Разцеплението на СДС обслужва БСП, НДСВ И Софиянски

Азбучна истина за всеки политически наблюдател е, че събитията на политическата сцена нямат случаен характер. Колкото и нелогично да изглежда едно политическо действие, то обслужва определени интереси и преследва определени цели - липсата на логика по-скоро се дължи на факта, че в лишените от дълга демократична традиция и опит общества тези интереси се разминават с интересите на избирателите и имат по-скоро групов или дори личен характер. В същото време - тъй като сферата на политическото е самобалансираща се система, интересът на произвеждащия едно политическо действие е само едната страна на нещата. Другата е ползата, която могат да извлекат от него другите политически субекти - и особено неговите противници или конкуренти.

От тази гледна точка не е безинтересен въпросът кой има полза от настоящото разцепление в СДС. Очевидно става дума за конфликт, който вече няма как да бъде разрешен чрез преговори и разбирателство между двете страни в конфликта: след разсичането на възела

синята партия няма да бъде същата

Поради две причини.

Първата: тъй като резултатът от предстоящата Национална конференция ще бъде свързан с победа на едната страна и смачкване на другата страна, то най-вероятното и естествено последствие ще е появата на нова партия в дясното пространство - и следователно, обезкървяване на онова, което ще е останало под абревиатурата СДС.

И втората - самият конфликт излъчва безотговорност, тъй като в един решителен за страната момент СДС занимава всички с вътрешнопартийните си проблеми, лишени от реална политическа мотивация - а това неизбежно води до загуба на избиратели. Нито Надежда Михайлова, нито Иван Костов формулират визия за политическото бъдеще на СДС и за общото бъдеще на страната, която да бъде разпознаваема като алтернатива на сегашното управление. При това положение единственият възможен извод е, че СДС абдикира от собствената си мисия като гарант на десния преход към демокрация - и вместо политически послания предлага на своите симпатизанти махленска кавга и долнопробни компроматни атаки, върхът на които бе опитът да се постави под въпрос легитимността на самата партия и всички нейни решения от последните две години.

Това уморява и нещо повече - това отвращава

Ако при предишни разцепления седесарският електорат се разпределяше между спорещите тенденции и олицетворяващите ги лидери, днес съвсем не е така - днес е много по-вероятно значителна част от седесариата просто да обърне гръб на позорището и да си отиде вкъщи.

Кой има интерес от това действие, произведено от СДС - при очевидните негативи, които синята партия ще понесе? Тези негативи биха могли да бъдат оспорени с презумпцията, че в исторически план има прецеденти, при които разцепленията са имали оздравителен ефект и са способствали за политическата идентификация на СДС. Така беше например през 1991, когато привържениците на перестройката бяха принудени да напуснат - и когато СДС се идентифицира като реалния политически двигател за "смяна на системата", както тогава наричаха десния преход. Така ли е обаче сега?

Къде са разликите в политическите визии на Надежда Михайлова и Иван Костов - извън твърдението на последния, че Софиянски бил "помияр"? Няма такива - има различия в личностната оценка и самооценка на бившия и настоящ лидер, в оценката за направеното от последната Национална конференция насам и респективно в оценката на управленския мандат на СДС - или по-скоро на неговите морални измерения. Спорят

едно минало с друго минало

- и няма визия за бъдещето. Кой има интерес от това?

