Разширен ЕС ще решава по нов начин бъдещето на Европа

Присъединяването на 10 нови членки към ЕС, голяма част от които са бивши комунистически държави плюс Малта и Кипър, ще промени значително европейския сценарий, както и вътрешното равновесие в съюза и ще наложи преобразувания в общата европейска външна политика.

Европейският съюз изживява съдбовни моменти. Разширяването наложи въвеждането на някои промени в системата на вземане на решения, одобрена с Договора от Ница. В същото време ще бъде необходимо да се ускори дискусията във връзка с Общата селскостопанска политика, която се нуждае от спешна реформа. На преден план отново ще излезе наболелият въпрос за това кой орган трябва да има най-големи правомощия след реформите в Европейската комисия и Европейския съвет. Дискусията съвсем не е незначителна. Запазването на правомощията на Европейския съвет ще означава, че ЕС поне в близко бъдеще ще продължи досегашната си политика, направила възможно обединението на Европа.

Една наднационална по своя характер европейска изпълнителна власт, е идея, достойна за обсъждане. Не трябва да се забравя, че влизането на някои държави ще създаде демографски и икономически дисбаланс, от който могат да възникнат напрежение и сблъсък на интереси. Освен това, много важни са дебатите относно бъдещия характер на сегашните националните държави като основни структурни единици в състава на ЕС. За да могат да се обсъждат тези проекти, ще трябва да бъде одобрено бъдещото устройство на ЕС, което е задача на Европейския конвент.

Приемането на 10 нови страни, които имат друга култура и традиции и друг исторически опит, ще обогати и ще промени сегашния европейски пейзаж. Промяната обаче ще бъде в рамките на трансатлантическите отношения и общата външна политика, където влиянието на бъдещите членки от Източна Европа ще има повече последици в краткосрочен план.

Очевидно е, че споровете около иракската криза, разделението на лагери и развитието на самата криза, доведе до изостряне на противоречията в ЕС. Две от важните за съюза държави - Германия и Франция - блокираха възможността за постигане на споразумение със САЩ за сваляне на режима на Саддам Хюсеин. Кризата в ЕС се предаде и на НАТО, военната организация, която възникна от Европа и за Европа, която обаче без присъствието на САЩ няма никаква стойност. Истина е, че положението постепенно се възстановява, че се отварят възможности за постигане на съгласие, и че никой не поставя под въпрос запазването на Атлантическия алианс. Вярно е също така, че ясно се очертаха две напълно различни концепции за опасностите, заплашващи света и за войната и мира.

Дискусията за постигането на ново съгласие и за възстановяването на трансатлантическите отношения няма да бъде същата след приемането на 10-те нови членки в ЕС. Всички тези държави подкрепиха военната операция на коалицията в Ирак. Някои страни, като Полша, изпратиха войски в региона за участие в сраженията. Всички тези страни пазят спомени за САЩ и Великобритания като гаранти на свободата на личността в своите общества. В този контекст заплашителните думи на френския президент Жак Ширак към бъдещите членки на съюза заради подкрепата им към САЩ, не оказаха голяма услуга на европейската интеграция.

Това обаче е вече минало. Новото съгласие трябва да се гради върху нова действителност и с нови партньори. За тази цел старите спорове трябва да се забравят, трябва да се поемат повече отговорности в областта на европейската отбрана, като се започне от отделянето на повече средства за развитието на този сектор и преди всичко трябва де се изоставят старите мечти за континентално надмощие и установяване на зони на влияние.

Светът стана прекалено сложен, икономиката е все по-взаимообвързана и все по-малко затворена в рамките на един национален пазар. Човешките ценности все повече се универсализират. Именно тези стойности са нишката, на която се крепят развитите общества от двете страни на Атлантическия океан. Тези ценности трябва да бъдат в основата на бъдещата Европа, на нейната външна политика и на връзките ѝ със САЩ.

По БТА