Раздор между бизнеса и синдикатите за Кодекса на труда

Четири проекта в чакалнята на Тристранката

Снимка: БГНЕС

Криза в тристранния диалог между държавата, бизнеса и синдикалните организации настъпи по повод широко обсъждания напоследък Кодекс на труда и промените в него.

Четири законопроекта за частични изменения в трудовото законодателство чакат в момента одобрение от Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС).

От Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) одобряват само този на ПП "Атака", за който се твърди, че ще гарантира сигурност на работниците при освобождаване от работа без обезщетение или ако заплатите им се бавят от работодателите. Предложението обаче беше единодушно и категорично отхвърлено и от четирите работодателски организации в Тристранката – Българската стопанска камара (БСК), Българската търговско-промишлена палата (БТПП), Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ).

Другият проект бе внесен от Петър Кънев и Милко Багдасаров от БСП. Синдикатите не го приеха с мотива, че е "преписан" от предложенията, с които БСК и БТПП излязоха през последния месец за облекчаване на административната тежест върху бизнеса. От стопанската камара обаче посочиха, че нямат нищо общо със законопроекта и също имат някои забележки към него – БСК бе предложила, например, работодателите, както от частния, така и от публичния сектор, да получат правото да освобождават от работа служителите, навършили пенсионна възраст. Законопроектът на Кънев предвижда това, но само за публичните институции, което според бизнеса е порочно разграничение между държава и частен сектор.

Трети проектозакон, внесен от социалното министерство, предлага уреждането на законов регламент на стажантските договори. Там спорът е дали младежите да получават по време на стажа си 100-процентово възнаграждение, както настояват синдикатите, или до 70 на сто, каквито са исканията на работодателите.

Преди дни депутатът Георги Мърков от БСП внесе и още един проект, който предлага 15 дни след изтичането на мандата на депутатите, те да могат да се връщат на предишната си работа дори когато е в частна фирма. В момента такъв е редът само за държавните учреждения. Тази идея чака становище и предстои да бъде разгледана от НСТС на следващо заседание.

КНСБ настоя да престанат да се внасят проекти "на тъмно" и "зад гърба" на синдикатите. Хасан Адемов и председателят на съвета Зинаида Златанова увериха президента на синдиката Пламен Димитров, че Тристранката нито приема, нито отхвърля закони, а само дава становище, след което поканиха синдикатите да внесат за разглеждане свой проект.

Миналата седмица социалният министър събра в кабинета си всички социални партньори, за да изслуша позициите им и да се опита да балансира диалога по спорната тема за трудовото законодателство. Присъствало е и ръководството на Конфедерацията на труда "Подкрепа", която стана от масата за преговори на тристранния съвет през ноември.

Първоначалният план бе на заседанието на Тристранката в понеделник да се обсъждат проектите за промени в два нормативни акта - Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж и Наредбата за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести.

По отношение на наредбата за пенсиите, има предложение от управителя на Националния осигурителен институт (НОИ) Бисер Петков да се предвиди право на пенсия за наследниците на висшисти, които са починали, преди да навъртят стаж за пенсия.

Идеята е във връзка с предложение, което правителството обмисля, осигурените лица да могат да "откупуват" времето, през което са следвали в университет, ако не им достига стаж за пенсиониране. Същото право на "откупуване" Петков предлага да се въведе и за наследниците на починалите висшисти, за да получават наследствена пенсия.

Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) и социалното министерство обаче отхвърлиха предложението. Според министър Хасан Адемов, така социалното осигуряване се смесва със социалното подпомагане.

Ася Гонева от КНСБ посочи, че тази функция в момента се изпълнява от персоналните пенсии, при които обаче се взема предвид и материалното състояние на наследниците.Трябва да сме сигурни, че съответното лице има нужда от помощ, каза тя.

След заседанието на НСТС Адемов обяви, че на отделна среща ще се направи предложение този текст да отпадне, а за наследниците на висшисти, които имат нужда от пенсии, ще се мисли друг механизъм. Ако обаче не се постигне съгласие между социалното министерство и НОИ, окончателното решение ще бъде взето от Министерския съвет.

По другата тема, предвидена за обсъждане – наредбата за професионалните заболявания – социалните партньори обсъждаха дали членовете на териториалните експертно-лекарски комисии (ТЕЛК) имат право на особено мнение и за какъв срок да важи експертното им решение. В крайна сметка бе решено, спорните въпроси да се отнасят към Националната експертно-лекарска комисия (НЕЛК), а становищата да важат до три години, след което случаите вече ще се разглеждат по наредбата за трайните увреждания.

Съгласие на Тристранката в понеделник се постигна само по Наредбата за енергийно подпомагане на българските граждани с най-ниски доходи, която предстои да се гледа на следващото заседание на Министерския съвет.

Още по темата
Още от България

Защо Слави Трифонов не успя да регистрира партията си?