Разпалването на религиозни пожари може да се окаже най-голямата грешка на Саудитска Арабия

Саудитска Арабия ще бъде доволна, че бурята, предизвикана от екзекуцията на шиитския духовник Нимр ан Нимр, приема формата на засилена конфронтация с Иран и шиитския свят като цяло. Разменят се заплахи и обиди, затварят се дипломатически представителства, сунитски джамии се взривяват в шиитските райони на Ирак. Саудитските управници имат възможност да укрепят лидерската си роля начело на широка сунитска коалиция срещу шиитската ос, оглавена от Иран, както вътре в кралството, така и в чужбина.

Мотивът за масовата екзекуция на шейх Ан Нимр и още 46 души, сред които мнозина сунитски джихадисти, беше предимно вътрешнополитически. Заплахата срещу фамилията Сауд вътре в Саудитска Арабия идва от сунитските екстремисти в Ал Каида и "Ислямска държава", а не от шиитите, които са мнозинство само в две провинции в източната част на страната. Яростните реакции на шиитски общности и държави само ще засилят авторитета на управляващата династия сред мнозинството от саудитците.

Саудитска Арабия и нейния фундаменталистки уахабистки вариант на сунитския ислям бяха обвинявани от мнозина извън кралството, че са идеологически предтеча на ИД, но истинската опасност за монархията е да бъде възприета вътре в страната като недостатъчно ревностен защитник на вярата.

Осъждайки създаването неотдавна на антитерористичната коалиция начело със Саудитска Арабия, самопровъзгласеният "халиф" Абу Бакр ал Багдади заяви, че ако тя беше наистина ислямска, щеше да обяви война на сирийския президент Башар ал Асад и руските му господари и да си постави за цел "избиването на евреи и освобождаването на Палестина".

Предвид всичко това, изобщо не е изненадващо, че саудитското правителство залага на религиозната и патриотичната карта, колкото и скромен да е ефектът.

Въпреки всичко все повече се засилват подозренията, както в Близкия изток, така и извън региона, че саудитското кралско семейство губи традиционния си политически усет, позволил му да оцелее през последните 70 години, докато други монархии, наред с могъщи някога социалистически и националистически режими, отдавна са изчезнали. То изглежда сякаш е загубило старата си предпазливост и се хвърля в политически "змийски гнезда" без особена идея как ще се измъкне от тях.

През последната година саудитците надцениха силата си, като подкрепиха местни съюзници и марионетки в Сирия и в Йемен, които никога няма да спечелят решаващи победи. Това отчасти може би е прекалена реакция на Саудитска Арабия на споразумението между САЩ и Иран за иранската ядрена програма. Падането на цената на петрола, довело до орязан бюджет, засили стимула да се набляга на патриотично-религиозната пропаганда, за да се укрепва националната солидарност пред лицето на нарастващите предизвикателства.

Перспективите за по-активна саудитска роля може би изглеждаха по-розови през първата половина на 2015 година. Наред с Турция, тя оказа подкрепа на офанзива в Северна Сирия на "Армията на завоеванието" - коалиция от сунитски бунтовнически групировки начело с разклонението на Ал Каида - Фронта ан Нусра, и идеологически сходната Ахрар аш Шам. Това спечели серия победи срещу сирийската армия, но накрая провокира руска военна интервенция на 30 септември, което означава, че Саудитска Арабия едва ли ще постигне целта си да свали от власт президента Асад.

Най-могъщият съюзник на саудитците сред въоръжената опозиция - Захран Алуш от "Джаиш ал Ислам", беше убит от ракета на 25 декември. Нарастващата сила на други играчи, като Русия и сирийските кюрди, намалява влиянието на саудитците, но няма признаци за преориентиране на политиката им.

Почти по същото време саудитците започнаха въздушната си кампания срещу движението на хусите в Йемен, която след 10 месеца все още продължава без изгледи за край на войната.
Саудитците твърдяха, че хусите са ирански марионетки - обвинение, което винаги е било преувеличено, но може би се сбъдва, защото разделението в Йемен между сунити и шиити все повече става факт. Сащо като в Афганистан, в Йемен лесно се нахлува, но трудно се излиза, и ръководството на хусите не показва признаци да се предаде. Без шанс за мирно споразумение, Рияд е изправен пред перспективата йеменската война да стане постоянна гнойна рана.

Намесата на Саудитска Арабия в конфликта в Йемен ограничава способността ѝ да упражнява влияние другаде. Дори саудитските ресурси трудно се справят с ниската цена на петрола и бюджетът за тази година възлиза общо на 137 милиарда долара, като разходите са 224 милиарда долара. "Благодарение на прекомерната самоувереност и недостатъчната компетентност на саудитското кралско семейство", пише Арон Лунд от Фондацията "Карнеги" в онлайн изданието "Сирия комент", "сирийските бунтовници може да се окажат едни от най-големите губещи от войната в Йемен".

Саудитските управници са се сблъсквали със сериозни предизвикателства и преди, но никога не са били изправени пред нестабилност в държавите, заобикалящи или близо до кралството. Има войни в Ирак, Сирия и Йемен, партизански конфликт в Синай и улични протести в Бахрейн, които винаги може да станат по-сериозни. До голяма степен би било в интерес на Саудитска Арабия да смекчи тези кризи, но вместо това тя ги подклажда, без никакъв реален план как да им сложи край.

По БТА