Разходите за придобивки в Централна и Източна Европа се повишават

Цените на повечето активи се покачват, докато банковата приватизация наближава края си в европейските нововъзникващи пазари. Банките, които все още се предлагат, стават все по-скъпи. Но предстоящото присъединяване на някои от тези страни към Европейския съюз означава, че пазарът продължава да е привлекателен и да поражда стратегически промени, както при играчите-ветерани, така и при щедрите новодошли.

През месеците след изненадващото съобщение на Citibank, че ще купи мажоритарния дял в най-голямата полска търговска банка, се извлече много от уменията и потайността на американската банка в сделката. Не само, че Citibank осигури приемливи за варшавската Bank Handlowy условия, но и внимателно избегна да обиди националистическите чувства на онези поляци, които все по-високо протестират срещу продажбата на семейното злато на чужденци. В крайна сметка Handlowy има 131-годишно наследство в Полша.

Но онова, което се забеляза по-малко около приключването на едномилиардната сделка на Citibank, е фактът, че с решението си да купи един добре установен партньор в най-големия централноевропейски пазар, за разлика от повечето други страни от стоте, в който има операции, Citibank купува, вместо да строи.

"Имаше множество фактори, които ни накараха да изоставим нашата стратегия за органичен растеж в Полша", казва Шириш Апте, корпоративният шеф на Citibank в Полша. "Сред тях бяха разходите за пазарен дял, конкуренцията и перспективата Полша да се присъедини към Европейския съюз. Пък дали разширяването ще се осъществи през 2004 г. или 2006 г., нещата така или иначе ще се случат и значително ще променят този пазар през следващите няколко години. Няма да е голям удар. Но ще става все по-трудно да се придобива пазарен дял."

Перспективата за присъединяване към западноевропейския търговски блок води до радикални промени в банковия сектор на региона - въпреки че Брюксел не прави много друго освен да повтаря, че Полша, Унгария, Чехия, Словения и други по-напреднали икономики ще бъдат поканени да се присъединят.

Установени играчи, много от които се втурнаха на пазара скоро след падането на Берлинската стена преди почти дванадесет години, и някои по-скоро дошли си оспорват оставащите пазарни дялове.

КОЙ ЩЕ ВЗЕМЕ ПОСЛЕДНИТЕ ПАРЧЕТА?

В някои случаи обаче те правят това, без много да се замислят за разходите. Покупката през юни от Societe Generale на 60 процента от Komercni Banka за 1 милиард долара все пак е доста по-голяма хапка от 520-те милиона долара, които австрийската Erste Bank плати по-малко от година по-рано за контролния пакет от Ceska Sporitelna, бившата държавна спестовна банка.

"Режат се последните парчета от тортата", казва Хърбърт Степич, заместник-директор на виенската компания RZB, която действа в региона повече от десетилетие. "През последните няколко години видяхме много банки, които пристигат късно и са готови да платят високи цени за остатъците. Оставащите пазарни дялове се продават с премия."

В допълнение към Societe Generale, на хоризонта се появява група нови конкуренти от западната страна на река Одер. Сред тях са италианските гиганти IntesaBci и Unicredito Italiano, като последният - водещата италианска банкова група - през юни спечели търга за словашката Vseobecna Uverova Bank. Белгийската KBC също е активен играч, като купува банки в няколко държави и създава съвместни компании със западни партньори, които търсят начин да споделят бремето на управленския контрол на проблемните си придобивки из региона.

ЗАПАДНИТЕ СДЕЛКИ СЕ ОТРАЗЯВАТ НА ИЗТОКА

Освен това, консолидацията сред западните банки води до преструктуриране и на местните пазари на Изток. Миналогодишното сливане на германската Hypovereinsbank с Bank Austria/Creditanstalt (BACA) например имаше драматичен ефект върху Полша. И двете банки имаха стратегически дялове в местни институции и сливането на локалните дейности създаде третата по големина полска банка.

"Консолидацията е факт и се реализира главно под въздействие на международните сливания и придобивания", казва Шириш Апте от Citibank, която сама може да направи скок в таблиците на местната лига чрез новосъздадената банка. "Подобни събития имат влияние върху полския пазар. Това означава, че изведнъж на него могат да се появят големи банки."

