Разправиите около висшите постове в ЕС продължават

Новоизбраният председател на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер трябва да избере членовете на новата Европейска комисия. Но международни разногласия и въпросът за женската квота се изпречват на пътя му.

Страните членки на ЕС имаха срок до 1 август да номинират своите кандидати за новия състав на Европейската комисия, но пет от 28-те страни го пропуснаха. Всички те бяха призовани да подберат жена кандидат. Жан-Клод Юнкер би желал да има повече жени в изпълнителния орган на ЕС. Досега 9 от 28-те членове на комисията бяха жени, или общо 33 процента, но Юнкер иска да запази или да надмине тази бройка.

Междувременно Европейският съюз си е поставил за цел да достигне женска квота от 40 процента в главните ръководни постове в частния сектор до 2020 г. Подобно съотношение в Европейската комисия би дало пример за подражание. Според говорителката на Юнкер Наташа Берто, той "работи за увеличаване на бройката".

Преди седмица Берто заяви, че формирането на новата Европейска комисия може да бъде забавено още повече, ако не бъдат номинирани достатъчно жени. На основата на досегашните номинации изглежда, че Юнкер може да очаква между 4 и максимум 6 жени в състава ѝ: Федерика Могерини (Италия), Кристалина Георгиева (България), Сесилия Малмстрьом (Швеция) Вера Юрова (Чехия) и вероятно Кони Хедегард (Дания), плюс жена политик от Словения.

Тази бройка е твърде ниска, каза преизбраният председател на Европейския парламент Мартин Шулц. Той предупреди, че парламентът няма да одобри новата комисия преди окончателното ѝ встъпване в длъжност през октомври, ако процентът на жените в нея не е поне същият като в сегашния ѝ състав с девет еврокомисарки.

Шулц, който бе съперник на Юнкер за председателския пост на Еврокомисията, дори бе обещал да вдигне женската квота в нея до 50 процента, ако бъде избран. За чест на Европарламента след изборите през май т.г. броят на жените депутатки в него нарасна до 36 на сто.

Правителствата на страните членки на ЕС обаче до голяма степен игнорираха призивите на Юнкер. Според някои твърдения той ги е молил всяка страна да номинира по трима кандидати, като поне един от тях да бъде жена. Това би му дало голяма гъвкавост при подбора на членовете на комисията. На последната среща на върха на ЕС обаче германският канцлер Ангела Меркел отрече това да е вярно, като каза, че не е чула за подобно искане (на Юнкер). Меркел номинира отново сегашния еврокомисар по енергийните въпроси Гюнтер Йотингер и не смята да променя решението си. "Той просто не е жена", каза тя.

Единствената страна, изпълнила искането на Юнкер (ако е имало такова), е Словения. Нейното правителство номинира трима кандидати - всичките жени, измежду които Юнкер да избира.

Юнкер сега е изправен пред сложна дилема - и то многоизмерна. Отделно от въпроса за пола на кандидатите, тяхната квалификация трябва да съответства на техните роли. Големите страни очакват по-големи отговорности; малките страни не искат да бъдат маргинализирани. Източните страни искат по-важни постове; северните страни не желаят еврокомисар от Южна Европа да отговаря за икономическите и финансовите въпроси.

През последните седмици Юнкер обсъждаше различните искания с правителствата на страните членки. На този етап не всички елементи от пъзела са на местата си. Италианският премиер Матео Ренци настоява относително неопитната външна министърка Федерика Могерини да получи важния пост на еврокомисар по външната политика и сигурността, но Юнкер е срещу това. Действайки така директно, Ренци нарушава неписаното правило, че страните членки на ЕС не могат публично да номинират кандидати за конкретни роли в комисията. Някои източноевропейски страни смятат, че Могерини е заела твърде проруска позиция в украинската криза. Те биха предпочели да видят българката Кристалина Георгиева на този пост.

Юнкер зае дипломатична позиция по въпроса в интервю за люксембургския вестник "Котидиен". "Трябва да се разбере, че Италия има традиционно добри отношения с Русия", каза той, като изтъкна приятелството между бившия италиански премиер Силвио Берлускони и руския президент Владимир Путин.

Ренци добави, че "източните и централноевропейските страни са все още травматизирани" от времето на съветското господство. Ето защо той разбира защо тези страни биха желали да видят един от своите представители като външнополитически шеф на ЕС.

Твърди се, че полският външен министър Радек Шикорски също е претендент за тази позиция, но полът му може да се окаже негов минус.

Друг важен играч е бившият френски финансов министър Пиер Московиси, когото френският президент Франсоа Оланд би желал да види като новия комисар по икономическите и финансовите въпроси. Това би натоварило Московиси да отговаря като надзорник за европейският Пакт за стабилност и растеж и би могло да пощади Франция от наказателни мерки заради слабата ѝ бюджетна дисциплина.

Твърди се, че германският финансов министър Волфганг Шойбле е наложил вето по въпроса. Макар, че Шойбле е приятел на Московиси, той не споделя исканията му за "разхлабване" на Пакта за стабилност и растеж. Този пакт олицетворява широкото съгласие в ЕС да се улеснява и поддържа стабилността на икономическия и валутния съюз.

"Никой няма правото на вето по тези въпроси", каза Юнкер пред "Котидиен". "Искам още веднъж да подчертая, че единствено председателят на Европейската комисия решава нейния състав, а не правителствата на страните членки", заяви той.

Процесът на формиране на комисията може да се превърне в премерване на силите между институциите: председателят ѝ, от една страна, и Европейският съвет, Европейският парламент и лидерите на страните членки - от друга. Две страни от ЕС - Великобритания и Унгария - изобщо не одобряват това Юнкер да оглави Европейската комисия.

Първата специална среща на върха по определянето на състава на Еврокомисията се състоя на 16 юли и не можа да постигне съгласие. Задължителните изслушвания на новите еврокомисари трябва да започнат в края на септември. А новата комисия трябва да встъпи в длъжност на 1 ноември.