Разходите за хората с редки заболявания остават за сметка на здравната каса

Министерството на здравеопазването няма да поеме обратно лечението на хората с редки заболявания. Заместник-министърът на здравеопазването Чавдар Славов свика пресконференция в петък, Международния ден на хората с редки заболявания, за да опровергае исканията за това, отправени от Българския лекарски съюз преди дни.

Медиците настояха държавата спешно отново да поеме грижите за хората с редки заболявания, защото лекарствата и лечението за тях натоварват бюджета на здравната каса за сметка на голямата част от населението, което страда от общи заболявания.

Редките заболявания бяха ангажимент на здравното министерство до 2011 г., когато бе прехвърлен на НЗОК.

Лекарският съюз предложи сега те да бъдат върнати обратно като превантивна мярка, тъй като се очертава здравната каса тази година да закъса с бюджета още по-рано, след като през последните години традиционно остава на нула през ноември и декември, обикновено заради недостиг в болничната помощ. През 2013 г. кризата в НЗОК настъпи още през септември и се наложи липсите да се покриват с пари от бюджета за тази година. Така касата влезе в 2014 г. с около 150 млн. лв. дефицит, от БЛС предвиждат в края на годината да не достигнат около 200-250 млн. лв.

Според здравното министерство обаче, положението на хората с редки болести в последните две години се е подобрило, защото моделът на НЗОК е по-справедлив и засега няма планове грижите за тях да се поемат обратно от държавата.

Пред медиите зам.-председателят на БЛС Юлиян Йорданов и подуправителят на НЗОК Димчо Генев казаха, че през годините са се обсъждали различни варианти за справяне с проблема и е имало дори идея да се обособи отделен фонд, от който да се финансира лечението на редки болести. Заместник-здравният министър обаче заяви, че това не е научно или практически обосновано.

Здравното министерство не се съгласи и с доводите на лекарския съюз, че в повечето европейски страни именно държавата се грижи за тази група пациенти.

Още от България

Какво може да се очаква от новия председател на антикорупционната комисия?