Раздор по върховете на ВКП заради готвени мерки срещу полицейския произвол

Заместниците на главния прокурор Борис Велчев – Галина Тонева, Камен Ситнилски и Валери Първанов - влязоха в сериозно противоречие по отношение на становището на Върховната касационна прокуратура (ВКП) за готвените от МВР законови промени, насочени срещу полицейското насилие.

Това става ясно от официален документ, подписан от Ситнилски на 26 август т. г. и адресиран до заместник-вътрешния министър Веселен Вучков, с който Mediapool разполага.

В документа е посочено, че "предлаганите промени биха могли да доведат до сериозни затруднения в практиката на органите на МВР при изпълнение на функциите им поради субективизъм в преценката кога е налице абсолютна необходимост от използване на физическа сила и помощни средства".

Само три месеца и половина по-рано Галина Тонева изрази одобрението си за законопроекта по време на специално обсъждане във вътрешното министерство, организирано от Вучков с участието на няколко правозащитни организации, юристи, зам.-шефа на Върховния касационен съд (ВКС) Гроздан Илиев и на депутата от ГЕРБ Джема Грозданова, шеф на българското представителство в Парламентарна асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ).

Тогава бе прието общото решение, че Законът за МВР (ЗМВР) трябва да бъде преработен според констатациите, включени в десетки присъди на Европейския съд за правата на човека в Страсбург (ЕСПЧ) срещу България, че униформеният произвол се толерира от няколко разпоредби в НК и ЗМВР, както и от тоталната липса на адекватно разследване при подобни случаи.

Близо три месеца след като Ситнилски изненадващо определя законопроекта като неудачен, ненужен и немотивиран, колегата му Валери Първанов изпраща в МВР ново становище, с което отново декларира подкрепата на ВКП, изразена вече от Тонева. За разлика от тази позиция на ръководството на държавното обвинение писмото на Ситнилски е придружено от унищожителен анализ на предлаганите промени, изготвен от Консултативния съвет за методическо ръководство и конституционност на законите.

Въпросното становище с автори преподавателите проф. д-р Иван Сълов, проф. Маргарита Чинова, проф. д-р Никола Манев, както и бившият шеф на Търговското отделение на ВКС Явор Зартов отбелязва още в самото си начало, че "като стандарт абсолютната необходимост не е правна, а философска (логическа) категория" и като такава "на философско, логическо и семантично ниво" вече е залегнала в настоящото определение в ЗМВР – "когато не могат да бъдат осъществени по друг начин".

Четиримата допълват, че не е ясно какво поведение на полицаите се цели с тези поправки при положение, че "проектът с други изразни средства казва същото, като в сега действащите разпоредби". Присъства и аргументът, че международните стандарти за прилагането на абсолютно необходима сила със задължение за запазване здравето на заподозрения "не се съдържат в международни договори, създаващи задължение за България да приеме промени във вътрешното си законодателство".

Според анализа им преценката дали употребата на сила е абсолютно необходима е чисто субективна, докато досега действащото задължение полицаите да бият само когато не могат по друг начин да упражнят правомощията си, според специалистите, е съвсем обективен критерий. Отхвърлено е и предложението униформените да могат да използват оръжие единствено при проява на насилие от страна на заподозрения.

"Не е ясно какво оръжие има предвид разпоредбата. От употребата на родовото понятие "оръжие" следва, че става дума за всякакво – лъкове, копия, химическо, бактериологично, ядрено, ракетно", саркастично отбелязват авторите на становището.

Още по-изненадваща е позицията им по отношение на предвиденото в законопроекта безусловно задължение полицаите да пазят живота и здравето на заподозрения, независимо дали той изпълнява разпорежданията им или не. Според консултативния съвет към ВКП това "ще създаде вредни смущения и демотивация в полицейските органи. Освен това разпоредбата противоречи на конструкцията на неизбежната отбрана и крайна необходимост."

Тази позиция донякъде се доближава и до мнението на самия главен прокурор Велчев, изразено от него на 9 юни в парламента по повод окончателното оправдаване на петимата подсъдими полицаи по делото за смъртта на Ангел Димитров – Чората. Тогава обвинител №1 заяви, че темата за полицейското насилие трябва да бъде поставена в "умерени рамки", за да не се всява чувство за страх в служителите на МВР, "които защитават нас". Въпреки това по неофициална информация на Mediapool Велчев не споделя мнението на заместника си Ситнилски и има намерение да "сближи позициите" му с тези на Първанов и Тонева.

По традиция проблемът с униформения произвол се пренебрегва и от ръководствата на МВР, като Веселин Вучков е първият висш представител на ведомството, който открито призна за неговото съществуване по време на обсъждането на законопроекта. Само преди девет дни главният секретар на МВР Калин Георгиев на практика отрече думите му, като обяви, че "полицейското насилие е мит" навръх професионалния празник на полицията.

Въпреки очевидните тежки разминавания в мненията на различни представители на висшия ешелон в прокуратурата и силовото ведомството по темата, по неофициална информация на Mediapool законопроектът все пак ще бъде внесен за разглеждане в Министерския съвет, като преди това ще бъде подложен и на обществено обсъждане. Както в. "Труд" писа преди дни поправките на ЗМВР най-общо предлагат да се забрани използването на животозастрашаваща сила при задържане или предотвратяване бягството на хора, които не извършват насилствени действия или не заплашват живота и здравето на някого.