Раздор в управляващата коалиция заради сделка ГЕРБ-ДПС за парите на вероизповеданията

Държавната субсидия за двете основни вероизповедания нараства значително

СН. БГНЕС

Договореният между ГЕРБ и ДПС нов ред за финансиране на вероизповеданията стана пореден повод за скандал в управляващата коалиция. Разпоредбите, които значително ще увеличат средствата от държавния бюджет за православната църква и мюфтийството, минаха набързо през парламента основно с гласовете на ГЕРБ и ДПС. От "Обединените патриоти" (ОП) обаче определиха закона като "подмолен, лош и антибългарски", тъй като според тях не се решава основният проблем – финансирането на мюсюлманското вероизповедание от Турция и други държави, като в същото време парите на Българската православна църква (БПЦ) ще са относително по-малко от тези за мюфтийството.

Съгласно промените, бюджетните средства за БПЦ могат да надхвърлят 40 млн. лева годишно. Тези за мюсюлманското вероизповедание ще станат над 5.7 млн. лева. Новите разпоредби ще се прилагат още от догодина, въпреки че в Закона за бюджета за 2019 г. са заложени в пъти по-малки суми.

Сговорът между ГЕРБ и ДПС раздразни "Обединени патриоти". Първо, защото законът спешно беше приет окончателно преди последното заседание на парламента за годината, въпреки че се очакваше това да стане през февруари. През това време националистите искали да направят поне още едно широко обществено обсъждане и вероятно да се опитат да намерят подкрепа за предложенията си.

Второ, почти всички предложения на "патриотите" в крайна сметка бяха отхвърлени. Основните бяха свързани със забрана на финансирането на вероизповеданията от чужбина и на участието на чуждестранни проповедници в богослужението. Националистите видяха и дискриминация към Българската православна църква и по-благоприятно положение за Главното мюфтийство в приетите окончателно текстове за финансирането.

От ГЕРБ обаче защитиха методиката за държавните субсидии, а ДПС изтъкнаха, че законът, по който се работило цяла година, бил добър и щял да даде финансова независимост на вероизповеданията.

Повече пари

Окончателното приемане на промените в Закона за вероизповеданията мина без почти никакви дебати. Пререканията избухнаха около новия ред за финансирането от бюджета. Той предвижда вероизповеданията, към които се е самоопределил над 1% от населението според последното преброяване, да получават по 10 лева за всеки вярващ. Този праг към момента прескачат само православното и мюсюлманското вероизповедание.

В същото време промените дават възможност субсидията за БПЦ да се ограничи до 15 млн. лева, каквато вероятно ще е практиката поне през следващата година. Иначе тя може да стигне 43 млн. лева. За мюфтийството обаче ограничение няма да има и то ще получи най-високия възможен бюджет от около 5.7 млн. лева, тъй като към него са се определили над 577 000 души.

Така ръстът на парите за БПЦ ще е между 3 и 14 пъти, тъй като в бюджета за догодина са заложени 2.9 млн. лева за нея и още около 1 млн. лева за трите големи манастира - Рилски, Троянски и Бачковски. Средствата за мюсюлманското вероизповедание ще нараснат около 12 пъти, понеже за догодина по това перо са заложени 460 000 лева. Корекцията на сумите ще бъде направена от правителството с вътрешно преразпределяне на средствата в бюджета за 2019-та. Правителството ще определи конкретната сума за църквата.

Субсидията може да се ползва за текущи и капиталови разходи, като вероизповеданията трябва да изготвят план за какво точно ще изразходват парите.

Останалите вероизповедания с под 1% самоопределили се също ще получават средства от бюджета, но по преценка на парламента и управляващите.

"Подмолен, лош и антибългарски" закон

Според "Обединените патриоти" възможността за намаляване на субсидията на православната църква до 15 млн. лева е дискриминация спрямо нея. Причината е, че крайната сума за това вероизповедание ще зависи от волята на парламента, който приема бюджета. За мюфтийството обаче бюджетът от почти 6 млн. лева е гарантиран. Според тях това била и целта на ДПС приемането на тези текстове.

