Разделението в ЕС ще отложи вземането на решение какво да прави ЕС със санкциите срещу Русия

Различните позиции на страните в ЕС ще отложат вземането на решение за руските санкции, прогнозира агенция Стратфор. Тя припомня, че преди срещата на високо равнище на ЕС, която е на 19 и 20 март, са подновени дебатите за налагането на санкции на Русия. Срокът на повечето от икономическите санкции изтича в края на юли, а за удължаването или разширяването им ще е необходимо единодушно гласуване. Някои европейски страни, като Литва и Полша, искат санкциите да продължат и биха искали това да се гласува на предстоящата среща.

Но Италия, Испания, Гърция, Унгария и други искат да се отложи вземането на решение, за да се даде на Русия повече време за деескалиране на конфликта в Русия.

Тъй като става ли дума за Русия, ЕС реагира предимно като противодействаща сила, ако не се стигне до неочакван изблик на насилие в Украйна, малко вероятно е Европа да приеме допълнителни санкции, смятат анализаторите на Стратфор. Затова правителствата на ЕС ще отлагат колкото могат дебата за санкциите, с надеждата, че политическото уреждане на конфликта ще позволи срокът на наказателните мерки да изтече през юли.

След анексирането на Крим ЕС на няколко пъти наложи визови забрани и замрази авоарите на руски политици, военни и кримски ръководители. Миналата година списъкът беше разширяван и стигна до 150 физически лица и 37 компании в Русия и Украйна. Тези санкции, засягащи конкретни лица и фирми, не предизвикаха големи противоречия и през януари повечето от тези мерки бяха удължени до септември 2015 г.

Но през юли 2014 г. ИС одобри породили спорове мерки, насочени срещу взаимодействието с Русия в определени икономически сектори. Те ограничават за пет големи държавни руски финансови институции достъпа до европейските капиталови пазари. Това важи и за три големи енергийни фирми и три компании от отбранителния сектор. Забраняват също така продажбата на оръжие, налагат ограничения върху износа на стоки с двойна употреба и ограничават достъпа на Русия до някои чувствителни технологии и услуги, които могат да бъдат използвани в петролната промишленост, припомня Стратфор.

Агенцията отбелязва, че официални представители на някои страни, включително Унгария, България и Чехия, изразиха безпокойство, че санкциите ще се отразят зле на икономическия им растеж, а бизнес лидери от Германия и Италия предупредиха, че санкциите вредят на износа им за Русия. Но вследствие на натиска на САЩ и на най-големите политически сили в ЕС, заради задълбочаването на насилието в Източна Украйна и потресаващи събития като свалянето на малайзийския пътнически самолет в Източна Украйна ЕС единодушно подкрепи затягането на икономическите санкции. Русия предприе ответни мерки, въвеждайки през август едногодишно ембарго върху предимно селскостопанския внос от ЕС, Норвегия, САЩ, Канада и Австралия.

В анализа си Стратфор отбелязва, че сред страните от ЕС има различни мнения за санкциите срещу Русия, тъй като те имат различни стратегически императиви и приоритети. Докато Полша и балтийските страни са за по-твърд подход към Москва, страни като Унгария, Чехия, Словакия и България имат по-скоро различна гледна точка. От географска гледна точка те не са толкова застрашени от Русия и нямат преки конфликти с нея. Тези страни се стремят към постоянен баланс между членството си в ЕС и НАТО и интереса да привличат руски инвестиции и да си осигуряват евтини енергийни доставки. Затова те публично критикуваха, но тихомълком подкрепиха санкциите срещу Русия, след като лобираха за смекчаването или отлагането им, пише Стратфор.

Положението се усложнява и от становището на най-големите европейски икономики - Германия, Франция и Италия. Те не се чувстват пряко застрашени от руските действия в Източна Европа, а имат и силни политически и икономически връзки с Москва. Те са обезпокоени от икономическите последици на санкциите и контрасанкциите и предпочитат дипломатическо уреждане на конфликта. В същото време искат да запазят единството на ЕС и да съчетаят противоречивите стратегически потребности на различните си членове.

В най-сложно положение е Германия. Берлин и Москва имат силни икономически и енергийни връзки, но се състезават и за влияние в Централна и Източна Европа. Затова и Германия предприе толкова директна роля в украинската криза, се казва в анализа на Стратфор.

Кремъл разбира, че забавеното му икономическо развитие и слабата рубла ограничават възможностите му за преговори със страните от ЕС, но Москва работи за изграждане на коалиция от страни, които да се възпротивят на разширяването на санкциите, след като срокът им изтече през юли. Като пример за действията на Москва Стратфор посочва посещението на Путин в Унгария и руския заем от 10 милиарда евро за изграждане на два нови реактора на унгарската АЕЦ "Пакш". Агенцията обръща внимание и на посещението на кипърския президент Никос Анастасиадис в Москва и направеното тогава предложение за руски инвестиции в Кипър и за по-добри условия за изплащане на заем от 2,5 милиарда евро срещу достъп на руски военни кораби до кипърски пристанища. В тази поредица от срещи е посочен и разговорът на Путин с руския премиер Матео Ренци в Москва в началото на март.

Стратфор отделя голямо внимание и на отношенията между Русия и Гърция, която сега има нужда от много пари, както отбелязват анализаторите на агенцията.

Връщайки се към предстоящата среща на ЕС в четвъртък и петък, Стратфор посочва, че някои страни искат на нея да се гласува удължаване на санкциите, но други искат вотът по този въпрос да стане на срещата на високо равнище, насрочена на 25-26 юни. Стратфор прогнозира, че на започващата вдругиден среща няма да бъде взето решение за бъдещето на санкциите, тъй като ще се изчака да се прецени дали Русия спазва Минските споразумения.

Подновяването или разширяването на санкциите не изисква формално одобрение от Съвета на ЕС; външните министри могат да го направят на извънредно заседание по всяко време. Това значи, че имат възможност да обсъдят икономическите санкции още веднъж преди срещата на високо равнище през юни. Но много страни от ЕС се надяват, че Русия ще деескалира конфликта, така че блокът да изчака срокът на санкциите да изтече. В резултат Брюксел вероятно ще отлага колкото е възможно вземането на официално решение по този въпрос, стига до извода Стратфор.

По БТА.