Разрушаването на руския газов монопол в Европа вече не е нереално

Идеята, че Европа може да взема газ от Кавказ и отвъд него, разрушавайки монопола на Русия върху тръбопроводите Изток-Запад, години наред изглеждаше нереална. Но вече не е. Водещият претендент – подкрепения от ЕС газопровод "Набуко" – набира скорост. Миналия месец проектът спечели 5 милиарда долара заеми от Световната банка, Европейската инвестиционна банка и Европейската банка за възстановяване и развитие.

"Набуко" все още не е готова сделка. Двама големи участници в консорциума, германската компания RWE и австрийската OMV, заявиха на 8 октомври, че ще отложат за следващата година решението си дали да инвестират. RWE би искала да строи турската част от проекта. Турция обаче предвижда публичен конкурс, в който местни фирми да вземат дял от "тортата".

Всяко едно забавяне може да засили натиска върху ЕС да поеме по-голямата част от риска.

Друг проблем са източниците на газ. Като начало "Набуко" се нуждае от 8 млрд.куб.м. газ годишно от Азербайджан, но са нужни много повече, за да е напълно жизнеспособен. Туркменистан е най-добрият вариант: страната изостави Русия, затопли отношенията с Азербайджан и строи газопровод от собствените си газови полета на каспийското крайбрежие. Газът може да продължи оттам или по газопровод през Каспийско море (въпреки възраженията на Русия), или, по-трудно, с танкери.

Не само "Набуко" има интерес към азербайджанския газ. Властите в Баку продължават да флиртуват с Русия (въпреки че всеки газопровод, който отива на север, ще трябва да мине през нестабилния Северен Кавказ). Два конкурентни проекта имат за цел да транспортират азербайджански газ до южна Италия през Турция и Гърция. Това няма да помогне на изпитващата нужда от газ Централна Европа. Но и цената, и политиката на адриатическия път са по-прости.

Докато Турция демонстрира мускули, други страни се сговарят да я заобиколят. Нова схема, свързваща Азербайджан, Грузия и Румъния (AGRI), цели да използва съществуващата транс-кавказка тръба, след което танкери през Черно море. За това може да се използва втечнен природен газ (LNG), или по-евтината (но неизпробвана) компресионна технология. След като пристигне до румънското пристанище Констанца, газът ще продължи по съществуващия газопровод до Унгария. AGRI няма да пренася толкова газ, колкото планираните от "Набуко" 38 млрд. куб.м. годишно. Но е по-евтин за изграждане, като ще струва може би около 1.2 млрд. евро (1 млрд. долара), и ще спести от транзитните такси на Турция.

Въпреки шумната политическа поддръжка за този проект, реалната му роля вероятно е да смекчи преговорната позиция на Турция.

От своя страна, Русия продължава да оказва натиск чрез своя конкурентен проект "Южен поток", който ще излезе скъпо, като премине по дъното на Черно море, заобикаляйки Украйна. Той има някои поддръжници в Германия. Но му липсват ключови елементи.

Зле управляваната и затънала в дългове руска газова индустрия има малък допълнителен капацитет. България още е разярена от прекъсването на газовите доставки по време на руско-украинския газов конфликт през януари 2009. София иска да намали енергийната зависимост на страната от Русия, а не да я увеличи.

Макар и изоставаща, Русия не е вън от играта. Тръбопроводът "Северен поток", който минава по дъното на Балтийско море, се строи, за да доставя руски газ директно в Германия и да намали зависимостта от транзитни страни като Беларус и Украйна. Новият руски газов договор с Полша може да обвърже тази страна с доставките от Изток до 2037. Някои поляци харесват това. Други, предимно във външно министерство, смятат, че това може да постави под заплаха плановете на страната да развие собствени резерви и да изгради терминал за внос на втечнен природен газ.

Европейската комисия се намеси, като заяви, че руските ограничения за крайната дестинация на газа и използването на газопровода са незаконни. Без много шум, но успешно, ЕК либерализираше европейския газов пазар. Нова директива задължава всички газопроводи да бъдат използваеми в двете посоки, което означава, че те могат да се използват не само за транзитиране на газ към Европа, а и за преноса из континента. Това влошава позицията на монополни доставчици като Русия.

Друга голяма промяна е нарасналият брой взаимосвързани газопроводи, които свързват досегашните енергийни острови. На 14 октомври бе открита газовата връзка Румъния – Унгария.

Завършването на газовата мрежа Север-Юг е приоритет за Унгария, която поема шестмесечното ротационно председателство на ЕС през януари (Полша е следващата и мисли по подобен начин).

Най-важната промяна обаче не е на земята, а в морето. Големите притеснения за европейската енергийна сигурност настъпиха, когато световният газов пазар беше свит. Но цената на втечнения природен газ спадна, предимно защото Америка, вече добре снабдена с шистов газ, спря да го внася.

"Набуко" остава важен като застрахователна полица и като знак, че общата енергийна политика на ЕС е нещо повече от приказки. Но той изглежда и като отговор на проблем, който технологията и пазарите вече може би решават.

*Заглавието е на Mediapool