Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Разделителната линия в новия бюджет на ЕС - миграцията и върховенството на закона

"Зоните на напрежение" поставят под риск приемането на финансовата рамка през 2019 г.

8 коментара
Премиерът Бойко Борисов по време на конференцията в София, а от двете му страни - евродепутатът Искра Михайлова и вицепремиерът Томислав Дончев, сн. БГНЕС

Миграцията, обвързването на еврофондовете с върховенството на закона и увеличаването на вноската са червената линия, която разделя страните членки в ЕС относно бъдещата Мноногодишна финансова рамка за периода (МФР) 2021 – 2027 г.

"Зоните на напрежение", както ги нарече вицепремиерът по еврофондовете Томислав Дончев, поставят под риск амбциозната цел на Европейската комисия финансовата рамка да бъде приета от 27-те страни членки до евроизборите догодина.

Това се разбра от изказванията на участниците в конференцията на високо ниво, посветена на Кохезионната политика на ЕС - "Перспективи за конвергенция и устойчиви региони след 2020 г." в НДК. На форума за първи път публично бе обсъдена финансовата рамката за следващия програмен период, след представянето ѝ в началото на май от ЕК и пакета регламенти към нея.

Политиката на сближаване е една от основните на Европейския съюз. Целта ѝ е да се скъси дистанцията между бедните и богатите региони. Затова богатите страни дават повече средства в бюджета на ЕС, които да се инвестират в по-бедните за благоустрояване, в икономиката им и за разкриване на работни места. Досегашния модел обаче не даде очакваните резултати. Разделението между центъра и периферията, между градовете и селата, между бедните и богатите градове се увеличи.

Затова сега се предлага нов подход. Идеята е разпределянето на евросредствата да се обвърже с политиките на ЕС и от един унифициран модел, прилаган към всички, да се премине към дифиринциран спрямо характеристиките на отделните региони, като се прилага многофондово финансиране. Целта е новите държави членки да могат да постигнат средните равнища на БВП на глава от населението в ЕС, каза еврокомисарят по бюджет Гюнтер Йотингер.

И макар вицепремиерът Томислав Дончев да каза, че различия между страните до голяма степен са в сферата на математиката или географията, премиерът Бойко Борисов отбеляза, миграцията и кохезията са темите, които най-често разделят страните. Защото всеки иска да реши вътрешнополитическите си проблеми и като се прибере в къщи да каже - ние победихме, ние постигнахме най-добрия резултат за съответната страна, каза Борисов.

Пазарлъците между отделните държави тепърва предстоят, но вече ясно се очертават няколко "зони на напрежение". Едната е относно увеличаването на вноската от 1% до 1.1% от БВП. По тази линия противопоставянето е между донорите (богатите страни) и получателите.

Другата е разпределянето на средствата между отделните страни, което ще става по нова формула и е обвързано с някои политики на ЕС, като например миграцията. Така предложението на ЕК е за повече пари по политиката на сближаване за България, Румъния, Гърция, Италия и Испания, докато тези на Полша, Унгария и Чехия бяха орязани. Тази разделителна линия създава напрежение между страните от бившия соцблок, които са единни относно увеличаването на вноската от богатите.

Заради проблемите през настоящия програмен период с върховенството на закона в Полша и Унгария вкарването на това изискване внася допълнително напрежение сред източните страни.

Въпреки тези разделителни линии Европейската комисия е оптимист и смята, че с разговори с отделните страни тези противоречия ще бъдат изгладени, стана ясно от изказването Марк Льометър, генерален директор на Генерална дирекция "Регионална и селищна политика" в ЕК.

Върховенството на закона – новият лайтмотив

И ако при договарянето на настоящата финансова рамка основният лайтмотив беше пари срещу реформи, което към момента не се случва точно така както беше замислено, то за бъдещата е пари срещу спазване на върховенството на закона.

Обвързването на европейските субсидии със спазването на върховенството на закона е справедливо предложение и съм оптимист за приемането на новите правила, каза еврокомисарят по бюджет Гюнтер Йотингер. "Мисля, че това е балансирано предложение и ние имаме много ясни аргументи в негова подкрепа. Ще дадем най-доброто от себе си, за да получим "да" от Съвета и от Европарламента", допълни той.

България, която има проблем с правосъдната реформа и от 2007 г. е под наблюдението на ЕС, заедно с Румъния, няма ясно изразена позиция по това предложение.

