Разногласия в ЕС кой колко плаща в борбата срещу глобалното затопляне

Девет източноевропейски страни са против предлагания от ЕС план за климатичните промени, съобщи в четвъртък унгарският премиер Гордън Байнай.

Лидерите на ЕС се срещат в Брюксел, за да одобрят мандат за преговори за срещата в Копенхаген през декември, когато трябва да се приеме нов глобален документ за борба с климатичните промени на мястото на Протокола от Киото, изтичащ през 2012 г.

Борисов: В добри отношения сме с кандидатите за президент на ЕС, а Вацлав Клаус изнерви всички Премиерът Бойко Борисов, който в четвъртък замина за Брюксел за участие в срещата на лидерите на ЕС, заяви, че ще защитава националните интереси на България при вземането на важните решения за Европа и за света. Очаква се на форума да бъде одобрен мандат за преговори за срещата в Копенхаген през декември, когато трябва да се приеме нов глобален документ за борба с климатичните промени. Девет източноевропейски страни са против предложения от ЕС план. Освен това лидерите на ЕС трябва да решат как да осигурят ратификация на Лисабонския договор от страна на Чехия, както и да дискутират кой да бъде първият постоянен президент на ЕС. Още

Швеция, която е ротационен председател на ЕС, предложи начин за подпомагане на най-бедните страни членки на Общността, за да не се натоварват финансово с новите задължения, произтичащи от Копенхагенското споразумение. Деветте страни обаче не са доволни.

"Предложението за споделяне на тежестите не е приемлива в настоящия си вид", заяви Байнай на пресконференция, цитиран от Ройтрес.

В същото време датският министър-председател Ларс Локке Расмунсен каза, че на срещата в Копенхаген едва ли ще се стигне до цялостно споразумение.

Освен становище по този документ, лидерите на ЕС трябва да решат как да осигурят ратификация на Лисабонския договор от страна на Чехия.

Договорът определя новите институционални правила на ЕС, както и създаването на пост президент на ЕС – тема, която също ще бъде дискутирана в Брюксел.

В Копенхаген едва ли ще се стигне до финално споразумение

Датският премиер не вярва, че на срещата ще се стигне до финално споразумение за редуциране на вредните месии.

Не мислим, че ще е възможно да се решат всички детайли около създаването на законово обвързващ режим, посочи той.

Генералният секретар на ООН Бан Ки-мун обаче каза, дори в Копенхаген да не бъде подписано споразумение, той уверен, че може да се постигне политическо съгласие за такъв документ.

Нямаме подценени очаквания, ако можем да постигнем съгласие по четири политически елемента, това ще е знак за успех, посочи той.

Разнобой в ЕС кой колко да плаща

На срещата в Брюксел лидерите на ЕС трябва да изчистят разногласията по въпроса колко трябва да плащат богатите страни членки, за да помогнат на развиващите се страни да се справят с ефектите от глобалното затопляне.

Европейската комисия препоръча от 2013 г. европейските страни да плащат над 15 млрд. евро годишно на по-бедните.

Природозащтини организации обаче смятат, че Европа трябва да дава поне два пъти повече.

Смята се, че категоричният финансов ангажимент на ЕС е най-важното условие, за да се получи съгласие поне по рамката на новото глобално споразумение.

На срещата на финансовите министри от ЕС миналата седмица обаче не се стигна до съгласие как да се осигури финансирането и как да се поделят разходите.

В навечерието на срещата шведският министър-председател Фредрик Рейнфелдт поиска страните членки да намерят компромис по този въпрос.

Риск от блокиране на преговорите

Той предупреди, че има риск от блокиране на преговорите.

Кореспондентът на ББС посочва, че не ясно колко пари е готов да даде ЕС и кой колко ще плати.

Полша и останалите централно- и източноевропейски страни казват, че са прекалено бедни, за да участват с по-голямо финансиране.

Целите на ЕС за съкращаване на вредните емисии с 20% до 2020 г. и с над 30%, ако към плана се присъединят и други страни.

По-слабо развитите страни обаче казват, че индустриалните държави трябва да поемат по-голямата част от бремето, тъй като те произвеждат повече вредни емисии.

Очаква се каква позиция ще заеме канцлерът на Германия Ангела Меркел, чиято страна се противопоставя на исканията за определяне на точните суми, които трябва даде всяка държава. Берлин смята, че ЕС трябва да изчака да види с какви оферти излизат останалите.

"Искам Копенхаген да е успех. ЕС трябва да изясни идеите си. Но от решаващо значение и САЩ и Китай да изяснят как те възнамеряват да участват", заяви Меркел при пристигането си в Брюксел.

Компромис с Чехия

В същото време тя е обнадеждена, че има шанс за споразумение по другата основна тема на форума – разрешаване на спора с чешкия президент Вацлав Хавел, заради който се бави влизането в сила на Лисабонския договор.

Всички страни членки на ЕС освен Чехия са ратифицирали договора, но Клаус отказва да го подпише, ако Чехия не получи специална клауза, предпазваща я от имуществени претенции на етнически германци, които са били експулсирани по време на Втората световна война.

Лидерите на ЕС очакват съгласие по политическа декларация, която е приемлива за Клаус, в която да се обещава добавянето на Чехия към списъка на страните, за които се прави изключение от хартата на основните права.

Ще бъдат обсъждани и кандидатурите за президент на ЕС, като водещи са тези на бившия британски премиер Тони Блеър и на премиера на Люксембург Жан-Клод Юнкер. България обяви, че подкрепя Юнкер.