент Мигел Диас-Канел да го замени като първи секретар на единствената партия - най-важния пост в Куба, която е една от последните пет комунистически страни в света наред с Китай, Виетнам, Лаос и Северна Корея.

Предаването на щафетата настъпва в критичен момент за острова, който е потопен в най-тежката си икономическа криза от 30 години под натиска на пандемията от новия коронавирус и на засилването на действащото от 1962 г. американско ембарго.

За огромното мнозинство на населението от 11,2 милиона души промяната е силен символ, защото винаги са имали за лидер човек с фамилията Кастро.

"Аз знам само една партия, откакто съм роден", каза срещнатият в старата част на Хавана 58-годишен занаятчия Мигел Гаинса. "И си е вярно, че никой не умира от глад", отбеляза той.

Днес обаче "сме малко затруднени и е жалко, че Фидел умря, защото той решаваше всички проблеми", добави Гаинса.

"Да управлява страна"

Вчера 300-те делегати на партията, която официално наброява 700 000 членове, избраха новия Централен комитет - ръководния орган от 114 души.

Днес Централният комитет на свой ред ще избере Политбюро - ядрото на властта, което в момента е съставено от 17 членове и от което ще се излъчат новият първи и втори секретар.

Според председателя на Икономическия и търговски съвет САЩ-Куба Джон Кавулич смяната на поколенията е изключително важна, защото "в момента съвкупната възраст на тримата главни лидери на партията наближава 300 години".

Той смята, че е нужна и промяна в нагласите: по думите му партията "вече няма нужда да се бори за някаква революция, а да управлява страна".

Повечето кубинци са изморени от недостига на стоки и безкрайните опашки на острова, който е принуден да внася 80 процента от продуктите, които потребява.

За правителството обаче, след четири години санкции от администрацията на Тръмп, идеологическата война остава водеща.

"Съществуването на една-единствена партия в Куба е било и винаги ще бъде мишена кампаниите на врага (САЩ, б. ред.), който е решен да разпокъса и раздели кубинците с примамката на пресветата буржоазна демокрация", заяви Раул Кастро и призова новите поколения "дръзновено да бранят" догмата на единствената партия.

"Подривната роля" на интернет

В пицарията, където работи с рап за музикален фон, 30-годишният Луис Енрике Орамас се размечтава: "Ако оставят хората да се изразяват свободно, ще стане като другаде с две или дори три партии."

"Повечето хора биха искали това вместо сегашното положение с една партия, където всички мислят еднакво", добави той.

А партията е и застаряваща: макар и да се очаква да се пенсионира голяма част от историческото поколение, което участва в революцията от 1959 г., 42,6 процента от членския състав са на повече от 55 години.

Младите кубинци, много от които всяка година емигрират поради липса на перспективи, все повече изразяват недоволството си в социалните мрежи, насърчени от навлизането на мобилния интернет в края на 2018 г.

Интернет стана двигател на безпрецедентно социално брожение в една страна, където демонстрациите са рядкост. Благодарение на него творци, дисиденти и защитници на животните мобилизират хора на улицата.

Раул Кастро заклейми "подривната роля" на социалните мрежи, които по думите му създават "на Куба виртуален образ на лишено от бъдеще загиващо общество на ръба на разпада, след което ще настъпи толкова желаният (от САЩ) социален бум".

Партията прие резолюция за засилване на "революционния активизъм в социалните мрежи".

От началото на конгреса десетки граждански активисти, независими журналисти и творци възнегодуваха в Туитър, че полицията не им дава да излизат от дома си. Тази мярка се прилага от властите, за да осуетят масови събирания. Други пък казват, че интернет връзката им е прекъсната.

По БТА

Споделяне

Още по темата

Още от Свят

Прави ли са да протестират превозвачи, таксита и транспортни синдикати?