Разходите по Олимпиадата в Токио удариха 25 млрд. долара - 4 пъти над предвиденото

Цената на Олимпиадата в Токио през 2020 година продължава да расте, макар местните организатори и Международният олимпийски комитет (МОК) да твърдят, че разходите са орязани, съобщава Асошиейтед прес.

Неотдавнашен доклад на правителствения одитен съвет показва, че Япония вероятно ще похарчи 25 милиарда долара за подготовка на игрите, а окончателната цифра може да е още по-голяма.

Това е почти четири пъти над предвидените средства при кандидатстването на Токио през 2013 година, когато планираните разходи бяха 829 милиарда йени или 7,3 милиарда долара при сегашния обменен курс 113 йени за долар.

Проследяването на разходите за Олимпиадата става все по-трудно с ускоряването на работата, приближаването на крайните срокове и споровете за това кое са и кое не са разходи за Олимпиадата. Сложното счетоводство също затруднява преценката кой за какво плаща и кой печели.

Най-учудващото нещо е, че олимпийските игри са единственият вид мегапроект, който винаги надхвърля бюджета си, каза авторитетът по олимпийското бюджетиране Бент Флайвбърг, разяснявайки проучването си "Оксфордско изследване на олимпиадите 2016".
Флайвбърг отбеляза, че изследването не е успяло да открие нито една олимпиада, която е осъществена според предвидения бюджет или под него.

Токио е христоматиен пример.

През декември организационният комитет на Токио обяви, че бюджетът за Олимпиадата е 1,35 трилиона йени или около 12 милиарда долара.

Сумата се събира под формата на равни вноски от 600 милиарда йени (5,3 милиарда долара) от организационния комитет и местните токийски власти, плюс още 150 милиарда йени (1,3 милиарда долара) от националното правителство.

Месец по-късно губернаторът на Токио Юрико Коике каза, че градът трябва да инвестира още 810 милиарда йени (7,2 милиарда долара) "за проекти пряко и непряко свързани с игрите". Това включва по думите ѝ изграждането на безбариерни съоръжения за параолимпийските атлети, обучителни програми за доброволците и за плановете за реклама и туризъм.

Така общите разходи се повишават до 2,16 трилиона йени или 19,1 милиарда долара.

МОК и местните организатори не са съгласни, че това са разходи, свързани с Олимпиадата, като ги определиха като "редовни административни разходи", които са извън общия бюджет на игрите.

Флайвбърг похвали организаторите на последните олимпийски игри за опитите да контролират разходите, но кратките олимпийски срокове затрудняват тази задача. Други големи строителни проекти могат да бъдат отлагани с няколко месеца. Не и олимпийските игри.

Той каза също така, че е неефективно за различните градове да продължават да организират игрите.

Всичко, което можеш да направиш, когато започнат проблемите, а проблемите винаги започват при проекти от такъв мащаб, е да хвърлящ още пари в проекта, каза Флайвбърг.

Още едно увеличение на разходите за Олимпиадата в Токио изскочи преди няколко дни.
В доклад от 178 страници съветът по одита посочва, че делът на разходите на националното правителство се е увеличил до 801 милиарда йени (7,1 милиарда долара) от 1,3 милиарда долара по оценки през декември.

Така общо разходите достигат 2,81 трилиона йени или малко под 25 милиарда долара, като има предположения, че могат да достигнат 3 трилиона йени, когато игрите бъдат открити след по-малко от две години.

В доклада се посочва, че се очаква големите разходи да продължат и след 2018 година до събитието.

Документът призовава организаторите, градската управа на Токио, централното правителство и местните агенции да увеличат прозрачността.

В изявление до Асошиейтед прес във вторник местните организатори отново оспориха това, което може да бъде наречено разходи за Олимпиадата.

Говорителят Маса Такая каза, че разходи като "вътрешен туризъм, изграждане на пътища, субсидия за създаване на водородно общество и дори по-точното прогнозиране на времето с по-добри сателити не трябва да се смятат за олимпийски разходи.

Одитът също така вини организаторите на токийската Олимпиада за изключването на други разходи от бюджета. Според доклада става дума за 650 милиарда йени (5,6 милиарда долара) и се включват неща като ремонт на съществуващи сгради, разходи за охрана и разходи за функционирането на съоръженията за допинг.

Документът отбелязва, че декемврийския бюджет на организацията не отразява всички разходи, свързани със събитието.

Около 80 % от 25-е милиарда долара ще бъдат пари на данъкоплатци. Останалата част - около 5,3 милиарда долара - идва от частно финансирания оперативен бюджет.

Бюджетът получава 1,7 милиарда долара от МОК, а останалата част е от спонсори, мърчандайз и продажба на билети.

Организаторите от Токио казват, че са спестили милиарди през последните няколко години, използвайки съществуващите съоръжения, провеждайки по-къси тестови събития и правейки други намаления на разходите в строителството.

Президентът на МОК Томас Бах каза вчера, че олимпийският орган няма влияние върху това, което одиторите в Япония определят като разходи за игрите.

Трябва да приемем разликата, че един счетоводител може да включи нещо в олимпийските игри, а пък според нас да няма нищо общо с олимпийските игри, каза Бах на пресконференция в Аржентина на Младежките олимпийски игри.

МОК също се опитва да насърчава пестеливостта, като напълно съзнава, че скритите и високи разходи са отказали много евентуални кандидати за олимпиади, особено за зимни олимпийски игри.

Трима кандидати останаха за Зимните олимпийски игри 2026 - Калгари, Канада; Стокхолм, Швеция; Милано-Кортина, Италия.

Няколко се отказаха.

Организаторите на последната Зимна олимпиада в Пьончан, Южна Корея, отчетоха бюджетен излишък от 55 милиона долара тази седмица. Същевременно местните власти се оплакват, че плащат милиони за поддръжката на празните съоръжения, като националното правителство не желае да поеме разходите.

Споменава се и за събарянето на неизползваните съоръжения.

Въпреки че хората се опитват да намалят разходите, това е много трудно, каза Флайвбърг.
Има обаче напредък, но не толкова, колкото при други видове мегапроекти, допълни той.
Флайвбърг отбелязва, че за да реши един град и държава да организира олимпийски игри трябва да се поемат едни от най-скъпите и финансово най-рисковани типове мегапроекти, които съществуват, а това много градове и държавни научават на собствен гръб.

По БТА