Разнобой в кабинета по новия закон за храните

Приетият от кабинета в сряда проект на нов Закон за храните ще бъде преработен заради критики на вицепремиерите Томислав Дончев и Валери Симеонов към документа, разработен от екипа на земеделския министър Румен Порожанов. Заради забележките законът е бил приет "на вносител" и в следващите дни предстои промяна и прецизиране на спорни текстове. Това става ясно от стенограмата на последното правителствено заседание.

Порожанов аргументира необходимостта от новия закон с това, че действащият е от предприсъединителния период на България към ЕС, което го прави на нерелевантен на днешните реалности, променян е многократно и това води до затруднения както за бизнеса, така и за контролните органи.

В новия закон са регламентирани общите изисквания към храните, които се пускат на пазара и изискванията към бизнес операторите от хранителния сектор. Регламентират се процедурите за регистрация и одобрение на проекти за производство и търговия с храни. За първи път се регламентират изискванията при търговия с храни от разстояние и се въвежда регистрация на превозните средства не само за транспортиране на храни от животински произход, а и на храни от неживотински произход, като брашно, хляб, хлебни изделия, сладкарски изделия, като се въвежда изискване за обозначаване със стикер, удостоверяващ регистрацията. Предвидени са по-високи глоби за за фирми, които влагат наднормени количества сгъстители, овкусители или пушеци.

Вицепремиерите Дончев и Симеонов поздравяват Порожанов за работата по тежкия законопроект, но заявяват и несъгласията си с него. Спорните моменти са най-общо три, като Томислав Дончев предупреждава, че предлаганите промени ще утежнят административните и регулаторни изисквания.

Дончев настоява една и съща вода да не се предлага под различни марки

Томислав Дончев посочва като пропуск на закона липсата на регулация относно бутилирането на вода от един и същи извор с различни марки.

"Аз имам една конкретна отраслова забележка или коментар, поради което ще помоля текстът да бъде приет на вносител, защото има още неща за изчистване. Той е свързан със старата болезнена тема, свързана с бутилираните води. Редица производители в предходните години са се занимавали много от колегите, включително и министър-председателя, със състоянието на националното законодателство и доколко то транспонира европейското. Моето безпокойство е, че има текстове, които влизат в противоречие с директивата, от една страна, други може да се счете, че не я транспонират напълно. Най-голямото ми притеснение е, че той запазва съществуващото положение на пазара да се предлага една и съща вода с две различни търговски описания, което в пряко противоречие с директивата", коментира Дончев.

Той посочва, че трябва да се даде колкото време е необходимо – седмица или 10 дни, така че експертите да се опитат да изчистят този въпрос, защото той има "травматични последици".

Порожанов отвърща, че законът не е целял да разрешава този спор, който според него е в полето на бизнеса.

Кой да контролира бутилираните води?

Валери Симеонов пък повдига въпроса доколко е целесъобразно контролът и проверките да бъдат възлагани на Министерство на здравеопазването. Според него едно такова разделяне на правомощията почти винаги води до недобри крайни резултати.

Здравният министър Николай Петров също смята, че не е удачно да се вменява контрол на здравното министерство по отношение на бутилираните води.

"Като цяло концепцията за Агенцията за безопасност на храните упражнява контрола по отношение на храните. Бутилираните води влизат в тази категория. Ангажиментът на Министерство на здравеопазването, и то го изпълнява добре, е по линия на Регионалните здравни инспекции, както спомена министър Порожанов, е да следи качеството на питейната вода. В тази връзка ние нямаме компетенцията, нямаме оборудването и това нещо води до резултат, който рискува дори наказателна процедура по отношение на етикетирането, ако щете, на бутилираните води", предупреждава Петров.

"Така че аз се присъединявам към мнението на вицепремиера Симеонов да го изчистим веднъж завинаги този въпрос, за да се знае, че Агенцията по безопасност на храните контролира всичко, което е храна. Това са и бутилираните води", допълва здравният министър.

Порожанов коментира, че няма разделяне на функции, а само запазване на настоящата ситуация. "Регулациите по отношение на натуралните и на изворни и трапезни води във времето и създаденият капацитет – както лабораторен, така и на регионалните здравни инспекции, които се занимават с тази дейност, тези функции се намират към министъра на здравеопазването. Така че ние не приемаме, че те трябва да дойдат към нас, тъй като това ще бъде една изключително нова дейност", казва той.

За транспорта на храните

Третият спорен въпрос е по отношение на регистрацията на превозните средства, транспортиращи храни и е повдигнат отново от Томислав Дончев.

"Да, важно е министерството да си влезе в ролята на регулатори, гарантиращи правата на потребителите, но примерно не съм сигурен дали е необходима регистрация на всички превозни средства, които превозват храни – например, не е единственото", казва той.

Порожанов отговаря, че по отношение на регистрацията на превозните средства, това е искане на бранша, най-вече защото се возят хлебни изделия, сладкарски изделия в нерегламентирани коли, които след като няма обозначение, не могат да бъдат спрени за проверка.

"Ние се опитваме и ще предложим - правили сме няколко срещи с бранша – да попреборим сивия сектор, който не е малък и в земеделския, включително в хранителната верига в предлагането на храните. Така че това е искане на бранша. Искането е да има един стикер, който не сме уточнили – сигурно няма да е на стъклото, за да пречи, но ще бъде някъде, за да могат инспектори от ДАИ да спират и да проверяват при какви условия се возят тези храни. Това не е наше искане, то е на бранша", обяснява Порожанов.

Неговото оправдание изглежда малко странно, тъй като от справката за общественото обсъждане на законопроекта, публикувана на сайта на МЗХ, се вижда, че министерството е отхвърлило почти всички постъпили забележки от страна на институции и браншовици.