Разследването затъна, няма заподозрени, шефът на полицията е повишен

Днес се навършва една година от деня, в който 18-годишната Росица и 15-годишната ѝ сестра Христина бяха открити мъртви в местността Грамадите между Пещера и Брацигово. Извършителите на убийството, което шокира и ужаси цялата страна и предизвика прояви на гражданско недоволство в Пазарджик, все още не са разкрити.

Година след тежкото престъпление и няколко поредни удължавания на срока на разследването, обществеността не знае има ли реален шанс за разрешаване на случая или всеки изминал ден отдалечава успешния му завършек. Не знаем провалено ли е разследването или е ужасно сложно. И публичният натиск за изясняване на нещата видимо отслабна, дори изчезна. В момента държавното ръководство и голяма част от медиите ангажират публиката с друга приоритетна кампания – за спасяване на българските медицински сестри в Либия.

Според експертизата, смъртта на двете момичета е била особено жестока. Те са били изнасилени и са починали вследствие множество удари с тъп предмет, най-вероятно камъни.

Окръжният прокурор на Пазарджик Иван Даскалов заяви в сряда, все още има шанс извършителите на тежкото престъпление да бъдат открити. Съобщи, че срокът на разследването се удължава за последен път до месец април

Настоящият началник на полицията в Пазарджик комисар Емил Ганчев заяви, че въпреки смененото ръководство на дирекцията, криминалистите, разследващи убийството са същите и продължават работа.

Все още обаче няма заподозрян.

До момента почти 9200 души са разпитани и проверявани за алиби. Взети са 900 ДНК проби, предимно от криминалния контингент в Пазарджишкия регион, от лица, регистрирани за проявена агресия над жени и от близкото обкръжение на момичетата.

Големи надежди продължават да се възлагат на резултатите от ДНК-експертизата, която се извършва в лондонската лаборатория на Скотланд ярд. Никой обаче не се ангажира с точна дата кога резултатите следва да бъдат готови и дали с пристигането им у нас ще настъпи поврат в разследването.

По случая работят около 10 от най-добрите ни криминалисти. Резултатите се докладват ежеседмично на вътрешния министър и на главния секретар на МВР. 

В първите седмици изникнаха множество назовани и неназовани версии по случая, включително слуховете за съпричастност в убийството на зам.-министерски син, който е умишлено прикриван. Не могат да се подминат и  подмятанията в първите дни след убийството – има заподозрян, чакат се резултатите от едикоя си експертиза и той ще бъде задържан. След това – не, няма заподозрян. И още - търсят се двама или повече извършители, а не един.

В началото имаше и опити трагедията да се използва за политически цели. Първо “Атака” яхна вълната на гражданското възмущение, а след това БСП се опита да я потуши с шумни законодателни инициативи и маса безсмислени приказки и посещения в района.

В момента малцина вярват, че убийството ще бъде разкрито, престъпниците ще бъдат изправени пред съда и ще получат справедлива присъда. Противно на други общества, в които също се случват престъпления като това край Пазарджик, но хората вярват  в разрешаването им, независимо от отнетото време . Вярват, че оторизираните органи са достатъчно компетентни, порядъчни и отговорни, за да си вършат работата. С други думи, вярват в правосъдието и в институциите си.

А как ние да вярваме? Когато няма поета отговорност, няма морал. Въпреки напъна да се покаже точно обратното. Защото става  ясно, че Жоро Стоицев (близък приятел на Румен Петков), който подаде оставка като шеф на пазарджишката полиция (макар и формалният повод за това да бе убийството на възрастен гъбар от двама униформени месеци след случая “Белнеийски”), е назначен тихомълком на далеч по-висш пост в МВР – зам.-шеф на Дирекция “Оперативно издирване”.

“Kато ръководител счетох за морален дълг да депозирам рапорта си пред Румен Петков. Оттеглям се по своя инициатива, за да запазя доброто име на полицията”, заяви след “подаването на оставка” Стоицев. Но може би новата му служба не бива да учудва никого, като се има предвид, че вътрешният министър тогава благодари за "дългогодишната му почтена работа в органите на МВР”.

Разплитането на случая “Белнийски” е лакмус за професионализма, пригодността и чувството за дълг на органите по сигурността. Защото в случая не може да се каже, че бандити се изтрепват помежду си или че сме свидетели на битката за преразпределение на наркопазара –  престъпления, бързо отшумяващи в обществената памет и за които може да има съмнения, че корумпирани ченгета или политици нямат интерес от пълно разследване.

Сигурно е обаче, че вътрешният министър и подчинените му имат неимоверно желание убийците на сестрите Белнейски да бъдат заловени. Но не могат. Дали поради некадърност, недоглеждане, неподготвеност, липса на контрол или нещо друго, все едно. Просто една година след убийството обществото не може да достигне до друг извод, освен до очевидния – системата не работи.