Разкрити тайни от раждането на Вселената взеха Нобел за физика

Нобеловата награда за физика тази година се връчва за принос към нашето разбиране на еволюцията на Вселената и за мястото на Земята в космоса, съобщиха от комитета по наградите във  вторник. Половината от паричната стойност на приза в размер на 9 млн. шведски крони отива за родения в Канада проф. Джеймс Пийбълс, който работи в американския университет Принстън. Останалата половина се поделя между швейцарците Мишел Майор, който преподава в университета в Женева, и колегата му Дидие Кело, работещ и в британския университет Кеймбридж.

Пийбълс е отличен за теоретичните му изследвания в областта на физичната космология, включващи първичен нуклеосинтез, тъмната материя и тъмната енергия. Заслугите на Майор и Кело са в откритието на първата екзопланета, въртяща се около звезда от слънчев тип.

Откритията на Пийбълс са отворили широка врата за редица научни изследвания и са положили основата на трансформацията на космологията през последните 50 години от спекулации до наука, посочват от Нобеловия комитет. Моделът за Големия взрив описва Вселената от момента на зараждането ѝ преди 14 млрд. години през разширяването и охлаждането ѝ до днешни дни на базата на теории и изчисления., които довеждат до разкриването на нови физични процеси.

Резултатите от изследванията на Пийбълс сочат, че едва 5 процента от съдържанието на Вселената като звезди, платени, включително хората,  е познато. Останалото е непозната тъмна материя и тъмна енергия, чието проучване е предизвикателство за модерните физици.

Майор и Кело през октомври 1995 г. обявяват първото откритие на платена извън нашата слънчева система – екзопланета, обикаляща звезда от слънчев тип в нашата галактика Млечния път.  Екзоплатената е наречена 51 Pegasi b и представлява "газова топка, сравнима с най-големия газов гигант в Слънчевата система - Юпитер". Името ѝ, прието от Международния астрономически съюз през 2015 г., е Димидиум ("половин", от латински) като препратка към това, че масата ѝ е поне наполовина от тази на Юпитер.

Откритието им предизвиква революция в астрономията, а оттогава насам са открити над 4000 екзопланети.