Раждаемостта в България - на средно равнище в ЕС, смъртността - най-висока

Въпреки че в България е регистриран най-бърз темп на увеличение на раждаемостта в ЕС през последните години, страната ни остава на едно от средните места по раждаемост сред останалите страни членки. Това показват последните данни на европейската статистическа служба Евростат, публикувани в петък и изнесени в рамките на доклад за демографските процеси на Стария континент след съвместно проучване на Евростат и Генералната дирекция по труда, социалните въпроси и включването към Европейската комисия.

За сметка на това страната ни остава "първенец" по най-ниска средна продължителност на живота в общността.

Раждаемост

Населението на ЕС, което наброява около половин милиард души, застарява, но раждаемостта отново започва да нараства, продължителността на живота също се увеличава, а ЕС продължава да привлича имигранти, които променят демографската картина, се отбелязва в доклада.

След рязък спад между 1980 и 2000 година, равнището на раждаемост започна да се увеличава отново, като от 1.47 деца на жена в детеродна възраст достигна 1.60 деца през 2008 година.

Раждаемостта в последните години се е увеличила във всички страни на ЕС с изключение на Люксембург, Малта и Португалия.

Най-стръмният ръст на раждаемостта в този период е в България, като през 2003 година на една жена са се падали по 1.23 деца, а през 2009 година - 1.57 деца.

След България по темп се нареждат Словения (от 1.20 на 1.53), Чехия (от 1.18 на 1.49) и Литва (от 1.26 на 1.55).

Най-високо равнище на раждаемост през 2009 година е регистрирано в Ирландия (2.07), Франция (2.00), Великобритания (1.96) и Швеция (1.94). Извън ЕС висока раждаемост има в Исландия - 2.23 и Турция - 2.10, надхвърлящи най-големите в ЕС.

Най-ниско е било равнището на раждаемост в Латвия (1.31), Унгария и Португалия (по 1.32) и Германия (1.36).

Смъртност

За последните 50 години продължителността на живота в ЕС е нараснала с около 10 години както за жените, така и за мъжете, като е достигнала средно за общността 82.4 г. за жените и 76.4 г. за мъжете през 2008 г. Най-голямо е било увеличението в Естония и Словения.

През 2009 г. най-голяма продължителност на живот за жените е наблюдавана във Франция (85.1), Испания (84.9), Италия (84.5 през 2008) и Кипър (83.6), а при мъжете - в Швеция (79.4), Италия (79.1 през 2008), Испания и Холандия (по 78.7).

В България средната продължителност на живота през 2009 г. е 77.4 г., а при мъжете - 70.1 г. По този показател страната ни е твърдо на последно място, като близко до нас са Румъния и Унгария, а при продължителността на живота специално при мъжете по-зле от нас са естонците, латвийците и литовците, но с по-добри перспективи от нашите за увеличаването ѝ.

Когато достигнат 65 години, жените в ЕС могат да очакват да живеят допълнително 20,7 години, а мъжете - 17,2 години. В България числата са съответно 17.0 и 13.8 години.

Имиграция

През последните години имиграцията е основният двигател за увеличаването на населението в повечето страни на ЕС. В периода 2004 - 2008 г. в ЕС всяка година са се заселвали между 3 и 4 милиона имигранти.

През 2010 година данните сочат, че в ЕС живеят 32.4 млн. чужденци (6.5% от цялото население), като от тях 12.3 млн. са граждани на ЕС, живеещи в друга страна член на съюза, а 20.1 млн. са граждани на страни извън ЕС.

През 2010 година най-голям брой чужденци е регистриран в Германия (7.1 милиона), Испания (5.7 милиона), Великобритания (4.4 милиона), Италия (4.2 милиона) и Франция (3.8 милиона).

Почти 80% от чуждестранните граждани в ЕС живеят в тези пет страни членки.

Най-голям процент чужди граждани като дял от населението има в Люксембург (43% от общото население), Латвия (17%), Естония и Кипър (16%), Испания (12%) и Австрия (11%).