Разоръжена дипломация: Германия не трябва само да звъни по телефоните за уреждане на украинската криза

Ангела Меркел, подобно на много германци, гледа на Русия едновременно с подозрение и сантименталност. Като първи германски канцлер от бивша комунистическа Източна Германия тя не си прави илюзии за наследството на Съветския съюз или характера на Владимир Путин - бивш човек на КГБ, работил в Дрезден. Тя има по-голяма готовност от предшествениците си да говори открито за репутацията му в областта на човешките права.

Същевременно Меркел разбира ужаса му от загубата на Украйна. На писалището си тя държи портрет на Екатерина Велика, родената в Германия принцеса, превърнала се в руска императрица и завладяла Крим. Подобни смесени чувства, към които може да се добави следвоенното чувство за вина и дори пацифизъм, спомага да си обясним парадокса в реакция на Германия на руската инвазия в Крим.

Меркел е най-влиятелният лидер в Европа, но досега страната ѝ беше главното препятствие пред решителен, единен отговор на Запада. Когато Америка предложи Русия да бъде извадена от клуба на най-богатите държави Г-8, германският външен министър Франк-Валтер Щайнмайер се противопостави. Когато източноевропейците искаха да се отправят заплахи за категорични санкции, той настоя да се даде преимущество на диалога.

"Дипломацията не е признак на слабост. Сега тя е по-нужна от всякога", заяви Щайнмайер.

Социалдемократи като Щайнмайер са склонни да се отнасят към Русия опрощаващо. Неговият някогашен наставник и бивш канцлер Герхард Шрьодер дори стана председател на съвета на акционерите на "Северен поток" - консорциума за изграждане на газопровод от Русия до Германия, в който господстваща позиция има руският газов гигант "Газпром".

Докато лидерите от Европейския съюз се готвеха за извънредна среща на върха тази седмица, Меркел не се разграничи от становището на Щайнмайер. Необходимостта от близки отношения с Русия е до голяма степен разбираема. Германската реакция беше обобщена най-добре от челната страница на германския вестник "Тагесцайтунг". На публикуваната в него карикатура се вижда син телефон, а под нея пише: "Най-мощното оръжие на Европа".

Според дипломати Меркел повече от всеки друг е в ядрото на мрежата от дипломатически контакти с лица, призоваващи Путин да създаде контактна група и да разположи международни наблюдатели с надежда, че Русия може да отпусне хватката върху Крим или поне да стои настрана от Източна Украйна.

Дали желанието на Германия да продължи да преговаря с Русия е породено от истинска вяра в силата на дипломацията или е само фасада, която използва, за да защити търговските си интереси?

Германският бизнес, разбира се, е категорично против всякаква ескалация на напрежението. Комисията за източноевропейски икономически отношения - лоби на едрия германски бизнес - твърди, че реципрочните санкции може да застрашат работните места на 300 000 германци, зависещи от търговията с Русия. Като дестинация за германския износ Русия се нарежда 11-та, след Полша и преди Испания. Германия има голям търговски дефицит с Русия, която ѝ доставя една трета от внасяния петрол и газ.

И все пак би било погрешно да обвиняваме Германия, че блокира санкциите само за да продава маса мерцедеси на олигарсите. Германското сближаване с Русия тръгва още от т.нар. остполитик от епохата на Студената война - политика, следвана от двама по-ранни канцлери социалдемократи: Вили Брант и Хелмут Шмит. Те смятат, че разделението на Германия може да приключи единство с нормализиране но отношенията с Източна Германия и Съветския съюз чрез последователни малки стъпки в областта на търговията, културата, личните и политическите контакти.

За социалдемократите, в частност, остполитик е средство за предотвратяване на трета световна война на германска земя и за възстановяване на баланса в отношенията на Германия с Америка.

Германците продължават да изпитват също благодарност към съветското ръководство, че е дало възможност за обединяване на страната им и е изтеглило войските си от Източна Германия. Германците извличат различни исторически поуки от американците. За Америка Студената война е спечелена чрез десетилетия на военна и дипломатическа твърдост. Според Германия точно толкова, ако не повече, за това е допринесла търпеливата дипломатическа ангажираност. Вярата от времето на Студената война в силата на диалога, или "промяна чрез сближаване", сега се отнася за общуването с Русия с надеждата за насърчаване на демократична промяна.

За много германци мирът в Европа може да бъде гарантиран само заедно с Русия, а не против нея, казва Щефан Майстер от Европейския съвет за външни отношения.

Как да говориш с мечка

Германската сговорчивост по отношение на Русия от своя страна създава проблеми. Първо, предложението за партньорство за модернизиране претърпя очевиден провал. Авторитарността на Путин не отслабна, а се засили, като сега той прибягва до военна сила досами границите на ЕС.

Второ, "прегръщайки" Русия, Германия рискува да разстрои източните съседи, които са много по-изложени на проблеми, които би им създала Русия. Във всяка от балтийските държави, например, има значително руско мнозинство. Както Германия настояваше Централна и Източна Европа да се присъединят към НАТО и ЕС, така Полша и други страни искат буфер от приятелски, възприели западния модел демокрации срещу руската мечка. Оттам идва и активната им политика в бившите съветски републики.

През 2008 г. Германия блокира усилията Украйна и Грузия да получат статут на кандидат-членове на НАТО. Полша и Швеция (с мълчаливото съгласие на Германия) тогава подеха ново "източно партньорство", целящо да обвърже съседите в тесни икономически, политически връзки и отношения на свободна търговия, но без да предлага членство в ЕС. Русия се противопостави и на това преди срещата на върха във Вилнюс през ноември миналата година, предизвиквайки първо революция в Киев, а после намесата в Крим.

За русофилите като Шрьодер кризата е доказателство, че противопоставянето с Русия сломи Украйна. За русофобите тя показва обратното: че е било наивно да се мисли, че Путин може някога да бъде европейски демократ.

Никоя държава не е готова да рискува да влезе във война с Русия, така че всички искат дипломатическо решение. Меркел е в по-добра позиция да преговаря с Путин от всекиго. Докато набира телефона на Кремъл обаче, тя би трябвало да се запита следното: дали има по-голяма вероятност Путин да се вслуша в това, което тя казва, ако предлага само приятелството си, или ако в добавка е "въоръжена" с недвусмислена ангажираност от страна на ЕС да наложи ясно формулирани санкции, ако Русия не оттегли военната си заплаха?

По БТА