Разколът в управляващата коалиция в Сърбия

Разколът е факт : Председателството на Демократичната опозиция на Сърбия /ДОС/ не прие ултиматума на Демократическата партия на Сърбия /ДПС/ за връщането на Драган Маршичанин на поста председател на сръбския парламент.

Сега вече партията на югославския президент Воислав Кощуница няма друг избор освен да прекъсне и последните си връзки с 17-те партии, които, обединени под шапката на ДОС, преди повече от година извършиха демократичния преврат в Сърбия.

От формална и правна гледна точка ДОС все още съществува като коалиция, но с друга политическа тежест. ДПС е важна политическа сила и разделянето ѝ с довчерашните партньори създава нова реалност на политическата сцена.

Управляващата коалиция, сега като съюз на 17 партии, остава със значително редуцирано мнозинство в сръбския парламент - със 131 мандата, което означава, че ще бъде необходима твърда партийна и парламентарна дисциплина, за да могат да се гласуват останалите реформистки закони, както и текущите законодателни въпроси, като например републиканския бюджет за следващата година.

ДПС пък от своя страна тепърва трябва да определи статута си - дали ще бъде повече наблюдател или активна опозиция. Дали може, в ролята на евентуална опозиция, да си позволи да се съюзи с истинските опозиционни сили в сръбската Скупщина - с партиите, които до вчера бяха власт и които се обвиняват във всички беди, сполетели сегашна Сърбия след година изолация.

Партията на Кощуница трябва също така да обясни на избирателите си истинските причини за разделянето, а последователите си да убеди, че тези причини не са тактически - заради заемането на позиция в очакване на нови избори - а стратегически, т. е. програмни.

Очебиен е, между другото, фактът, че всички 17 партии останаха обединени на една страна, докато на другата остана ДПС - сама, което не е без политическа тежест и цена.

Сред останалите в ДОС все още има такива, които вярват, че не всички мостове за компромис са разрушени и които твърдят, че държавните причини трябва да бъдат по-силни от партийните. ДПС продължава да се смята за номинален член на коалицията, с чиито останали членове не се разбира. Но добрите желания са едно, а политическата реалност и последиците - нещо съвсем различно.

Тази криза със сигурност ще бъде решена един ден на нови избори, но те не са най-доброто решение, а и в този момент не са вероятни. Ето как изниква въпросът за смисъла на кризата.

По БТА