Разликата в доходите между София и най-изостаналите области е над 4 пъти

Пандемията беляза икономическото развитие на регионите у нас през 2020 г.

Разликата в доходите между София и най-изостаналите области е над 4 пъти

Пандемията беляза икономическото развитие на регионите в България през 2020 г. Ковид-кризита засегна както икономическите, така и социалните показатели на областите в страната.

Спадът в икономическата активност ще се види в макро данните на областно ниво – за произведена продукция, добавена стойност, инвестиции и заетост.  В социалната среда неизбежно ще се отчете промяна в здравеопазването, което е на първа линия срещу коронавируса, както и в демографията - най-вече заради по-високата смъртност, но и поради връщането на българи от чужбина и ръста на регистрациите по настоящ адрес в малките населени места. В сферите на образованието и културата също могат да се очакват промени, поради напълно различната среда за работа през 2020 г.

Това показва проучването на Института за пазарна икономика  - "Регионални профили: показатели и развитие", което се прави за девета поредна година. Тази година изданието разкрива социално-икономическото състояние на областите у нас в навечерието на пандемията. Изследването се основава на 64 индикатора, които оценяват икономическата и социалната среда в 28-те области в страната.

Доходи

България навлезе в годината на Covid-19 с много добри икономически показатели. Стабилен растеж в рамките на 3-4% в периода 2015-2019 г. доведе до рекордна заетост в почти всички области и устойчив ръст на заплатите.

Брутната добавена стойност в най-големите области в страната - София, Пловдив и Варна, отчете ръст от близо 10% (данни за 2018 г.). В навечерието на пандемията, процесите на трансформация на родната икономика бяха водени от промяната в индустрията ориентирана към по-високата добавена стойност и от ръста в дигиталната сфера в големите икономически центрове.

Брутната добавена стойност на човек от населението варира от близо 29 000 лв. в София до под 7000 лв. в Силистра, Сливен и Видин. Разликата между столицата и областите в дъното е четири пъти, а вътре в страната (без столицата) може да достигне до над два пъти.

Профилът на областните икономики е различен. София е доминирана от услугите, които носят 89% от добавената стойност. Туристическият профил на Варна и Бургас също води до сериозен превес на услугите – по 71% в добавената стойност на водещите морски области.

Най-силно индустриалните области в страната, като дял на индустрията в добавената стойност, са Стара Загора, Враца, София и Габрово. Последните се обуславят от големите енергийни компании в Стара Загора и Враца, индустрията в широката периферия на столицата и традиционния промишлен профил на Габрово.

                          Брутна добавена стойност на човек от населението по области през 2018 г.

Инвестиции

Инвестиционната активност остава концентрирана във водещите икономически центрове – над 70% от преките чуждестранни инвестиции с натрупване и над 60% от разходите за придобиване на дълготрайни материални активи в нефинансовите предприятия са в София, Пловдив, Варна и Бургас.

Макар и по-малки по мащаб областите София, Габрово и Стара Загора стоят добре по отношение на преките чуждестранни инвестиции.

Въпреки големите различия през последните години се наблюдава силна динамика в т. нар. вторични центрове. Индустриални инвестиции в области като Шумен и Търговище на североизток или Кърджали и Хасково на юг, както и навлизането на дигитални компании в области като Русе и Велико Търново повишиха инвестиционната активност извън големите центрове.

Работа

Коефициентът на безработица (15+ години) в България е под 5% през 2019 г. Безработицата по области обаче варира от 2-3% в София, Пловдив и Варна до около 20% във Видин и Монтана.

Във всички области в страната безработицата нарасна през 2020 г., в резултат на пандемията и наложените ограничения.

Възстановяването на стопанската активност и на изгубените работни места е едно от големите предизвикателства пред регионите през настоящата година. Областите, които имат повече квалифицирани кадри ще бъдат в по-добра позиция да се върнат към траекторията на растеж отпреди пандемията и да се ориентират към по-високата добавена стойност.

Изследването на влиянието на пандемията върху пазара на труда показва, че динамиката на безработицата през 2020 г. следва отблизо въвеждането и отхлабването на ограничителни мерки в България, като и пролетният, и есенният "локдаун" са последвани от рязко увеличаване на новите регистрации в бюрата по труда.

Първият пик засяга най-тежко общините, за които е ключов зимният и спа туризъм, като чувствителна динамика има и в по-силните местни икономики.

Единствено в Кърджали ръстът на безработните във втория "локдаун" е по-висок, отколкото в първия.

Коефициентът на безработица към декември 2020 г. в повечето общини се различава от отчетения през декември 2019 г. с до 2 процентни пункта.

Образование

В сферата на образованието продължават да се наблюдават интересни тенденции. Въпреки ефектът на пандемията и временното преминаване на учениците в дистанционна форма на обучение, общите тенденции и регионални различия се запазват.

Областите София и Смолян продължават да имат най-добри показатели на държавните зрелостни изпити по български език и литература – средно 4.63 и 4.53 през 2020 г. След тях се нареждат Варна, Пловдив, Габрово и Велико Търново.

На дъното, с оценки под границата от 4 са Шумен, Кърджали, Силистра и Търговище. В 12 области делът на оценките под "среден" 3 е над 10% от всички явили се ученици.

Здравеопазване

Пандемията изведе на преден план сферата на здравеопазването. Показатели като брой на болничните легла и достъп до лекари се превърнаха в най-важните за качеството на живот по места.

Регионалните различия са видими през достъпа на населението до лекари-специалисти. Докато в някои области - Плевен, София, Пловдив и Варна, се падат по под 400 души на един лекар-специалист, то в други - Кърджали, Ямбол и Добрич, са около 700 души на един лекар-специалист (данни за 2018 г.).

Броят на болничните легла също варира от над 9 легла на хиляда души в Плевен до около 3 легла на хиляда души в Добрич, Шумен и Велико Търново.

                                     Достъп на населението до лекари-специалисти по области през 2018 г. 

Споделяне

Още от Бизнес