Равнис по Путин и Орбан: Властта обяви война на Съюза на съдиите, орязва му външното финансиране

В пълен синхрон с атаките на медиите от кръга на Делян Пеевски управляващите от ГЕРБ и "Обединени патриоти" внесоха проект за промяна в съдебния закон, с който се отрязва възможността за външно финансиране на съсловните организации. Мотивът е "премахване на всички предпоставки за упражняване на влияние върху органите на съдебната власт", като очевидно управляващите идентифицират западните донори като главен риск за такова влияние. Поправката е недвусмислено насочена към Съюза на съдиите в България. Критично настроената към статуквото организация изпълнява редица проекти, финансирани от множество международни донори, включително ЕС, холандското правителство, т.нар. "Норвежки фонд", "Америка за България" и други.

Философията на законопроекта е изцяло в духа на ограниченията, въведени от Путин в Русия срещу финансираните от Запада неправителствени организации и от Обран в Унгария, където със закон бе прекратено съществуването на Централноевропейския университет.

И ако този абсурд не е достатъчен, то управляващите искат със закон да се прекрати съществуването в сегашния вид на най-старата съсловна организация на юристите в България – Съюза на юристите в България. Това ще стане, ако се приеме предложението на съдиите, прокурорите и следователите да бъде забранено да участват в управлението на други професионални организации, освен своите собствени. Това ще обезсмисли съществуването на Съюза на юристите в България, където членуват юристи от всички гилдии.

СЮБ е учреден през 1966 г. като "доброволна, независима обществена и творческа организация, обединяваща лица с висше юридическо образование. Той е правоприемник на Кооперативно дружество "Дом на българските правници", основано още през 1925 г. В организацията членуват 2550 юристи от всички правни професии, организирани в 40 дружества в цялата страна.

Съюзът на съдиите в България, който през годините се открои като опонент на магистратско-политическото лоби около главния прокурор, има малко над 900 членове.

Вносители на законопроекта са председателят на правната комисия Данаил Кирилов (ГЕРБ), Емил Димитров-Ревизоро и Христиан Митев ("Обединени патриоти"), Анна Александрова и Иглика Събева (ГЕРБ).

Предложението им идва броени дни след апела на осем камари, представляващи чуждестранни инвеститори у нас, за истинска и задълбочена съдебна реформа с акцент върху прокуратурата.

"Очевидно тази промяна е насочена срещу Съюза на съдиите в България, който не си мълчи и явно дразни силните на деня", каза пред Mediapool съдия Нели Куцкова, която е член на ССБ, но коментира в лично качество. Очаква се по-късно организацията да излезе с официална позиция.

Пари само от членски внос

В законопроекта управляващите предлагат следния текст: "Източници на имуществото на организациите по ал.1 (съсловните организации на магистратите – б.р.) могат да бъдат само членски внос, имуществени вноски и дарения от техните членове. Не се допуска друго финансиране или предоставяне на имущество под каквато и да е форма".

Така на съсловните организации скандално се забранява дори финансиране от фондовете на Европейския съюз. Вносителите казват, че промените ще засилят гаранциите за независимост на магистратите, както и да доведат до "премахване на всички предпоставки за упражняване на влияние върху органите на съдебната власт". Не е ясно с какво точно външното финансиране, включително това от ЕС, пречи на независимостта точно на съсловните организации, но не и на Висшия съдебен съвет (ВСС).

Останалите съсловни магистратски организации - Българска съдийска асоциация и Асоциацията на прокурорите - също получават външно финансиране. БСА изпълнява редица проекти, финансирани от Европейския съюз. Такива проекти се изпълняват и от Висшия съдебен съвет. Преди по-малко от 10 години с финансирането на Американската агенция за международно развитие множество районни съдилища в страната успяха да си купят техника, да ремонтират сградите си и да си направят сайтове. Пари затова в бюджета на съдебната власт нямаше.

Никаква научна работа в чужбина

Проектът предвижда забрана за магистратите да извършват преподавателска или научна дейност, финансирана от чужда държава или чуждестранно лице. Този текст буквално забранява участието на магистрати по програми за обучение като "Фулбрайт" или Международна програма за лидери, финансирана от Държавния департамент на САЩ. По тези програми участват множество съдии, прокурори и съдебни служители. Със скандалните текстове на практика се забраняват финансираните от ЕС и Съвета на Европа стажове (като Европейския съд по правата на човека в Страсбург), в които всяка година участват десетки български съдии, както и финансирането на обмена на кадри между България и останалите държави в Европа и света.

"Особеностите и естеството на тяхната професия, с оглед упражняваната дейност (правораздаване, съответно държавно обвинение и надзор за законност) налагат определени ограничения. Самите ограничения са на практика в обществена полза, защото гарантират свободното сдружаване и в същото време забрана за финансиране и предоставяне на имущество под каквато и да е форма, освен от техни членове", се казва в мотивите на законопроекта.

Към него е приложена и предварителна оценка за въздействие, която семпло констатира, че това би засилило независимостта на магистратите.

Според оценките в мониторинговите доклади на ЕК, на независими експерти и на голяма част от обществото (въпреки обработката му от медиите на Пеевски), проблем за независимостта на магистратите е лобисткият натиск от бизнес и политически кръгове, които обикновено действат в синхрон.

На този фон управляващите предвиждат и създаването на Съвет за партньорство към Висшия съдебен съвет. В него ще участват трима изборни членове на ВСС, както и представители на съсловните организации на магистратите.

И бонуси за лоялност на сегашния ВСС

В същото време законопроектът предлага кадрови бонус за членовете на настоящия състав на Висшия съдебен съвет (ВСС), като предвижда възможност при приключване на мандата им да бъдат възстановени не само на поста, който са заемали, но и на друг пост, който те си изберат. Условието е длъжността да бъде равна по степен на заеманата от тях преди това.

Oпит за бързо гласуване

Законопроектът е бил внесен в парламента в 17.30 часа във вторник. По-малко от 24 часа по-късно ГЕРБ, "Обединени патриоти" и ДПС направиха опит да гласуват на първо четене промените в съдебния закон по време на заседанието на правната комисия. БСП се обяви "против" това "пренатягане" с аргумента, че няма причини да се бърза толкова.

В крайна сметка бе решено текстовете да бъда гласувани през септември преди избора за членове на ВСС от парламентарната квота, съобщи "Дневник".