Разчитаме на скромен петгодишен растеж главно чрез инвестициите

Инвестициите в пътната и екологичната инфраструктура ще са основният двигател за постигане на ускорен икономически растеж в България в средносрочен план. Това предвижда Националната програма за реформи до 2015 г., проект на която бе представена в понеделник за обществено обсъждане.

Ускореният растеж за посочения период ще е под или около 4% годишно, което е скромно за замогване на българите и намаляване на разликата в жизнения стандарт в България и средния за ЕС, посочиха на обсъждането икономисти. Инвестициите не са достатъчен двигател за по-бърз и голям растеж, смятат те.

Когато бъде одобрен от правителството окончателният вариант на програмата, той ще бъде изпратен в Брюксел. Това трябва да стане до 30 април. Програмата е в отговор на изискването на ЕС, записано в стратегията "Европа 2020", страните членки да изготвят свои програми за развитие, отговарящи на общи параметри в стратегията, така че в бъдеще да бъдат избегнати тежките последствия от кризи по подобие на тази от 2008-2009 година.

Дори за следващата година в програмата е ревизиран прогнозният растеж от 4.7% на 4.1%, а за тази година заложеният в бюджета от 3.9% може да не бъде постигнат, както се опасяват експерти. Причините, според зам.-министъра на финансите Боряна Пенчева, са последиците от японското бедствие и кризата в арабските страни.

Националните цели в изпълнение на стратегията "Европа 2020” предвиждат постигане на 76% заетост до 2020 година (при изискване на ЕС от средно 75%), а размерът на инвестициите в научно-изследователска и развойна дейност трябва достигнат 1.5% от БВП (при 3% в стратегията).

До 2020 г. възобновяемите енергийни източници в брутното крайно потребление на енергия трябва да достигнат 1.5% от БВП, а енергийната ефективност да се повиши с 25%.

През следващите десет години бедността у нас трябва да бъде намалена с 260 хиляди души, предвижда още проектопрограмата.

Делът на преждевременно напусналите образователната система трябва да се ограничи до 11%, а делът на завършилите висше образование във възрастовата група 30-34 години трябва да достигне 36% до 2020 година.

Специфично за България в програмата е записано да се поддържа стабилен финансов сектор, подобряване на инфраструктурата, конкурентоспособна младеж, по-добра бизнес среда и повишаване на доверието в държавните институции.