Разногласия в НАТО за военната операция в Либия

Силите на САЩ, Франция, Великобритания и останалите държави от международната коалиция, която предприе военна операция в Либия, в понеделник продължават да патрулират забранената за полети зона, но се въздържат от нови удари, докато политическите лидери на ЕС и НАТО се опитват да изгладят противоречията си около започналата атака.

Външните министри на ЕС приеха допълнителни санкции срещу режима на полковник Муамар Кадафи и излязоха с обща декларация, в която призовават либийския лидер да се откаже от властта и да създаде условия за започване на политически преходен период в Либия. "ЕС приветства последната резолюция на Съвета за сигурност на ООН и неговите страни членки възнамеряват да предприемат диференцирани мерки за прилагането ѝ във взаимодействие с международните партньори, в частност Арабската лига", заяви върховният представител на ЕС за външната политика Катрин Аштън.   Аштън съобщи още, че ЕС е готов да осигури безопасността на хуманитарна операция в Либия с военни средства, стига ООН да поиска това.

Аштън заяви оше, че основната задача на ЕС е да осигури "дълбока дългосрочна подкрепа" за либийския народ и да му помогне по пътя на "свободата и демокрацията".

Преди срещата в Брюксел обаче външният министър на Германия Гидо Вестервеле се изказа резервирано за военната операция, като посочи, че все още вижда значителни "рискове".

Британският министър по европейските въпроси Дейвид Лидингтън каза, че онези страни, които участват в операцията, ще продължат, докато няма ясни доказателства, че режимът на Кадафи ще спре обстрела срещу цивилни.

"Ние вече имаме една декларация за спиране на огъня, която се оказа фалшива. Ние ще съдим по делата, не само по думите", коментира той.

Въздушните удари в събота и неделя спряха настъплението на силите, лоялни на Кадафи към центъра на бунтовниците в Бенгази и поразиха цели от въздушната отбрана на режима. Втората вълна удари порази и цели в района на стратегическия град Аджедабия.

Военната операция обаче бе остро разкритикувана от Китай и Русия, които поискаха среща при закрити врата на Съвета за сигурност на ООН в понеделник.

Турция поставя условия

Турция, която възприема себе си като мост между Европа и мюсюлманския свят, декларира в неделя, че подкрепя военния план на Алианса за налагане на защитена от полети зона в Либия. В понеделник премиерът на страната обаче заяви, че подкрепа ще бъде дадена само при определени условия.

"Ако НАТО въведе сили в Либия, то ние имаме няколко условия. Алиансът трябва да влезе със съзнание за това, че Либия принадлежи на нейния народ, а не заради ресурсите в тази страна", заяви Реджеп Тайип Ердоган по време на посещението си в Саудитска Арабия. Протичащата в момента военна операция на западната коалиция в Либия не трябва да се превръща в окупация, каза той и добави, че на либийците трябва да бъде дадена възможност сами да решават своята съдба.

Ставащото в Либия не се отличава от опита, който получихме в Ирак, Афганистан, Босна и Херцеговина. Ние бихме искали решението на проблема да бъде намерено вътре в страната, промените в Либия да станат без кръв, отбеляза турският премиер. Участието на НАТО в каквито и да е военни действия срещу Либия изисква одобрение от всички 28 страни членки.

Говорителят на турския премиер междувременно отрече, че по този начин Турция блокира НАТО. Турция допринася за подготвителните действия с позитивен подход от самото начало, коментира Селсук Унал пред АП.

Дипломати твърдят, че Съветът на НАТО – органът, който взема решенията в Алианса – отново ще дискутира въпроса по време на срещата си в понеделник следобед в Брюксел.

Дори и да бъде взето решение за включване на НАТО, ще са необходими няколко дни, преди военните самолети под командването на пакта да започнат летателни мисии над Либия. Заповедта най-вероятно ще ограничи въздушните сили на НАТО, така че да няма неоторизирани полети над Либия и няма да се споменава за удари срещу наземни цели, предаде АП.