България приема виждането на онези страни, които казват, че трябва да се гарантира, че парите се харчат в адекватна правна среда, каза Томислав Дончев в отговор на журналистически въпрос. По думите му обаче, за да работи подобен инструмент, той трябва да е базиран на ясен и обективен критерий.

Финансовият министър Владислав Горанов коментира, че опитът кохезионната политика да се превърне освен в инструмент за инвестиции и в инструмент за налагане на политики в отделните държави по принцип е добър. Но трябва много внимателно да се използва, за да не се остане с впечатлението, че ЕК се опитва да налага политики в държавите членки извън писаните правила.

Парите за сближаване същите, но по нови правила

Европейската комисия полага усилия при подготовката на новата бюджетна рамка да затвори празнотата от "Брекзит" и да продължи да изпълнява досегашните си задачи, както и тези, свързани с новите предизвикателства, каза Гюнтер Йотингер.


Без вноската на Великобритания това означава намаляване на приходите с 12 до 14 млрд. евро годишно. Основният източник за компенсиране на дупката е повишаване на вноската на страните от 1 на 1.1% от БНД, каза Йотингер.

Има редица държави членки, които продължават да са уверени, че трябва да се запази таванът от 1%, но такъв таван няма да може да финансира онова, което ще трябва да се прави в Европа занапред, отбеляза Йотингер. "Ако успеем да постигнем позиция, че 1% не е библията, ще можем да доразвием нашето предложение", допълни той.

Йотингер отбеляза, че някои от донорите са доста арогантни. Даде за пример родната Германия, която е нетен платец, но и бенефициент от вътрешния пазар, защото получава много поръчки от страни като България за машини и оборудване.

Освен увеличаване на вноската за запълване на дупката от Великобритания ще се наложат известни съкращения по двете основни политики на ЕС досега – политиката на сближаване и общата селскостопанска политика, които заемат в момента около 70% от бюджета на МФР, каза Йотингер.

Намерението на ЕК е кохезионната политика да заема 30 на сто от общите средства, което е 373 млрд. евро за периода 2021 – 2027 г., колкото и през сегашния, но те ще се разпределят между 27 страни, а не между 28, както е сега, отбеляза Йотингер. Това означава, че косвено хората получават повече, но няма да бъде компенсирана инфлацията и в действителност се говори за съкращения, но номинално такива няма да има, каза Йотингер.

Той посочи, че разпределянето на средствата между отделните страни от кохезионния фонд е свързан с БВП на глава от населението и се прилага методика от 1999 г. Сега се вкарват и нови индикатори свързани с демографията, брутния национален доход по географски принципи и безработицата, посочи Йотингер. Много пъти сме споменавали, че основното, което целим да постигнем чрез политиката на сближаване, е да се тръгне от ниския БВП на глава и да се достигне по-близо до средната стойност за Европа, коментира той.

Публикуваните документи от ЕК показват, че България ще получи с около едни милиард евро повече през следващите седем години, но на страни като Чехия, Полша и Унгария парите се орязват.

Основната причина, поради която на някои от страните са предложени по-малко средства, е фактът, че политиката за сближаване е постигнала успех през последните пет или десет години по отношение на определени показатели - например БВП на глава от населението, каза Йотингер. По този начин той отрече, че парите на тези страни се режат заради отказа им да вземат мигранти на своя територия.

Йотингер каза, че се прави всичко възможно новите държави членки да могат да постигнат средните европейски равнища на БВП на глава от населението. България е сравнително нов член на ЕС и увеличаването на БВП ще бъде постигнато чрез развитие на инфраструктура и подобряване на образованието, обновлението на градските райони, каза еврокомисарят. По думите му страната ни е на верен път, но по този път трябва да продължим и през следващото десетилетие, за да гарантираме, че България ще заеме пълноценно мястото си.

Подкрепа за мигрантите чрез кохезионната политика

Европейската комисия предлага и нов инструмент, който ще стимулира сътрудничеството между регионите по конкретни иновационни проекти, като ще се работи между по-силни и по-слабо икономически справящи се региони.

Предлага се още и подкрепа в дългосрочен план на мигрантите в рамките на кохезионната политика и основно в частта за социална Европа, каза още Йотигер.

Премиерът Бойко Борисов заяви, че кохезионната политика е най-важната политика за свързаността на Европа. "Всичко добро, което сме направили през последните години за над 20 млрд. лева, сме го направили по тези програми, което дава възможност за повече инвестиции, БВП, повишаване на квалификацията на хората", заяви Борисов.

Той отбеляза, че в същото време Европа е амбициозна и имаме още няколко важни теми - киберсигурност, дигиталната инфраструктура, общата европейска отбрана и миграция.

