Разликата в заплатите на жените и мъжете у нас се e свила до 18%

За двадесет години разликата в заплатите между мъжете и жените в България е намаляла, но въпреки това остава средно 18 процента в полза на по-високо възнаграждение за силния пол. Най-съществена е пропастта з заплащането във финансовия сектор, здравеопазването, ИКТ сектора, преработващата промишленост и в сферата на културата, спорта и развлеченията, където жените получават с над 30% по-малко от мъжете. Такива са част от изводите в ново изследване на Института за пазарна икономика, обявено в навечерието на Международния празник на жената 8 март.

Преброяването на населението от 2021 г. показа, че 2.9 млн. от общо 5.6 млн. души над 15-годишна възраст полагат или предлагат труд. Делът на мъжете е значително по-висок – 57.1%, докато този на жените е 48,8 на сто.

Въпреки че по-малка част от жените са икономически активни, делът на заетите от тях е по-висок, а на безработните - по-нисък. През 2021 г. делът на заетите жени в работната сила е 90.7% (спрямо 89.5% при мъжете), а безработните – 9.3% (спрямо 10.5% мъжете).

Най-висок е делът на жените между 45 и 64-годишна възраст – 49.7%. При най-ниската (15-24 г.) и при най-високата възрастова група (65+ години.) участието на жените е значително по-ниско.

"Това означава, че делът на жените на пазара на труда е съсредоточен в най-активната възраст на трудовия живот, а участието им в работната сила започва по-късно и завършва по-рано спрямо това на мъжете", посочват авторите на анализа.

Данните по региони сочат, че в София е най-висок процентът на жените (60 на сто), които участват в работната сила (спрямо 68% при мъжете), а най-нисък е в област Кърджали (36% участие на жените и 43% - на мъжете). Областите с най-малка разлика в дела на работната сила между двата пола са Благоевград, Кюстендил и Перник (под 6 пр.п. разлика), а с най-висока – Добрич, Търговище и Шумен (с по 11 пр.п. разлика).

"Сравнително голяма част от жените не участват в работната сила в някои райони, където е висок делът на етническото, селското и сравнително по-ниско образованото население", обобщава Адриан Николов и допълва, че "разликите при участието на мъжете и жените на трудовия пазар намаляват с нарастване на степента на образование".

Източник: EU-SILC, изчисления на ИПИ

Изборът на професия е силно повлиян от традиционните роли на пола. Затова най-голям брой жени са наети в образованието, здравеопазването и социалните дейности (над 80%), с други думи в сектори, свързани с работата с хора. На другия полюс - с под 20% наети жени, са традиционно доминираните от мъжете сектори, като строителството и добивната промишленост.

"Данните показват, че в секторите, в които е необходим личен контакт и работа с хора, са заети предимно жени, а в тези, в които се изисква основно физическа сила, преобладават мъжете", коментира Зорница Славова, старши икономист в ИПИ.

През 2021 г. средната брутна годишна заплата на дамите е 16 900 лв., а при мъжете - 20 500 лева.

"През последното десетилетие се наблюдава стабилен и постоянен ръст на заплатите и при двата пола, а разликата намалява. Докато през 2000 г. възнаграждението на жените е с близо 25% по-ниско от това на мъжете, през 2021 г. разликата е под 18 на сто", посочва авторът на изследването.

То установява, че докато при жените децата в семейството водят до "загуба" на заетост, при мъжете е точно обратното – те са фактор, който увеличава коефициента на заетост, независимо от образованието.

"Очевидното обяснение за противоположния ефект на децата е в разпределението на ролите в семейството, тъй като жените по-често избират да се грижат за децата и домакинството без да търсят формална заетост, а обратно - мъжете се нуждаят от работни места, за да могат да издържат домакинството. Разбира се, има и друго обяснение, а именно, че работещите мъже по-лесно намират партньор, с когото да създадат семейство и деца", коментират от ИПИ.