Дипломатически източници твърдят, че Турция, която е единствената преобладаващо мюсюлманска страна в НАТО, е била ядосана от това, че не е била включена от извънредната среща в Париж, организирана в събота от френския президент Никола Саркози. Там се събраха лидерите на 22 страни, които се съгласиха за започване на военни действия срещу силите на Кадафи. Турският пратеник е предупредил, че участие на НАТО във въздушните удари може да навреди на позициите на Алианса в ислямския свят в момент, когато е сериозно ангажиран с войната в Афганистан, посочват източниците, цитирани от АП.

Критиките на ръководителя на Арабската лига – грешно цитирани

Според тях и други страни са повдигнали въпроса дали самолети и друга техника на НАТО трябва да бъдат отклонени от други мисии, включително от Афганистан.

В същото време главният външнополитически шеф на ЕС заяви, че Арабската лига е била цитирана неправилно, че е разкритикувала операцията.

Подкрепата на Арабската лига беше от ключово значение за приемане на резолюцията на ООН, която даде зелена светлина за международни действия с цел да бъде защитено цивилното население в Либия. След като започна международната военна операция, ръководителят на Арабската лига бе цитиран да казва пред репортери в Кайро, че тя не е трябвало да включва удари срещу наземни цели в Либия.

"Това, което се случи, е различно от целите на зоната забранена за полети", каза Амр Муса. "Това, което искаме, е защита на цивилните, не обстрел над цивилни", допълни той.

Катрин Аштън обаче каза в понеделник, че е възникнало недоразумение. "Муса не е цитиран правилно, доколкото разбрах", каза тя, без да уточни какво има предвид, докато отиваше на срещата на външните министри на ЕС, посветена на Либия.

"Муса беше на конференцията в Париж (на която се взе решението за започване на операцията) и изцяло подкрепи действията на международната общност", подчерта Аштън. Впоследствие Муса подчерта, че "няма възражения" към резолюцията на ООН, особено защото тя потвърждава, че няма никаква инвазия или окупация на либийска територия.

След среща с генералния секретар на ООН Бан Ки-мун в Кайро в понеделник Муса заяви, че зачита резолюцията на ООН, позволила военни действия срещу Либия.

Противоречията около думите му обаче подсилиха позицията на германския външен министър Гидо Вестервеле, който от самото начало се изказа скептично за военната операция. "Съвсем ясно казахме от самото начало, че няма да участваме" във военната операция предвид рисковете, припомни той.

"Това не означава, че ние сме неутрални. Това не означава, че ние имаме някакви симпатии към диктатора Кадафи. Означава, че ние виждаме рискове и когато ние слушаме внимателно онова, което каза Арабската лига вчера", заяви Вестервеле.

Той посочи, че Германия ще се съсредоточи върху разширяване на икономическите и финансовите санкции срещу режима на Кадафи.

ЕС засили санкциите срещу Кадафи, но разногласията остават

Външните министри от ЕС одобриха в понеделник пакет от засилени санкции срещу Либия.

На още 11 служители и 9 компании, свързани с режима на Муамар Кадафи, е забранено да пътуват в ЕС, а авоарите им са замразени. Решението не се отнася до Националната петролна компания на Либия, чиито активи се очаква да бъдат замразени по-късно тази седмица в съгласие с резолюция 1973 на Съвета за сигурност на ООН.

Посочвайки дълбоките разделения в ЕС по задействаната военна операция на международната коалиция, Франс прес цитира и българския премиер Бойко Борисов, който е против офанзивата и я определи като мотивирана от петролни интереси авантюра.

Дори в рамките на коалицията, в която от страна на ЕС участват Франция, Великобритания, Италия, Белгия, Дания, Гърция и Испания, се чуват разногласия. "Това не би трябвало да е война срещу Либия", а стриктно прилагане на резолюцията на ООН, заяви италианският външен министър Франко Фратини при пристигането си на срещата на външните министри от ЕС в Брюксел.