Борисов определи като тревожен факт това, че Турция е отменила споразумението за реадмисия на мигранти с Гърция в четвъртък. Отбеляза, че България стриктно спазва ангажиментите си като външна шенгенска граница на ЕС и има нулев миграционен натиск, а споразумението ни с Турция "работи перфектно".

С решението на САЩ да излязат от ядреното споразумение с Иран и твърдата позиция на ЕС по тази тема ние засичаме все повече мигранти и от Иран, каза Борисов.

 

Той повтори позицията на страната по темата за миграционния натиск - както ние сме затворили границите и се минава само през КПП-та, това трябва да направят и всички европейски държави.

"Тези, които са в центъра на Европа и нямат външни граници, да подпомогнат финансово страни като Италия, Испания, Гърция. Европа произвежда толкова кораби, ще се купят сто - двеста, толкова армия имаме, толкова полиция - ще се командироват, процесът ще може да се контролира", каза Борисов.

Изглаждането на споровете

Лидерите на 27-те страни членки ще обсъждат новата финансова рамка на срещата на върхфа в края на юни. Надеждите са дотогава да има постигнат напредък.

Европейската комисия е готова да разговаря поотделно с всяка държава членка по приоритетите и съдържанието на кохезионната политика до пролетта на следващата година, за да се изчистят спорните моменти, каза Марк Льометър, генерален директор на Генерална дирекция "Регионална и селищна политика" в ЕК.

По думите му има близо две години - до края на 2020 г., за да се постигне споразумение по бъдещите приоритети на кохезионната политика и нейното изражение в различните страни. По този начин няма да има каквито и да било причини за отлагания и забавяния на следващия програмен период.

Според Томислав Дончев има въпроси, по които постигането на споразумение по Многогодишната финансова рамка изглежда е почти невъзможно.

"Няма как да очакваме, че ще имаме общо и споделено бъдеще, ако разликата между бедните и богатите райони расте, няма как да се борим с нашите глобални конкуренти, ако нашите предприятия не са достатъчно иновативни и конкурентоспособни, няма как да успеем, ако нашите младежи не са образовани и не им се даде необходимият старт на пазара на труда. Има различия, но да дадем отговора на всички тези въпроси е наша обща задача", каза Томислав Дончев.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

8 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. [email protected]
    #8

    Не знам защо решавате веднага,че ние ще сме потърпевши. Да не се окаже че грешите?

  2. Лизи Гугуткова
    #7

    ЕК и ЕП не са виновни , че ни управляват некадърни крадци! Те взимат парите от техните народи и ги дават за нас, че тоя комунизъм ....! Дават ни твърда валута за пречиствателни станции, хубави пътища, метро, и т.н. А наследниците на партизаните са свикнали за крадат "кашкавал"...!

  3. Milenca
    #6
  4. musura
    #5

    Чудно ми е с какви очи българските "политици" са против върховенството на закона, при положение, че това е основата на всяко демократично и проспериращо общество. ОчевАдно нашите политици не желаят по никакъв начин България да бъде просперираща и богата държава със щастливи граждани.

  5. edin.drug
    #4
  6. Лизи Гугуткова
    #3

    Няма нещо по-особенно от сега: България е трета в ЕС по брой измами с еврофондове, разкрити от ОЛАФ България, Румъния и Унгария са държавите от ЕС с най-много разкрити измами от звеното към Европейската комисия за разследване на измамите с европари – ОЛАФ (Европейска служба за борба с измамите). Това става ясно от годишния отчет на структурата за 2017. И какво прави комисията-ОРЯЗВА ПАРИТЕ/НАМАЛЯВАНЕ/ И ТЕ ОСТАВАТ ЗА СМЕТКА НА НАШИЯ БЮДЖЕТ. Трябва много да внимават. Меките критерии също действат-липса на борба с корупцията от съветската прокуратура.

  7. Чочо
    #2

    Комплименти за ЕК!Този закон ще се приеме точно за да сложи юзда на крадливи държави като нашата!Въпросът е,че той няма да спре Държавната мафия да краде-сега ,вместо от Европа,ще се краде директно от българския народ!!А това значи,че се съкращава времето,когато търпението на хората ще ескалира и те ще излязат на улицата и ще изхвърлят от политиката тази червена Мафия,която ни пие кръвчицата!

  8. Ген. Иван Колев
    #1

    Естествена реакция: "Българските власти официално обявиха, че са против обвързването на парите от ЕС с наличието на върховенство на закона в страната". Някой да е изненадан?

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.