Разследвания без реформи

Операция “Октопод”, присъдите по делото Борилски и осъдителното решение на Страсбург срещу България за убийството на прокурора Колев могат и да изглеждат за някои като триумф на правосъдието, но не са. Все още е направено твърде малко и то, твърде късно.

Продължават да съществуват причините, които направиха възможна всяка една от тези крещящи прояви на несправедливост. Правителството все още не е показало политическата си програма, която да установява и разрешава тези проблеми. Дори и да завършат успешно, разследванията по конкретни престъпления няма да доведат сами по себе си до реформи. Трябва да има и съответни управленски и законодателни мерки, които да гарантират, че причините за несправедливостта са отстранени и че тези случаи няма да се повторят в бъдеще под различни имена.

Зад всяко от конкретните дела стои по един траен, системен управленски и политически проблем. Зад случая Борилски и убийството на Николай Колев стои проблема за безотговорността на прокуратурата. По делото Колев се установи, че е възможно у нас да има хора, които са над закона и ако случайно или не, но те се окажат свързани с престъпление, тази връзка не се разследва.

От делото Борилски се вижда, че е възможно да се смачка едно разследване чрез некомпетентност, незаинтересованост, немарливост и елементарно бездействие в продължение на години. И никой не носи отговорност за това.

Представете си аналогичен случай в частно предприятие. Давате задача на работника и цяла една година той не я изпълнява, губи си инструментите и на всичкото отгоре началникът на смяната нарочно назначава неквалифициран работник за задачата. Ако сте собственик, ще уволните работника, ще понижите началника на смяната и няма да платите и на двамата.

Защо ръководството на прокуратурата успява да избяга от логиката, при която извършването на нарушение задейства процедура за налагане на отговорност? Нали точно тази логика е призвана да защитава самата прокуратура? Каква отговорност носи прокуратурата, ако работи против ценностите, които е призвана да брани и отстоява?

Отговор на този въпрос няма да се получи пряко от разследванията по конкретни престъпления. Този въпрос е управленски, политически и конституционен. Неговото решаване изисква организирането на нарочна политическа процедура за запълване на празнотите в закона и конституцията, които да уредят процедура за носенето на отговорност от страна на прокуратурата.

Да се разследва безотговорността на разследващите

Решение може да бъде намерено в сегашната конституционна рамка, може и извън нея. Но при всички случаи се изисква не просто да се извадят наяве имената на конкретните виновници, но и да се организира политически процес, при който да се дискутират и установяват причините за безотговорността на прокуратурата и да подложи на дискусия възможните алтернативи за решаването на този проблем.

Необходимо е не просто разследване на конкретни факти и обстоятелства, но и лидерство за реформа. Народното събрание трябва да направи анкетна комисия, за да установи защо и как са протакани и смачкани разследванията за убийствата на Колев и Борилски и след това да предложи мерки, законодателни и конституционни, за да се попречи изобщо на бъдещи такива злоупотреби с правомощия от страна на прокуратурата. Няма кой друг да разследва безотговорността на разследващите.

"Въртящата се врата" между МВР и престъпния свят

Зад операция “Октопод” стои друг системен проблем. Независимо от коя страна на закона се намира в момента задържания Алексей Петров, фактът си остава, че между МВР и престъпността няма теглена ясна граница и е възможно един ден да си от добрите, един ден – да си от лошите, а междувременно – да печелиш и в двете качества.

Историята на преливане на кадри от МВР в престъпния свят у нас е дълга и безславна. Човек и без да се замисля много, може да назове поне няколко имена на лица, които според вестниците са големи престъпници, и които са също така бивши барети. Съществува въртяща се врата между престъпността и МВР. Там, където трябва да има просто едно прозорче с размера на корабен люк, който да се отваря само от едната страна, т.е. да позволява информацията да тече само от престъпния свят към МВР, стои една въртяща се врата като тази на новото летище и течението е и в двете посоки.

Това е най-страшната особеност на организираната престъпност у нас. Защото загубата на МВР не е просто загуба на един човек, който може да бъде заместен. Когато служител на МВР премине от другата страна, това води до преливане на капацитет, знания и учения в престъпността, които тя не може да си набави другаде. Това я прави по-силна, по-жестока и по-резистентна на наказателно преследване.

Защото е легенда, че момчета, израснали на улицата, могат да планират и изпълнят сериозни престъпления като поръчкови убийства, отвличания за откуп и организиране на контрабандни канали. И трите изискват предварително събиране на информация, знания по техника и комуникации, познаване на спецификата на полицейската работа за да се попречи на разследването, дисциплина и връзки. В съвременните общества тези знания и умения не могат да се придобият на улицата. Те се придобиват или в армията, или в полицията. Управлението и мотивирането на хората, които притежават такива знания и умения, е въпрос на специална кадрова политика.

Задачата на МВР в момента е не просто да събере достатъчно доказателства за конкретните престъпления на лицата, които са замесени в “Октопод”, но и да блокира въртящата се врата и да направи невъзможно изтичането на хора и капацитет от МВР към престъпния свят. Защото иначе при следващото правителство МВР ще трябва да се справя със следващ октопод.

Визия за реформи

Блокирането на въртящата се врата изисква политическа визия за реформа, на първо място на кадровата политика в МВР. Защото факторите, които правят възможно изтичането на капацитет към престъпността са все свързани с нея.

То е възможно по три причини. Първо, защото подборът на кадри е лош и позволява служители с погрешна мотивация да влязат в МВР. Второ, защото системата за управление на кариерното развие в МВР е лоша и осигурява растеж не по заслуги, а въз основа на връзки. И трето – защото вътрешните контролни механизми (Инспекторатът и Вътрешната сигурност на МВР) не работят. Най - вероятно и трите са верни.

По един странен начин структурните проблеми на МВР, които правят възможен “Октопод”, са същите, които мотивират и синдикалните искания на полицаите. Ако паралелно с разследването на конкретните престъпления, не бъде разработена и програма за реформа на министерството, предпоставките за проблемите си остават. Успехите в полицейските операции ще спестят малко време и ще отслабят външния и вътрешен натиск върху правителството, но няма да го елиминират. Времето за реформи е сега. Полицаите в правителството трябва да започнат да мислят и като политици. Призванието на тяхната позиция не е само да посочат лошите и да ги вкарат в затвора, но и да попречат на обществото постоянно да зацикля в едни и същи проблеми.