Според Славчо Атанасов достигането на максималната субсидия за църквата било пожелателно, а не сигурно. Павел Шопов пък поиска редакции на текстовете, тъй като те били сбъркани при бързото им приемане от комисията по вероизповедания в НС. "Това е подмолен, лош и антибългарски закон, който ощетява Българската православна църква", заяви на висок глас от парламентарната трибуна Юлиан Ангелов от "Обединени патриоти". Според него станало ясно какво целяло ДПС с текстовете предложени от Цветан Цветанов и Мустафа Карадайъ.

Изказването му предизвика реакцията на Йордан Цонев от ДПС, който обяви, че от парламентарната трибуна се говорят глупости. "Ма к'во, бе?! Имате някакъв проблем ли?! Това не е предложение на ДПС. Не е ДПС против да се дадат пари на БПЦ", отговори също разпалено Цонев. Последваха призиви от председателя на парламента Цвета Караянчева за успокояване на страстите.

В крайна сметка текстовете за финансирането бяха приети, а след гласуването "патриотите" напуснаха демонстративно пленарната зала.

Тежка сделка между ГЕРБ и ДПС

От ОП обявиха пред журналисти, че има "тежка сделка" между ГЕРБ и ДПС.

"Не можем да раздаваме държавни милиони и да не искаме насреща никакво отговорно поведение и да не искаме забрана за финансиране отвън. Ние затова искахме да дадем тези милиони - за да не вземат пари от Турция", обясни Искрен Веселинов (ВМРО).

"Излязохме, защото не искаме да участваме в уговорен мач, а това представлява днешното парламентарно заседание", каза съпредседателят на "Обединени патриоти" Валери Симеонов (НФСБ).

"Патриотите" са недоволни, че повечето им предложения са отпаднали между двете четения. "Всичко, което мина от нашите предложения за вероизповеданията, стана с триста зора – ако не бяхме ние, картината щеше да е много по-страшна", каза Павел Шопов ("Атака").

"Мисля, че националистите малко преекспонират темата, но ние, патриотите, направихме много голяма крачка с този закон", отговори лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ.

Весела Коледа и Бог да пази България

След като депутатите от ОП напуснаха залата, останалите текстове бяха приети без дебати. Сред тях беше и ограничаване на заплащането на свещенослужителите и на работещите в административните структури на вероизповеданията. Първите не могат да са по-високи от средната учителска заплата, а вторите от средната заплата за обществения сектор. По-голямата част от гласуванията бяха за отхвърляне на различни предложения по закона.

Преди приемането на финалния текст, че законът влиза в сила от 1 януари 2019 г., Йордан Цонев от ДПС се обърна към останалите в залата колеги с това, че съвестта им може да е чиста, че са приели един добър закон. Той нападна "Обединени патриоти", но без изрично да ги споменава. "Изговориха се твърде много неверни неща за този кано. първоначалната идея беше той да се отнася само за финансирането. Това беше решено на две заседание на Консултативния съвет за национална сигурност. но някои решиха, че чрез него трябва да се прави нещо друго. Беше сериозно посегнато върху религиозните права и свободи", заяви Цонев.

Припомни, че негативни становища срещу текстовете на "патриотите" имаше от почти всички големи вероизповедания. Цонев каза още, че заради липсата на консенсус в парламента се стигнало до внасянето на два законопроекта, а единият бил подписан от ГЕРБ, БСП и ДПС.

"Законът стана труден, стана спорен, защото някои го направиха такъв. Около него се обединиха четири парламентарни групи и всички вероизповедания. Може да ни е чиста съвестта", обяви той, след което пожела "Весела Коледа" от името на ДПС. След него това направи и лидерът на ДПС Карадайъ.

"Заедно постигнахме напълно консенсусен закон. Весели коледни празници и Бог да пази България", закри дебатите председателят на парламентарната комисия за вероизповеданията Красимир Велчев (ГЕРБ).

Докато депутатите приемаха окончателните текстове от Закона за вероизповеданията пред сградата на Народното събрание протестираха представители на църкви с евангелско-протестанска изповед. Те бяха против, приетите на първо четене, но отпаднали в последствие текстове за ограничаване на финансирането и участието на чужденци в богослужението.

Още по темата
Още от България

Как оценявате присъдите по делото "Иванчева"?