Западни банки реализираха стабилен напредък в региона през последното десетилетие. Според скорошно проучване на BACA през 2000 година международните банки са притежавали 53% от общите активи на банките в Централна и Източна Европа спрямо 41% през 1999 година и едва 20% година по-рано.

Същевременно общите банкови активи са се увеличили от 244 милиарда евро на 290 милиарда евро, а делът на чуждестранните банки - на 104 милиарда евро спрямо 55 милиарда евро.

Западните банки присъстват най-активно в Словакия, където те представляват 73% от общите активи. В България и Чехия стойността е около 67%, а в Унгария - 62 процента. Дори и в Полша тя е 49 процента, въпреки че темпът на приватизация там бе по-бавен, отчасти поради намесата на политиците, поради остарялото и неефективно регулиране, както и поради нежеланието на мениджърите да преотстъпят контрола.

"Инвеститорските интереси се променят толкова често, колкото времето в Англия", казва Курт Гайгер, шефът на базирания в Лондон отдел за финансови институции към Европейската банка за възстановяване и развитие, която през последните девет години вложи 800 милиона евро в над 70 инвестиции в региона.

"Истинският проблем е, че качеството на финансовите услуги, които се предлагат на пазара - на корпоративните и на индивидуалните клиенти - трябва да се повиши", казва Гайгер. "Затова, ако намерите стратегически инвеститори, които да се съсредоточат върху това, които са способни да предадат умения и технологии, да осигурят експертен опит и които могат да предоставят ресурси, за да се увеличи нивото на услугите, трябва да гледате на тях положително."

Изглежда, че банките, желаещи да сложат своя отпечатък в региона, ще влагат все повече и повече капитали. Там, където Erste плати само 1,65 пъти счетоводната стойност на Ceska Sporitelna, Societe Generale трябваше да плати 2,6 пъти счетоводната стойност на Komercni. Естествено цените за оставащите дялове от пазара - а някои от тях, като полската Bank PKO например, са големи - бързо се повишават. Когато към тях се добавят разходите за обучение, технологии и рационализиране на персонала, бариерите за влизане на пазара могат да се окажат значителни.

"Първото нещо, което се набива на очи в подобни положения, са културните различия, а те могат да повлияят върху организационната структура", казва Роб Арнинг, управител и партньор в нюйоркското подразделение на компанията за професионални услуги KPMG. "Става въпрос не непременно за езика или за това какво хората ядат през обедната си почивка. По-скоро проблемите са в отношението към растежа, стойността за акционерите и бизнес етиката. Нужна е промяна в ценностната система, насочена към потребителите и към увеличаване на стойността за акционерите."

Първите дошли бяха принудени да строят - веднага след сриването на комунизма нямаше много за продаване. Онези нови компании, които оцеляха, сега притежават солидна собствена корпоративна култура. Този невидим актив може да им даде преднина пред новодошлите, принудени да вписват купчина нови придобивки в регионалната мрежа от клонове.

Въпреки това - едновременната консолидация и увеличената конкуренция не попречиха на най-активните организации да променят своите средства за растеж и експанзия. Холандската ABN Amro, която неотдавна предаде управлението на някои от унгарските си подразделения на белгийския си партньор KBC, предпочете да се изтегли постепенно от области, в които е трудно, ако не и невъзможно, да се спечели пазарен дял.

"Ако на някой пазар си твърде малък за собствените си амбиции или за да обслужваш добре клиентите си, нещата просто не вървят", казва Ян Нийсен, шеф за Централна Европа на банка ING, която през 1999 година реши да продаде една малка унгарска банка, след като осъзна, че няма да успее да натрупа критична маса в унгарската си дейност.

Банките използват и силата на марките си, за да развиват дейността си. Освен Citibank - която, за да не обиди националните чувства, се въздържа от насилствена смяна на името на Handlowy - повечето чужди финансови институции преименуват придобивките си, за да отразят новия собственик. ING прекръсти полската Bank Slaski, както и цял куп компании за застраховане и управление на активи, за да носят нейното име.

Целта е да се създаде чадър от продукти и услуги под една и съща марка, която да се продава на всички нововъзникващи пазарив Европа.

"Преди две или три години в страна като Полша конкуренцията беше между Bank Slaski, Bank Handlowy и Powszechny Bank Kredytowy", казва Нийсен от ING. "Сега с влиянието на глобализацията и консолидацията, всъщност наблюдаваме конкуренция между ING, Citibank и Hypovereinsbank."