Той обяви, че иска да провери доколко първите въздушни удари са в съответствие с резолюцията на ООН. Подобно на Люксембург той настоя НАТО да замени "коалицията на желаещите" в Либия, докато Франция и Турция са против това Алиансът да застава на предна линия, защото се опасяват, че може да загубят подкрепата на арабската общественост. "Дали става дума за защита на цивилни? За възстановяване на стабилността? За ликвидиране на Кадафи? Коалицията не дава много яснота по въпроса", заяви дипломат от неучастваща в коалицията европейска страна.

Британският външен министър Уилям Хейг намекна, че полковник Кадафи може да стане мишена на международните сили, като същевременно отказа "да прави спекулации" за целите, които си е поставила коалицията. Белгийският премиер Ив Льотерм допринесе за объркването като заяви, че целта "съвсем ясно" е да се свали полковник Кадафи.  

САЩ искат НАТО да поеме ръководството на военната операция 

През изтеклата нощ западните сили предприеха втора вълна от въздушни удари срещу силите на Муамар Кадафи, а САЩ обявиха, че очакват да предадат ръководството на военната мисия в Либия на коалиция, оглавявана от Франция и Великобритания, или на НАТО.

В първото си публично изявление от началото на бомбардировките в Либия министърът на отбраната Робърт Гейтс посочи, че президентът Барак Обама силно е настоявал за ограничаване на ролята на САЩ в тази операция. По думите на Гейтс Обама "повече от всеки друг осъзнава под какво напрежение се намират американските военни, участващи в операциите в Афганистан и Ирак".

"Ние се съгласихме да използваме нашите уникални (военни) способности в началото на този процес (операцията в Либия). След това разчитахме в рамките на няколко дни да предадем на други основната отговорност за операцията", заяви Робърт Гейтс.

Той каза, че САЩ ще продължат да подкрепят коалицията и да бъдат неин член, но няма да играят първостепенната роля.

"Мисля, че има две възможности. Едната е британско-френско командване. Другата е да се използва машината на НАТО", заяви Гейтс пред журналисти на борда на самолета на път за Русия, където днес той ще направи официално посещение.

В рамките на операцията коалиционните сили продължиха ударите срещу цели в Либия, като поразиха командния пункт на либийските войски в Триполи.

При въздушен удар е била разрушена административна сграда в комплекса на Муамар Кадафи, която е служила за контролен и команден център за войските на либийския лидер. Тя се намира само на 50 метра от шатрата, в която полковникът обикновено приемаше гостите си.

Правителственият говорител Муса Ибрахим заяви, че това е било "варварска бомбардировка“, която е можела да засегне стотици цивилни, събрали се в резиденцията на Муамар Кадафи.

Според информация от бунтовниците обаче Кадафи е започнал да използва цивилни за жив щит и концентрира хора около стратегически важни цели.

Според високопоставени американски представители полковникът не е мишена на коалиционните удари. Американският министър на отбраната Робърт Гейтс се обяви против военен удар, насочен директно срещу Кадафи.

САЩ: Трябва да се действа само в мандата на резолюцията

"Смятам, че е важно да се действа в рамките на мандата на резолюцията на Съвета за сигурност на ООН, която разрешава използване на сила за защита на цивилни“, посочи Гейтс, цитиран от Франс прес.

Той отбеляза, че интервенцията в Либия е водена от разнородна коалиция и поставянето на още цели рискува да разбие консенсуса, с който досега се ползва резолюцията на ООН.

Представителят на Русия в НАТО Дмитрий Рогозин заяви от своя страна, че действията на страните членки на НАТО, участващи в силовите операции срещу режима на либийския лидер Муамар Кадафи, превишават рамките на резолюция 1973 на Съвета за сигурност на ООН.

"Смятам, че нанасянето на удари по цели, които нямат отношение към авиацията, включително на средства за ПВО, летища и въздушни цели, излиза от рамките на обозначените задачи и не съответства на резолюцията на Съвета за сигурност на ООН за Либия”, заяви Рогозин, цитиран от Интерфакс.

Въздушните удари на САЩ и европейските страни са насочени главно срещу системата за противовъздушна отбрана на Либия, твърдят американски военни. Либия обаче заявява, че при тях са били убити 48 души, главно цивилни.