Разширяват се възможностите за оспорване на бащинство

Увеличават се обстоятелствата, при които ще бъде възможно да се оспорва бащинство.

Това става ясно от промени в Семейния кодекс, одобрени на първо четене в пленарна зала в сряда. Промените бяха гласувани без дебати с гласовете на общо 92-ма народни представители, от които 75 гласуваха "за", нула - "против" и 17 се въздържаха.

Според доклада на водещата комисия по правни въпроси измененията са обусловени от необходимостта от изпълнение на решенията на Европейския съд по правата на човека, постановени по жалби срещу България.

С новите текстове се дава възможност за оспорване на бащинството в едногодишен срок от узнаването на раждането като факт или по изключение, ако обстоятелствата, опровергаващи бащинството, са узнати по-късно по независещи от ищеца причини, в едногодишен срок от узнаването им, но не по-късно от навършване на пълнолетие на детето.

Предвижда се съдът да решава спора по същество при зачитане на най-добрия интерес на детето, се посочва в доклада на правната комисия. В него се уточнява, че с промените се прецизира разпоредбата на чл. 62, ал. 4 от Семейния кодекс, като се дава възможност детето също да оспори бащинството след навършването на 14-годишна възраст.

В доклада се цитира заключението на Европейския съд по въпросните дела, според което вътрешното законодателство не предвижда правната възможност предполагаемият биологичен баща на дете, чийто произход вече е бил установен чрез припознаване, да го оспори директно и да установи собственото си бащинство, както и възможността да има обстоятелства, опровергаващи бащинството, които са узнати много по-късно след раждането на детето по независещи от ищеца причини.