Отговорът е твърде осезаем, но трябва все пак да бъде изговорен, за да бъде ясно кой кой е и за какво се бори. Интерес имат и полза ще извлекат:

1. БСП, на която сегашната седесарска крамола гарантира сигурен успех на следващите парламентарни избори и пълен управленски мандат в най-отговорния момент от българския преход - неговия финал, присъединяването на страната ни към ЕС и следователно - към демократичния цивилизован свят. В този именно период бившата комунистическа партия не само че ще има сигурно /ако не и пълно/ мнозинство, но и няма да има срещу себе си единна и ефективна опозиция. Което означава, че евентуално би могла да разчита и на добри изходни позиции в битката за следващия парламентарен мандат - тъй като ще получи пълна политическа легитимация пред външния свят; тъй като ще управлява присъединителните фондове на ЕС, които реално ще повишат общия стандарт на живот; и тъй като ще обере всички външнополитически плюсове от финалната фаза на присъединителния процес. Ако, разбира се, не преяде с власт и не ѝ хрумне да се опита да блокира интеграцията със западния свят в полза на връщане към руската сфера на влияние - което е не само напълно възможно, но и много вероятно, колкото и Иван Костов да е сигурен, че БСП е вече реформирана партия.

2.НДСВ, тъй като вътрешният блокаж на СДС гарантира пълния мандат на това политическо недоразумение. До момента СДС беше единствената политическа сила, която би могла ефективно да застраши настоящите властници, комбинирайки парламентарни и извънпарламентарни средства за натиск в подкрепа на естествените процеси на разпад в царската партия. И единствената, която имаше реален интерес да бламира Симеон и неговото правителство, търсейки по този начин възвръщане на доверието на избирателите и възкресение на двуполюсния модел. БСП няма такъв интерес - защото е във властта и защото изчаква момента, в който няма да бъде изцяло зависима от вече набелязания си партньор ДПС - било благодарение на собствения си електорален ръст, било чрез кооптиране на още един балансьор /вероятно ВМРО и куп още "високопатриотични" партии и организации/. В същото време покрай гаранцията за пълен мандат НДСВ получава и някакви шансове за политическо бъдеще, тъй като в едно разпокъсано дясно пространство от скарани помежду си партийки все ще се намери някой, който да се коалира и с остатъците от царската такава.

3. В самото дясно пространство определено има един печеливш - и това е Стефан Софиянски. Той именно получава шанса да се превърне от по-малък в по-голям брат и перспективен обединител на дясното. Колкото и парадоксално да е, за него е все едно коя от страните в седесарския конфликт ще победи - дали Иван Костов или Надежда Михайлова. Разцеплението на СДС означава, че оттук нататък и победителят, и победеният ще трябва да разговарят с него като с равен, освен ако не са готови да останат в изолация /което при победа на Иван Костов е твърде вероятна перспектива/. Неговият шанс е да засмуче електорално както победените и изгонените, така и отвратените от конфликта - и да изпъкне на фона на ирационалните жестикулации и самоубийствените комплекси като разумен и рационален лидер, на който може да се има доверие.

Извън споменатите политически сили печелят още мафиотите, лобистките им структури, генералите от ДС и техните потайни структури. Защото вътрешният блокаж на синята партия реализира една царска мечта - в момента

България е без опозиция

Няма кой да изпълнява функциите ѝ - всички в СДС са заети със собственото си оцеляване. Задават се златни седмици и месеци, в които и властта, и подопечните ѝ ДС-труженици и мафиоти могат да правят каквото си искат - и най-вече да ловят риба в мътна вода: няма кой да следи техните действия, няма и кой да реагира спрямо тях.

Иначе, разбира се, всички са загрижени. До днес едва ли вече е останал враг на СДС, който да не е проронил горчиви сълзи за дереджето на синята партия и да не е казал, че тя трябва да оцелее, защото е нужна на България. И тази грижа не е само иронична: на всички тях наистина им трябва СДС - като фасада, като орнамент, като виртуална политическа реалност. Не по-малко нужна им е отвратата на реалните седесари, на онези, които пред нетърпимия фалш на лидерите си ще забравят и своя реален, и своя "биографичен" вот. Нужни са им опразнените от синята партия политически пространства, за да насадят там своите политически марионетки. Затова нека тези, които подеха инициативата за сегашното политическо харакири, си спомнят всичко това, когато ръцете им посягат към меча.

Още от България

Какво би означавало отпадането на мониторинга на Европейската комисия?