10 месеца след масовите тегления от банката, предизвикали срива й

Разследващите още нямат заподозрени за паниката около КТБ

Прокуратурата не иска да разследва Борисов и Кутев, КФН крие сигнал срещу лидера на ГЕРБ

Една от опашките пред централата на КТБ. Снимка: БГНЕС

Близо 10 месеца, след като масови тегления на влогове от Корпоративна търговска банка (КТБ), гарнирани с координирани атаки от медии, свързвани с депутата от ДПС Делян Пеевски, доведоха до срива и поставянето ѝ под специалния надзор на БНБ, разследващите все още не подозират никого за всяване на паника по случая.

По информация на Mediapool във връзка с банковата криза от миналото лято, за която и ДАНС, и Централната банка, признаха, че е била инспирирана изкуствено, прокуратурата продължава да води едно разследване срещу двама обвиняеми – 29-годишният Кирил Джабаров и 40-годишният Робърт Димитров.

Двамата служители на инвестиционен посредник бяха обвинени в края на юни м.г. за предаване на неверни данни за тревога, свързани със състоянието на няколко банки. Тогава от ДАНС обявиха, че фирмата им разпращала на 26 и 27 юни 2014 г. серия от имейли, в които се твърдяло, че "Корпоративна Търговска Банка НЕ Е ЕДИНСТВЕНАТА банка в ликвидна криза", като се визирали още Уникредит, Инвестбанк и Токуда. Срокът на това дело е удължен до края на април, като по него няма нови обвиняеми, уточниха от Софийската районна прокуратура.

Междувременно Софийската градска прокуратура (СГП) постанови откази да образува досъдебни производства срещу тогавашния опозиционен лидер и настоящ премиер Бойко Борисов, както и срещу бившия депутат от БСП Антон Кутев. Срещу двамата бяха подадени сигнали за всяване на паника, но разследващите са ги преценили като неоснователни, съобщиха от държавното обвинение пред Mediapool.

За разклащането на КТБ и поставянето ѝ впоследствие под специален надзор активно "помогнаха" големи държавни дружества, предимно енергийни (АЕЦ "Козлодуй", "Булгартрансгаз" и др.), които за ден-два дръпнаха над 31 млн. лв. от банката, докато прокуратурата претърсваше офиси на мажоритарния ѝ собственик Цветан Василев, разпитваше ръководството на КТБ, а като капак на всичко с мълчанието си потвърди слуховете, че Василев е "поръчител" на подготвяно покушение срещу бившия му съдружник и депутат от ДПС Делян Пеевски.

Признанието за "грешка" с обвиненията за убийството на Пеевски нямаше практическа стойност за неудържимата ситуация с КТБ, чийто вложители вече бяха обсадили клоновете ѝ, за да си теглят спестяванията. Поставянето ѝ под специален надзор пък стана ден след като БНБ се опита да успокои, че с КТБ няма проблеми.

Няколко дни по-късно мишена на друг вид атака, но вероятно производна на първата, се оказа ПИБ. Причината бяха слухове, писания в жълти сайтове и в социалната мрежа, анонимни есемеси, които придобиват статут на "официални", след като тогавашният народен представител от БСП Антон Кутев разясни по телевизията, че злополучно избраният преди година за шеф на ДАНС Пеевски, иска да срути валутния борд и атакува и втора банка.

Срещу социалиста бе подадем сигнал за създаване на масова психоза заради коментара му пред Нова телевизия от 25 юни 2014 г.: "Опитаха се да съборят една банка, някой се опитва да събори и следваща банка в момента, доколкото аз усещам". Негов автор бе  гражданското сдружение "Природата за хората", известно като близко до концесионера на Банско "Юлен" и до съакционера в ПИБ Цеко Минев.

Бившият военен министър Николай Цонев пък подаде сигнал срещу Бойко Борисов заради нееднократните му коментари, че държавата е пред фалит и призивът му към тогавашните управляващи от БСП и ДПС "да обявяват банкрут и да викат МВФ".

"Чрез изказванията си и изпратените медийни послания, публичната личност Бойко Борисов злоупотреби със своето обществено положение, спомогна за разпространяването на неверни сигнали за несъществуващ срив на банковата система и създаде неоснователна паника у българското население и допълнителен натиск върху националния финансов сектор", твърдеше Цонев.

Подобен сигнал бе изпратен на 1 юли 2014 г. и на Комисията за финансов надзор (КФН), като в него се посочваше, че "в последвалите дни този коментар на Бойко Борисов е допълнен от други негови изказвания пред средствата за масово осведомяване, чрез които се внушава, че България е изпаднала в състояние на фалит и че е от остра необходимост българското правителство да изтегли 6 милиарда заем от Международния валутен фонд (МВФ)".

Според Цонев с изявленията си по темата настоящият премиер е извършил манипулация на пазара на финансови инструменти, която се наказва с глоба от 20 000 до 50 000 лева, "ако деянието не съставлява престъпление".

Какво е направила комисията, ръководена от Стоян Мавродиев, за да провери този сигнал не е ясно, тъй като от институцията мълчаливо отказват всякаква информация по въпроса, както на автора му, така и на медиите. В отговор на три последователни официални запитвания на Mediapool през последните три месеца за това какво е било становището на КФН по този сигнал, оттам просто заявиха, че когато са готови с отговор, ще го предоставят. Това обаче така и не се случи.

Същевременно КФН демонстрира доста по-сериозна загриженост по жалби от "Водстрой 98" АД и "Промишлено строителство холдинг" АД, по които издателят на "Капитал", "Капитал Дейли" и "Дневник" - "Икономедия", бе глобен с рекордната санкция от 150 хил. лв. Плюс още 10 000 лв. заради отказа на журналистите да разкрият източника си на информацията, че "Водстрой 98" АД и "Промишлено строителство холдинг" АД са свързани с Пеевски. КФН обяви твърдението за невярно, като се позовава на декларацията на депутата пред Сметната палата.

Врачанското издание "Зов Нюз" пък бе санкционирано с максималната по закон глоба от 100 000 лв. за материал от миналото лято, озаглавен "Първа инвестиционна пред фалит?". Дописката, която е престояла само два часа на сайта, разказва за опашките пред клоновете на ПИБ във Враца на 27 юни 2014 г., които бяха повсеместно явление след решението на БНБ да затвори КТБ на 20 юни.

За разлика от подхода си по тези случаи обаче, КФН не се активизира срещу нито една от медиите на Пеевски, докато те публикуваха серия от анонимни информации за източването на активите на КТБ, предупреждавайки, "че е поставена под риск сигурността на парите, вложени в банката, в това число и от обикновените граждани на държавата".

Споделяне
Още по темата
Още от България