Разприказвалият се гард от НСО на другарски съд при президента

Уволненият преди седмица гард от Националната служба за охрана (НСО) подполковник Николай Марков, който обяви, че нейни служители нерегламентирано са събирали информация за политици и държавници, във вторник бе привикан на среща при президента Георги Първанов. Марков определи визитата си на “Дондуков 2” като другарски съд.

Според официалното съобщение от прессекретариата на държавния глава, при него са се събрали бившите директори на НСО ген. Димитър Владимиров и Румен Миланов, съветникът по националната сигурност и началникът на кабинета на президента Румен Марков и ген. Никола Колев, председателят на парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред Николай Свинаров, за да “обсъдят проблемите на НСО”.

Според същото съобщение в края на срещата е бил поканен бившият служител на НСО Николай Марков, но той “не отговори на нито един от поставените му въпроси”.

Преди дни Марков заяви, че в НСО са били шантажирани заради “издънки в личния и служебния живот” да следят с кого се срещат, къде ходят, какво пият и ядат охраняваните държавници. Според него заповедта за събирането на информацията идвала от “сивия кардинал на службата” полк. Петър Маринчев, който е началник на 3-ти сектор в НСО и охрана на председателя на парламента Георги Пирински. Събраната информация се донасяла на президента Първанов, обясни тогава Марков.

“Лидери на политически партии и магистрати са били обект на събиране на доказателства от страна на НСО, които се използват срещу тях”, потвърди той и след срещата на “Дондуков” 2.

При първата си изява преди седмица Марков изтъкна, че още през 2002 г. е предал на президента доклад за съмнителните практики в НСО. Документът бил заведен в канцеларията на Първанов с входящ номер. На днешната  срещата, на която бил поканен по телефона от президентския съветник по национална сигурност, Марков заявил, че стои зад думите и доклада си и няма да позволи прикриването на една “много сложна картина”.  

Бившият гард отказа да назове конкретни имена на “разработвани” политици и магистрати.

“Към този момент трябва да бъда предпазлив, особено след днешния ход, който държавният глава предприе и който не е добър знак”, посочи той. 

"Насочваше разговора в друга посока и искаше да ме конфронтира с колеги от службата", заяви още Марков визирайки Георги Първанов. 

Пред БНР подполковникът уточни, че не е нормално да представи доказателства за твърденията си във “формат, който няма институционален характер”. Марков попитал каква институционална същност има тази среща, а Първанов му отговорил, че той избира формата. Марков контрирал, че няма широка обществена представителност и излагането на доказателства по доклада му би било заплаха за самия него, “защото хората, които бяха събрани, са страна в тези отношения”.

"Беше ми заявено, че тези неща ще отидат в прокуратурата и ако не спра, нещата ще загрубеят", заяви Марков. Думите били изречени от ген. Никола Колев, бивш шеф на Генщаба.

Марков заяви още, че проблемът трябва да се реши разумно, тъй като “продължаването в посока конфронтация може да излезе извън контрол”. Той не се притеснява, че може да бъде употребен от някоя политическа сила.

“Този човек не може да се води нормален разговор и той говори абсолютни неистини”, заяви по адрес на бившия си подчинен многогодишният шеф на службата ген. Владимиров след срещата на “Дондуков” 2.  Преди време той бе принуден да подаде оставка, тъй като се разкри, че неговите служители в свободното си време заработват допълнително като охрана на съмнителни бизнесмени.

След срещата председателят на парламентарната комисия по вътрешна сигурност Николай Свинаров (НДСВ) се изказа в полза на предложението на ДСБ за създаването на анкетна комисия, която да провери твърденията на Николай Марков в най-кратки срокове. Както заяви миналата седмица депутатът от ДСБ Атанас Атанасов, представители на всички парламентарно представени сили трябва да участват в проверката на фактите, а не държавният глава да се прави на прокурор.

НСО и Националната разузнавателна служба - двете специални служби, подчинени на президента, години наред работят в законов вакуум. Те са включени към преходните разпоредби на Закона за отбраната и въоръжените сили, според който назначенията в тях се извършват по Правилника за кадрова военна служба до приемането на специални закони. Въпреки обещанията за реформиране на двете служби, най-малкото заради членството в НАТО, това все не става, най-вече заради щекотливия въпрос с подчинението им.

Независимо, че президентът няма законодателна инициатива, в съобщението от “Дондуков” 2 се казва, че “участниците в съвещанието се обединиха около необходимостта от специален закон за НСО”.

“Доминиращо бе мнението, че НСО трябва да е към президента на Републиката, да бъдат ясно разписани правилата на взаимодействие на службата с другите институции, както и правата на нейните служители.

Освен това “държавният глава обоснова тезата в закона за НСО да залегне възможността за ефективен контрол върху службата от страна на Народното събрание. Това, според него,  е една от гаранциите за прозрачност в нейната дейност”.

По този повод Николай Свинаров коментира по-късно пред Mediapool, че не споделя “доминиращото мнение” на президентските съветници и бившите шефове на НСО. Той смята, че въпросът с подчинението на службата и дали да е военизирана или не няма да се реши в сградата на президентството, а от вносителя на законопроекта в лицето на МС и от парламента, който ще го гласува.

По време на съвещанието Свинаров е застъпил два критерия – да има максимална публичност в работата на НСО и пълен граждански и парламентарен контрол. На въпрос как може да се гарантира това, след като президентът не подлежи на парламентарен контрол, шефът на вътрешната комисия в НС отговори, че все пак България е парламентарна република.

Още по темата
Още от България